Пожарът в спортната зала до стадиона в к-с „Лазур“ е потушен от два противопожарни автомобила и шестима огнеборци.
Изгорял е около 30 кв.м. от пода, като причина за инцидента е осъществявани строително-ремонтни дейности на покрива, откъдето огнени отломки паднали върху пода в помещението и го подпалили.
От инцидента няма пострадали, съобщиха преди броени минути от полицията.
На 25 юни 2025 г. Клиниката по онкологична хирургия към Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Д-р Георги Странски“ – Плевен постигна исторически успех, като извърши първата робот-асистирана операция със системата Da Vinci X на пациентка с карцином на млечната жлеза в България. Това събитие бележи важен етап в развитието на роботизираната онкохирургия в страната и региона.
Операцията бе извършена от проф. д-р Добромир Димитров, началник на Клиника по онкологична хирургия и ректор на Медицински Университет – Плевен, заедно с доц. д-р Мартин Караманлиев, с консултанти проф. д-р Ташко Делийски и д-р Чавдар Бъчваров от МБАЛ „Д-р Тота Венкова“ – гр. Габрово, специалист по пластична хирургия. Ръководител на анестезиологичния екип беше д-р Славина Йоханова, началник на Трето отделение по анестезиология и интензивно лечение (III-то ОАИЛ). Екипът осъществи съхраняваща зърното мастектомия с извършена реконструкция и поставяне на имплант в рамките на същата интервенция. Операцията бе извършена през малък разрез – около 5 см, със система за еднопортова хирургия. Пациентката е на 38 години, в добро общо състояние, без усложнения, бързо се възстановява и е изписана на втория следоперативен ден. Високата компетентност на онкохирурзите в УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ гарантира безопасността и ефективността на процедурите, което е ключово за успеха на такива сложни операции.
„Съхраняването на зърното и запазване на чувствителността след мастектомия е възможно благодарение на прецизността на роботизираната хирургия, която значително подобрява както онкологичния, така и естетичния резултат. Това е бъдещето на лечението на рак на гърдата – по-малко инвазивно, по-прецизно и с фокус върху качеството на живот на пациента,“ коментира проф. д-р Добромир Димитров, ръководител на хирургичния екип.
Високотехнологичното оборудване и дейността на екипа се осъществяват с подкрепата на BG16RFPR002-1.014-0002 „Център за компетентност по персонализирана медицина, 3D и телемедицина, роботизирана и минимално инвазивна хирургия“ Леонардо да Винчи към Медицински университет-Плевен. Това подчертава ангажимента на институцията към внедряването на най-новите медицински технологии и методи.
Първата в света роботизирана мастектомия с използване на системата Da Vinci е извършена през 2015 година в Милано, Италия. Оттогава тази технология се налага като все по-ефективен метод за лечение на рак на гърдата в световен мащаб, особено подходяща при пациентки с ранни форми на заболяването – карцином in situ и генетични мутации. В момента три екипа в Европа развиват робот-асистирана хирургия при рак на млечната жлеза, като целта на Клиниката по онкологична хирургия е да стане един от тях.
Операцията в Плевен е част от цялостна програма на университетската болница за въвеждане на най-съвременни технологии в онкологичната хирургия и разширяване на възможностите за минимално инвазивно лечение.
Водач е задържан за срок до 24 ч за управление на МПС с концентрация на алкохол в издишания от него въздух над 1,2 промила, съобщават от пресцентъра на ОДМВР в Търговище.
На 30.06.2025 г. около 12,30 ч в село Лиляк, община Търговище – на разклона за село Александрово, е извършена полицейска проверка на лек автомобил „БМВ“ с търговищка регистрация, собственост и управляван от 38-годишен правоспособен водач от Търговище. По надлежния ред – с техническо средство алкотест „Дрегер“, контролните органи са установили, че той е управлявал автомобила с концентрация на алкохол 3,22 промила в издишания от него въздух. Взета му е кръвна проба за химическо изследване.
Водачът е задържан в РУ-Търговище на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР. По случая е започнато бързо полицейско производство.
Плодовете тази година са скъпи, но житото ще е много и евтино, а цената на хляба няма да се пипа. Така може да се обобщи ситуацията с реколтата в началото на жътвата.
Кампанията по прибиране на есенниците – най-вече пшеница и ечемик, стартира преди дни официално във Видинска област.
През тази година прогнозите са за реколта с добро качество при пшеницата, заяви зам.-министърът на земеделието Янислав Янчев. Той подчерта, че страната ни запазва стабилни позиции като производител на качествено зърно, което осигурява вътрешния пазар, а има и експортен потенциал.
Въпреки неочакваните застудявания и късните слани през април, които доведоха до измръзване на овощни дръвчета в почти цялата страна и оскъпиха и малкото останали български плодове, при есенниците се очакват добри добиви. По думите на агрономи средните до момента са близки до тези от миналата година, макар и с известни регионални различия.
Очаква се основният пик на кампанията да е през юли,
когато повечето площи ще бъдат готови за жътва. По отношение на пазарната динамика от Министерството на земеделието и храните съобщават, че засега няма резки ценови движения. Въпреки известна волатилност на международните пазари – включително сушата в Русия, забавената жътва в САЩ и геополитическото напрежение в Близкия изток – вътрешният пазар оставал относително стабилен.
След началото на конфликта между Израел и Иран е отчетено леко повишение на фючърсните цени на рапицата, но това се обяснява с ръст в цената на петрола, а не с дефицит на зърно.
Положителната новина за потребителите е, че при очакваната добра реколта от пшеница няма индикации за натиск върху цената на хляба. “Не знам дали войната в Близкия изток има потенциал да окаже влияние върху пшеницата”, успокои и Илия Проданов – председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Все пак отбеляза, че ако конфликтът в Близкия изток окаже влияние на международните пазари, това със сигурност ще се отрази и у нас.
Тази година кампанията за изкупуване на пшеницата стартира от 300-310 лева
за тон, което е с 40 лева по-ниско от миналогодишната цена.
А че реколтата ще бъде обещаваща, сочат последните данни на земеделското министерство на база направеното обследване в края на април. Според него 90% от площите с пшеница са оценени, че са в добро до много добро състояние. Сходна е и картината при ечемика. Предвидени за жътва са над 1,19 милиона хектара пшеница и над 174 хиляди хектара ечемик.
Прогнозите към момента са за
средни добиви над 500 килограма от декар при житото,
с очаквано общо производство повече от 6 милиона тона. Ечемикът също има добри резултати, като се очакват около 900 хиляди тона. (Какво е било производството през изминалите години – виж в инфографиката.)
От земеделското министерство подчертават, че окончателна оценка ще бъде направена след приключването на пълното обследване на посевите преди активната жътва, но индикациите са обнадеждаващи.
“Климатът през последните няколко дни преди и по време на жътва е определящ за качеството на пшеницата. Ако няма валежи или прекалено високи температури, се надяваме да приберем пшеница с доста добро качество, близко до миналата година. Тогава над 90% от пшеницата беше с хлебопекарни качества. Трябва да е сухо и да не е прекалено топло, за да не падне рязко добивът”, коментира Проданов. И бе категоричен, че със сигурност зърненият баланс на страната ще бъде осигурен.
Tази година се очаква зърнопроизводителите в област Видин да ожънат около 500 хил. декара с есенници, каза председателят на Видинския съюз на зърнопроизводителите Жечко Андрейнски. От тях около 450 хил. декара е пшеницата, която е основна култура за региона, уточни той. И добави, че при благоприятни климатични условия очакват добиви между 500 и 700 килограма в отделните райони на област Видин. И все пак всичко зависело от температурата, дъждовете, бурите, които евентуално могат да възникнат в периода на жътва.
Данни на земеделското министерство показват още, че
съществена част от зърнената реколта и тази година ще бъде насочена към износ
Само до края на май изнесената пшеница достига над 5,6 милиона тона, което е едно от най-високите нива през последните години. Интересен факт е, че над 4,5 милиона тона от това количество са насочени към трети страни извън Европейския съюз, докато останалото е реализирано в рамките на съюза. Вътрешното потребление на пшеница за същия период възлиза на около 1,35 милиона тона, като това очертава нормални преходни запаси.
Оказва се, че рапицата отново е станала актуална култура и засетите площи през тази година са с близо 30% повече спрямо миналата. Ако през 2024 г. по това време на годината нивите с маслодайната култура са били над 75 хил. хектара, сега са повече от 97 хил. хектара.
Тази тенденция е особено отчетлива в Добруджа. Там ще бъдат ожънати 70 000 декара – на годишна база
площите са се увеличили три пъти
Статистиката показва, че през последните години средните добиви са под 300 килограма от декар. Преди десетина години били достигнати и 500 килограма, но това се дължало най-вече на валежите в Добруджа.
Анализатори
обясняват променливия интерес към рапицата с климатичните промени
В Добричка област например през последните години есенните засушавания отказвали фермерите да гледат рапица. Сега обаче има хибридни сортове с по-голяма устойчивост.
Цената също влияе – в края на юни търговията с рапица e възходяща и според прогнозите котировките ще минат над 500 евро за тон.
Според статистиката на земеделското министерство общото потребление за реколта 2024/2025 г. е в размер на 692 498 тона, от които 582 030 тона за вътрешни пазар, от които 582 030 са използвани за производство на масло и биодизел. 110 468 тона се изнасят. Запасите към 27 юни се оценяват по оперативна информация на 31 165 тона.
След рекордно слаба реколта през 2024 г. сега суша изгорила царевица и слънчоглед
Количествата може да са най-ниските от 10 години насам, засетите площи също намаляват
Сухото и горещо време през юни може да се окаже пагубно за царевицата и слънчогледа, твърдят фермери от Монтанско.
За царевицата дори имало нагласи да започне прибиране със силажни комбайни и превръщането ѝ в храна за животните, докато все още стъблата са зелени. Ако до седмица няма обилни валежи, кочаните на царевицата щели да изсъхнат и може да има нулева реколта, твърдят фермерите.
Слънчогледът вече започнал да оформя пити и ще бъде оставен до есента, като се очаква да даде слаба реколта заради засушаването. Настоящата година е трета поред с рязко засушаване през лятото.
Лоша е ситуацията при пролетните култури и във Видинско, тъй като повече от месец не е паднал дъжд.
През миналата година бяха прибрани 2,2 млн. тона царевица, а средният добив бе едва 200–300 килограма от декар. Това бе най-слабата реколта за последното десетилетие в България. Същото се отнася и за слънчогледа – около 1,5 млн. тона през миналата година, което е най-ниското количество от 2013 г. насам.
От земеделското министерство уточняват, че стартът на сеитбата на пролетните култури за тазгодишната реколта бил затруднен от неблагоприятните климатични условия в страната, по-специално падналите в края на март дъждове и последвалото застудяване с неочакван снеговалеж в началото на април.
Все пак отчитат и че с повишаването на температурите през последните седмици сеитбата се ускорила и изоставането на годишна база е частично преодоляно.
Към началото на май засетите площи със слънчоглед са с 8,6% под отчетените по същото време на 2024 г., или 758 773 хектара срещу 791 883 тази година при слънчогледа, а при царевицата за зърно намалението е с 27,1% или от 422 491 хектара през м.г. площите са се свили до 308 052 сега./ „24 часа“
Сбогуваме се с изпълнителния директор на УМБАЛ Бургас доц. д-р Бойко Миразчийски, д.м. – скъп колега, уважаван ръководител и човек, оставил дълбока следа в историята на болницата. 32 години от живота му преминават тук – мястото, в което той вложи сърцето, силите и визията си.
Като ръководител, доц. Миразчийски не просто изпълняваше административна роля – той вярваше в смисъла на всяка промяна, която би донесла по-добра грижа за пациента и по-добри условия за колегите. По негово време бяха направени ключови подобрения в базата, открити нови дейности, привлечени млади специалисти. Всичко това – с тиха решимост, отговорност и отдаденост.
Доц. д-р Бойко Георгиев Миразчийски, д.м. е роден на 10.02.1966 г. Завършва медицина и придобива специалност „хирургия“ в МУ София. Трудовият му път започва през 1993 г. като хирург в МБАЛ Бургас. Впоследствие заема длъжностите заместник-директор и изпълнителен директор на болницата. През 2022 г. придобива образователна и научна степен „доктор“ в професионално направление „Обществено здраве“. От 2024 г. е доцент в Медицински факултет на Бургаския държавен университет „Проф. д-р Асен Златаров“. Публикува близо 20 научни труда, посветени на болничния мениджмънт, здравна политика, управление на риска, качество на медицинската помощ. Автор на монографията „Ефективен болничен мениджмънт базиран на оценка на риска“ с предложения за практически приложима методология за анализ, оценка на качеството и нов подход за постигане на ефективен болничен мениджмънт, за повишаване на качеството на медицинската услуга, подобряване здравето на населението и удовлетвореността на пациентите.
Но най-ценното, което оставя след себе си, не се измерва в проекти и публикации. Това е доверието, което имаше към нас – своите колеги. До последно той се довери на същите екипи, с които години наред рамо до рамо лекуваше, управляваше, мислеше и съграждаше. Вярваше в нас. И ние никога няма да го забравим.
Сбогуваме се с него не просто като с колега, а като с човек, с когото ни свързват общи каузи, трудности, победи и спомени. Ще ни липсва неговата човечност, добротата, ясната мисъл и спокойното присъствие.
Сбогом, доцент Миразчийски!
Твоята следа остава тук – в хората, в делата, в стените на болницата, която толкова обичаше.