Богородица е село в Югозападна България, което се намира в община Петрич. От 1951 г. до 1995 г. селото носи името Сестрино. Отстои на 173 км южно от столицата София, на 20 км северно от Петрич и на 20 км югозападно от гр. Сандански. Село Богородица е едно от най-слабо населените селища в община Петрич, постоянно живеещите в него, предимно стари хора, са около 15 жители.
Село Богородица има богата древна история. Според наличните данни заетите от него земи са били населявани от дълбока древност. Из околността на днешното село има достатъчно следи, доказващи, че тукашните местности са били населявани и през Средновековието. В землището на днешното село има останки от пет средновековни църкви: „Света Петка“, „Свети Спас“, „Света Неделя“, „Свети Илия“ и „Свети Атанас“. Освен тях други свети места са гробищната църква „Св. Богородица“ и местността Св. Мина, където също имало църква.
Неслучайно селото и околността му са известни сред местното население като българската Света гора. Днес село Богородица, с общо 8-те си църкви, една своеобразна малка Света гора, продължава да бъде привлекателно място за идващите от близко и далеч поклонници. Особено впечатляващ е случаят с новоизградения храм „Св. Илия“, чийто основен дарител е живеещата в съседното село Карналово, но родена тук Зоя Войнова. Когато била дете, тя имала странно видение – появил ѝ се тъмен облак, след което изчезнал в руините на старата църква – оброчище „Св. Илия“.
Когато по-късно разказала това на пророчицата Ванга, тя ѝ обяснила, че трябва да построи параклис. Поради финансова невъзможност заръката била изпълнена след дълго време. След пенсионирането си (работила цял живот като медицинска сестра) Зоя била принудена да работи на зеленчуковата борса и припечелените оттам пари тя събирала в продължение на години, за да може да изгради така желания от нея храм. След като в селото са изградени два нови параклиса („Св. Илия“ и „Св. Петка”), Зоя имала желание да помогне и за възстановяването на останалите църкви.
