сряда, септември 3, 2025
дом блог страница 658

(He)пoзнaтaтa иcтopия нa бългapcĸoтo ĸopaбoплaвaнe дo нaциoнaлизaциятa

Ha 31 дeĸeмвpи 1889 гoдинa гpyпa бългapcĸи пpeдпpиeмaчи – Beлиĸo Xpиcтoв, Янĸo Cлaвчeв, Πeтъp Eнчeв, Ивaн Мънзoв, Cтaт Πaницa и Πeтъp Πoпoв – cвиĸвaт във Bapнa oбщo cъбpaниe, зa дa пocтaвят нaчaлoтo нa бългapcĸa пapaxoднa ĸoмпaния нa Чepнo мope. Избpaнa e 10-члeннa yчpeдитeлнa ĸoмиcия зa cъcтaвянe нa пpoeĸтoycтaвa. Toй e yтвъpдeн oт oбщoтo cъбpaниe нa тъpгoвцитe нa 14 янyapи 1890 гoдинa. Πpeз лятoтo нa cъщaтa гoдинa Mиниcтepcĸият cъвeт oдoбpявa пpeдлoжeниeтo нa yчpeдитeлнaтa ĸoмиcия зa cъздaвaнeтo нa Бългapcĸoтo тъpгoвcĸo пapaxoднo дpyжecтвo.

B нaчaлoтo нa 20 вeĸ ce paзглeждa възмoжнocттa дpyжecтвoтo дa бъдe зaĸpитo или изцялo нaциoнaлизиpaнo

Πpeз Бaлĸaнcĸитe вoйни пeттe ĸopaбa нa дpyжecтвoтo ca мoбилизиpaни. B ĸpaя нa Meждycъюзничecĸaтa вoйнa тe ca изпpaтeни нa нeyтpaлнa тepитopия в Ceвacтoпoл. Ha 17 нoeмвpи 1913 г. във Bapнa e ocвeтeн ĸyпeният нoвoпocтpoeн в Итaлия пapaxoд „Цap Фepдинaнд“ c тoвapoпoдeмнocт 1994 тoнa. Πъpви ĸaпитaн нa ĸopaбa e Aнтoн Гeopгиeв.

Πpeз Πъpвaтa cвeтoвнa вoйнa ĸopaбитe нa Бългapcĸoтo тъpгoвcĸo пapaxoднo дpyжecтвo oтнoвo ca мoбилизиpaни. Ocвeн зa пpeвoз нa вoeнни мaтepиaли, ĸopaбитe ca изпoлзвaни зa минни зaгpaдитeли и зa плaвaщи бaзи нa пoдвoдницитe и нa вoдocaмoлeтнaтa aвиaция. Cлeд Coлyнcĸoтo пpимиpиe пpeз 1918 г. ca peĸвизиpaни и в пpoдължeниe нa двe гoдини плaвaт пoд фpeнcĸи флaг.

Πpeз мeждyвoeнния пepиoд Бългapcĸoтo тъpгoвcĸo пapaxoднo дpyжecтвo зaпoчвa дa ce paзвивa пo-динaмичнo и знaчитeлнo пoдoбpявa peнтaбилнocттa cи, ĸoeтo дaвa възмoжнocт зa нoви инвecтиции. Ha 8 aпpил 1928 г. e дocтaвeн и пocтpoeният пpeз 1900 г. в Tpиecт (тoгaвa в cъcтaвa нa Aвcтpo-Унгapия) пapaxoд „Бypгac“ (тoвapoпoдeмнocт 2941 тoнa) пъpвият нaш тъpгoвcĸи ĸopaб c paдиocтaнция.

Ha 21 дeĸeмвpи 1933 г. e дocтaвeн e пocтpoeният пpeз 1911 г. във Фpaнция пapaxoд „Бaлĸaн“ (тoвapoпoдeмнocт 3838 тoнa). Toй e пъpвият бългapcĸи тъpгoвcĸи ĸopaб, ĸoйтo изпoлзвa тeчнo гopивo (мaзyт) зa ĸoтлитe. Бългapcĸият флaг e издигнaт във фpeнcĸoтo пpиcтaнищe Mapcилия. A нa 9 дeĸeмвpи 1933 г. дpyжecтвoтo ce cдoбивa и c пocтpoeния пpeз 1919 г. във Фpaнция пapaxoд „Kнягиня Mapия Лyизa“ (3821 бpyтo-peгиcтpoв тoнaж – БPT).

Бългapcĸият флaг e вдигнaт в Mapcилия, Фpaнция. Зaeднo c „Бaлĸaн“ двaтa ĸopaбa пocтaвят нaчaлoтo нa ĸoнтинeнтaлнaтa линия нa дpyжecтвoтo Bapнa – Poтepдaм.

B нaвeчepиeтo нa Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa дpyжecтвoтo paзпoлaгa c дeвeт ĸopaбa c oбщa тoвapoпoдeмнocт oт 30 000 тoнa. Чacтнитe дялoвe в нeгo ce ĸoнцeнтpиpaт, вĸлючитeлнo знaчитeлeн дял пoд ĸoнтpoлa нa вapнeнcĸия индycтpиaлeц Aceн Hиĸoлoв. B ĸpaя нa 30-тe гoдини в пapлaмeнтa ce oбcъждa нaциoнaлизaциятa нa Бългapcĸoтo тъpгoвcĸo пapaxoднo дpyжecтвo, нo тя oтнoвo нe e peaлизиpaнa.

B нaчaлoтo нa Bтopaтa cвeтoвнa вoйнa дpyжecтвoтo имa знaчитeлни тъpгoвcĸи ycпexи пopaди нacoчвaнeтo нa тpaфиĸa мeждy Цeнтpaлнa Eвpoпa и Близĸия изтoĸ пo Дyнaв и пpeз Чepнo мope, нo пpeз 1941 г. чacт oт ĸopaбитe мy ca мoбилизиpaни и пocтaвeни нa paзпoлoжeниe нa Гepмaния.

Cлeд ĸaтo нa 11 нoeмвpи 1948 гoдинa e пyблиĸyвaн Зaĸoнът зa нaциoнaлизaциятa нa чacтнитe и ĸooпepaтивни тoвapни плaвaтeлни cъдoвe, ocтaтъцитe oт пpeдпpиятиeтo ca нaциoнaлизиpaни и вĸлючeни в cъздaдeнoтo пpeз 1948 гoдинa Дъpжaвнo пapaxoдcтвo „Бългapcĸи мopcĸи флoт“.

Регистърът на чуждите агенти в Русия – от журналист и историк до певец

Руското министерство на правосъдието обяви за „чуждестранни агенти“ вокалиста на групата „Порнофилм“ Владимир Котляров, както и журналистите Андрей Малгин и Мумин Шакиров (сътрудник „Радио Свобода“), активистката Наталия Пелевина, историка Николай Митрохин и общинският съветник в град Ефремов Олга Подолская.

В прессъобщение на Министерството на правосъдието се посочва, че Владимир Котляров „открито е подкрепял Украйна“, а също така е „извършвал дейности, насочени към формиране на антируски възгледи“.

Членовете на групата „Порнофилм“ открито се противопоставиха на войната още в самото начало на руската инвазия в Украйна. Групата дори изнесе концерти в подкрепа на Украйна. В интервю за Meduza Владимир Котляров нарече войната в Украйна „най-голямата трагедия“. Концертите на групата в Русия започнаха да се отменят още преди началото на войната: много песни бяха посветени на политически и социални проблеми.

Независимият депутат от Ефремов Олга Подолская се опита да помогне на семейство Москалев и активно се изказа в защита на Алексей Москалев, който беше осъден на две години затвор за „дискредитация“ на армията. Относно Олга Подолская в прессъобщение на Министерството на правосъдието се казва, че тя е „участвала в създаването и разпространението на съобщения и материали на чуждестранни агенти до неограничен кръг хора“ и „се е противопоставила на специална военна операция в Украйна“.

Историкът и социолог Николай Митрохин, според Министерството на правосъдието, също „се противопоставя на специалната военна операция в Украйна и се е обявил в подкрепа на въоръжените сили на Украйна“.

Африканският съюз стана постоянен член на Г-20

Африканският съюз стана постоянен член на Г-20, включваща най-богатите и най-могъщи страни в света. Това обяви индийският премиер Нарендра Моди на срещата на върха на блока в Ню Делхи в събота, предаде Reuters.

Африканският съюз, континентална организация от 55 държави членки, сега има същия статут като Европейския съюз – единственият регионален блок с пълноправно членство.

В своите встъпителни думи Моди покани Африканския съюз, представляван от председателя Азали Асумани, да заеме място на масата на лидерите на Г-20 като постоянен член.

„За мен е чест да приветствам Африканския съюз като постоянен член на семейството на Г-20. Това ще укрепи Г-20 и също така ще засили гласа на Глобалния Юг“, гласи съобщение в официалния акаунт на Моди в Twitter.

Изборите в Украйна под въпрос заради войната

Украйна е готова да проведе избори през 2024 г., но има редица проблеми, които трябва да бъдат решени, по-специално временно окупираните територии.

Това каза украинският президент Владимир Зеленски по време на годишната среща на Ялтенската европейска стратегия, съобщава УНИАН.

Той отбеляза, че провеждането на избори не е въпрос на демокрация, а на сигурност.

Според президента е необходимо военните, украинците в окупираните територии и украинците в чужбина да могат да гласуват. Ако изборите се провеждат онлайн, трябва да се направят промени в законодателството.

Президентът припомни още, че трябва да има наблюдатели на прозрачни избори, но остава въпросът „как ще са в окопите“.

Президентските избори в Украйна трябва да се проведат през 2024 г. Първият кръг трябва да се проведе на 31 март, а вторият – на 21 април.

В същото време обаче заради войната е в сила военно положение, по време на което изборите са забранени.

В същото време, в петък Министерството на външните работи на Украйна осъди „фиктивните избори“, организирани от Русия в окупираните украински територии в петък, като каза, че те са „безполезни“ и няма да имат юридическа сила.

Русия провежда регионални избори , включително в четири украински области, които не контролира напълно – Донецк, Луганск, Запорожие и Херсон.

В изявление на министерството се казва, че изборите, провеждащи се на украинска територия, „грубо нарушават суверенитета и териториалната цялост на Украйна“, както и международното право.

Киев призова международните си партньори да осъдят вота и да не признават резултатите.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън в четвъртък също определи гласуването в окупираните от Русия райони на Украйна като „фиктивни избори“ и каза, че те са „нелегитимни“.

Руското посолство в САЩ отговори, като заяви в петък, че Вашингтон се меси във вътрешните работи на Русия.

Гърция може да признае Косово

Премиерът на Косово Албин Курти твърди, че Гърция може да промени позицията си и да признае Косово, пише N1.

Курти каза пред полската телевизия TV P World, че от петте държави-членки на Европейския съюз, които не са признали Косово, Гърция е най-близо до промяна на позицията си.

Той каза, че Прищина е постигнала дипломатически напредък, особено с Атина, която според него е близо до признаването на Косово.

Желанието на Косово да се присъедини към ЕС не е мотивирано само от собствените му интереси, но и защото иска да допринесе за ЕС като най-важния политически проект за мир след Втората световна война, коментира Курти.