Сподели новината.

Ако някога посетителите на Габрово се дивяха на река Янтра, която сменяше цвета си по няколко пъти на ден, това вече е история. Повечето от текстилните предприятия, заради които градът е бил наричан българския Манчестър, не работят от години, трикотажните цехове изпълняват предимно поръчки на ишлеме, а предприятието за текстилно машиностроене е само бледа сянка на това, което е било преди години. Само бившият завод “Георги Генев” (сега “Финтекс”) е увеличил списъка на безработните с пет хиляди души след своя фалит преди няколко години. Въпреки всички проблеми обаче Габрово и областта са между първите в страната по брутен вътрешен продукт и ниска безработица – благодарение както на чуждестранните инвестиции, така и на предприемчиви местни фирми.
От това, което представлява индустрията на Габрово по време на социализма, малко са оцелелите предприятия. “До 1990 г. икономиката на Габрово се градеше от големи предприятия, предимно в текстила, машиностроенето, електрониката, обувната промишленост. Сега икономическата картина е изградена от малки и средни предприятия, с персонал между 50 и 200 работници, които обаче са мобилни и гъвкави”, коментира кметът на Габрово Богомил Бончев.
Местният електротелферен завод “Подем” е един от най-добрите примери за

Съдбата на държавните гиганти

Ако през социализма заводът е бълвал по 100 хил. електротелфера годишно, сега, след приватизацията от РМД, там се произвеждат максимум 3-4 хиляди От 17-те военни завода около Габрово, обединени в инженеринговата структура “Гама”, сега добре работи единствено “Импулс”. Познатият в цялата страна завод за пластмасови изделия “Капитан дядо Никола” продължава да работи, като е с турски мажоритарен собственик. Покрай големия обувен завод “Рекорд” се появиха още 6 частни обувни производителя, които не му отстъпват по качество и професионализъм, коментират местни предприемачи.
“От едновремешната слава на Габрово като индустриален център сега май е останала само славата”, смята и Стефан Димитров, шеф на една от най-големи фирми в града – “Стемо”. “Докато ние си играехме на политика и предприятията рухваха в началото на 90-те, в Севлиево успяха да преструктурират предприятията си още в началото на процеса. Чуждите инвеститори се интересуват най-вече от данъчните преференции и не ги привлича само безплатната общинска земя. Миналата година германска фирма за пакетаж на автомобилни кабели беше набелязала Габрово като един от трите български града за строеж на свой завод, в който да наеме 2000 души, но заради високите данъци избра Румъния”, коментира кметът на Габрово.
Инвестиции на зелено в самия град почти липсват. Според статистиката на Агенцията за чуждестранни инвестиции в региона досега са вложени 157 млн. долара, от които над 100 млн. долара са инвестициите на заводите на “Американ стандарт” в Севлиево. Новите производства в Габрово, макар и не грандиозни, а по-скоро малки фабрики, са дело на местни предприемачи. “СТС холдинг” е една от най-големите местни фирми с общ персонал над 1000 души и включва предприятия за козметика предимно за износ за Русия (“СТС козметикс”), опаковки (“СТС принт”), машиностроене (“Мехатроника”), електроника (“СТС електроникс”), конфекция (“Витекс”), мебели (“СТС Бора” и “Независмост – 40 АД”) и цех за минерална вода. Една от гордостите на холдинга е откритото в края на 2001 г. смесено предприятие в Лиганг, Китай, за производство на ламинатни туби за пасти за зъби. Автоматичната линия за производство в китайския завод е разработена в габровския завод “Мехатроника”.
В сладкарската фабрика “Станчо Колев” са заети над 100 души в производството на шоколади, сладолед и бисквити.
Ако бъде направена карта на българския IT-бизнес, Габрово ще се представи много по-добре от далеч по-големи български градове. В града са регистрирани две от най-големите десет компании в страната по продажби на IT-продукти – “Стемо” и “Поликомп”. “Имаме осем филиала из цялата страна и почти 10 млн. долара годишен оборот, но сме единствената от този ранг с управление извън София. “Стемо” е в челната петица по оборот в ежегодната класация IT топ 100 на IDG България, общо 115 души работят във фирмата”, коментира Стефан Димитров, маркетинг-мениджър на “Стемо”. Към местния Технически университет работи високотехнологичен бизнесинкубатор, който кандидатства за финансиране по програмата на ЕС за подпомагане на високите технологии в България. Общината е съчуредител на инкубатора със сградата на бившия Комбинат за битови услуги и в инкубатора вече се работи по малки проекти. Партньори на инкубатора са предимно американски фирми и организации като университета в Делауеър и фондът Soros economic development в Ню Йорк.

Севлиевската мечта

В станалия известен като българския Хонконг Севлиево инвестициите със сигурност са най-високи на глава от населението в цялата страна и в града може да се види рядко срещана картина на автобуси с работници от по-големите съседни градове Габрово и Търново, които пътуват ежедневно до работните си места. Инвестициите на американската компания “Американ стандарт” вече възлизат на $96 млн. Компанията е собственик на завода за санитарна арматура “Видима-1”, на завода за санитарен фаянс “Идеал стандарт”, на “Видима-2” – за фитинги, и “Видима-3” – за метален обков за врати. Американската фирма стъпи за първи път в Севлиево през 1992 г., когато чрез смесено дружество с държавата стана акционер в завод “Видима”.
В момента четирите завода на “Американ стандарт” в България внасят около 3000-4000 компонента от над 500 доставчика, но идеята е все по-голяма част от тях да се произвеждат в страната и много от новите заводи ще са отново около Севлиево. “Така ще се оформи своеобразен бизнеспарк от доставчици на заводите на “Американ стандарт”, като крайната цел е понижаване на разходите”, коментират от ръководството на “Видима”. Новите чуждестранни компании в региона са италианската фирма Effebiesse, поддоставчик на “Видима” и най-големият производител на ръкохватки за батерии за баня и детайли от цинк-алуминий в Европа. Effebiesse и сега има производство на две места в страната – близо до Севлиево тя има цех за 50 работници и край Пловдив за 120 души. След изграждането на новия завод производството ще се концентрира в един завод и в него ще се осъществява пълният процес от леенето до опаковката. Друг нов проект е съвместното производство на “Видима” и италианската фирма Nicles на душови комплекти (ръчни душове и окачване за тях) с годишен капацитет от около два милиона марки.
Освен американската инвестиция на зелено в града всички фабрики, създадени преди 1990 г., продължават да работят – “Емка” (производство на кабели), “АББ авангард” (част от една от най-големите европейски компании за електротехника и електроника Asean Brown Boveri). Другите две общини в областта имат далеч по-скромни примери. В община Трявна, където двата местни гиганта – трикотажният завод “Лотос” и военният “Трема”, са по-скоро с посока надолу. В Дряново обаче големите предприятия – инструменталният “Динамика” и вагоноремонтният завод – работят. ИЗ “Динамика” в Дряново, приватизиран през 1999 г., изнася над 90% от продукцията си за ЕС и вече дава работа на 270 души, или 50% повече, отколкото преди приватизацията. “В този район хората са професионалисти, особено в областта на машиностроенето и текстилната промишленост”, смята Мариана Печеян, собственик на “ВСК Кентавър”, мажоритарен собственик на завода.

 

Статията е публикувана във вестник Капитал през 2002 година