Турската Karpowership спря електроснабдяването от плаващата си електроцентрала до столицата Фрийтаун на западноафриканската държава Сиера Леоне. Причината е неплатен дълг от около 40 милиона долара, каза министърът на енергетиката на страната Канджа Сесай днес, съобщава „Ройтерс“.

Столицата беше засегната от прекъсвания на електрозахранването.

Министърът обясни, че непогасената сума „е натрупана с течение на времето, тъй като правителството субсидира повече от половината от цената, която корабът таксува за киловатчас“.

Той каза още, че правителството трябва да похарчи повече за субсидиите, понеже таксува потребителите в слабата местна валута на Леоне. Тя е една от най-зле представящите се спрямо долара, а именно в долари се плаща на доставчика на електроенергия.

Създадена е правителствена комисия за преразглеждане на потребителските тарифи за електроенергия, които има шанс да се удвоят.

Karpowership е един от най-големите световни оператори на плаващи електроцентрали и част от Karadeniz Energy Group. Оттам са подписали споразумения през 2018 г. и 2020 г. за доставка на електроенергия на държавната енергийна компания на Сиера Леоне.

Компанията е сключила подобни сделки с няколко африкански държави, които изпитват затруднения с доставките на електроенергия. За случая от нея

нНяма коментар.

На уебсайта ѝ пише, че е разположила около 65 мегавата мощности за производство на електроенергия в Сиера Леоне от 2020 г. насам и доставя 80% от общите й нужди от електроенергия.

Министърът изтъкна, че изключването от Karpowership е намалило доставките на електроенергия за столицата с 13%. В момента в столицата има режим на тока, като домовете и фирмите остават без електричество с часове всеки ден.

Karpower е един от трите източника на електричество за града. Другите два включват хидроязовира на страната и енергия от междусистемна връзка с Кот д’Ивоар, която също доставя до Гвинея и Либерия.

Според министъра доставките на Karpower са необходими най-вече през сухия сезон, когато нивата на водата в язовира са ниски. Зависимостта от фирмата е намалена през дъждовния сезон. В момента страната е в пика на дъждовния си сезон от май до ноември.

Бразилският президент Луис Инасио Лула да Силва планира да посети Русия догодина, за да участва в срещата на върха на БРИКС там. Това съобщава „Ройтерс“, като цитира негово изказване пред индийската телевизия Firstpost.

Лула освен това разчита на посещение от страна на руския президент Владимир Путин на срещата на върха на Г-20 в Бразилия.

Индия официално предаде председателството на Г-20 на Бразилия по време на церемонията по закриването на срещата на върха в Ню Делхи.

„Срещата на върха на БРИКС в Русия следващата година ще предшества тази на върха на Г-20 в Бразилия, аз ще отида на срещата на БРИКС“, каза той. Лула бе сигурен, че и други лидери на БРИКС също ще присъстват на събитието.

„След това, надявам се, всички те ще дойдат на срещата на Г-20 в Бразилия“, добави той. Путин може да посети Бразилия без никакви притеснения, убеден е Лула да Силва.

След като водещият отбеляза, че Бразилия е член на Международния наказателен съд, Лула подчерта: „Докато аз съм президент на Бразилия, той няма да бъде арестуван. Никой в Бразилия не може да бъде арестуван без разрешение от страна на властите“.

Припомняме, че Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин през март.

Военната хунта в Нигер обвини Франция в разполагане на войски в няколко западноафрикански държави като част от подготовката за възможна военна намеса заедно с регионалния блок ECOWAS.

В комюнике, прочетено по държавната телевизия, хунтата също повтори призива си към френските войски да напуснат Нигер. Именно те са основен източник на напрежение между някогашните съюзници след свалянето на президента Мохамед Базум на 26 юли.

Военната хунта обвини Франция и в агресивно, подло и пренебрежително отношение и призова светът да отвори очите си за последствията от това.

Отношенията между Нигер и бившия му колонизатор Франция се влошиха, след като Париж обяви хунтата за нелегитимна. На фона на вълна от антифренски настроения лидерите на преврата също последваха стратегията на хунтите в съседните Мали и Буркина Фасо в стремежа си да прекратят дългогодишните военни връзки с Франция в регионалната борба срещу ислямистки бунтове.

Попитан за последните коментари на хунтата, френският президент Еманюел Макрон заяви, че страната му „не признава никаква легитимност в изявленията на пучистите“. Позицията си Макрон сподели на пресконференция в края на двудневната среща на върха на Г-20 в Индия.

По отношение на около 1500 френски войници, разположени в Нигер, Макрон каза, че всяко решение за тяхното разполагане ще бъде взето само в координация с експрезидента Базум.

Макрон не се обърна директно към обвинението, че Франция разполага войски другаде в Западна Африка като част от регионално предложение за използване на сила като последна мярка за възстановяване на демокрацията.

Основният регионален блок ECOWAS наложи санкции на Нигер и активира така наречените резервни сили за възможна военна намеса, въпреки че продължават разговори за намиране на дипломатическо решение.

Президентът на Нигерия Бола Тинубу, който държи револвиращия председател на ECOWAS, предположи, че деветмесечен преход обратно към гражданско управление може да задоволи регионалните сили. Хунтата в Нигер обаче предложи това да се случи в рамките на три години.