Православната църква почита светите равноапостоли Константин и Елена на 21 май.
Император Константин е владетелят, който обявява свободата на християнската вяра – през 313 г. издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия.
Той царува в Рим (от 306 до 337 г.) и Византия (от 324 до 337 г.)
Защитава християнската вяра по време, когато езическият свят заплашва с огън и меч да изтрие от лицето на земята самото име християнин – в края на III и началото на IV век. Свиква Първия вселенски събор през 325 година против ереста на Арий.
В историята той остава като Константин Велики, а в християнството е почитан като Равноапостолен.
Майка му, царица Елена, остава в паметта на поколенията с благочестивия си начин на живот. В житието на двамата равноапостоли се посочва, че по неин почин е бил открит Кръстът Господен на Голгота.
Тя отива на поклонение по местата, където е живял Христос и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Построява манастири.
Заради делата си в защита на християнската вяра императорът и неговата майка са канонизирани за светци.
