Европейската комисия официално прекрати Механизма за сътрудничество и проверка (МСП) спрямо България и Румъния, създаден през 2006 г., преди двете страни да станат част от Европейския съюз. Това съобщиха съвместно от МВР и Министерството на правосъдието.

Последният доклад за напредъка на България по МСП е от 2019 г. Тогава ЕК оцени напредъка на страната ни като достатъчен, а изпълнението на критериите – като задоволително. Въпреки това, механизмът за наблюдение остана.

Министърът на външните работи Мария Габриел заяви, че прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка е признание и безрезервна оценка, че с работата на правителството и Народното събрание в областта на върховенството на правото, демонстрират способността на страната ни да изпълнява задълженията си на предвидим и надежден член на Европейския съюз.

По думите й това е признание и за дългогодишната активност и усилия на българските граждани и гражданското общество. Те ни мотивират да останем концентрирани и да работим целенасочено върху реализирането на националните ни приоритети за успешно завършване на процеса на европейска интеграция на България в европейското семейство, добави тя.

Според правосъдният министър Атанас Славов решението на ЕК е признание за реформите, които се извършват в България в областта на върховенството на правото. Той подчерта, че премахването на мониторинга означава, че напредъкът на страната ни в областта на съдебната реформа и противодействието на корупцията ще се оценява в рамките на годишния цикъл за върховенство на правото в ЕС и редовните годишни доклади на Европейската комисия, както е за всички други държави членки на Съюза.

Това значително повишава доверието към българската правосъдна система и ще се отрази благоприятно на процеса за интеграция на България в Шенген и в Еврозоната, каза още той.

Коментар по темата направи и премиера Николай Денков. Според него бе премахната още една бариера към това да бъдем равноправни с останалите държави от Европейски съюз (ЕС) във всяко едно отношение. По думите му трябва скоро да премахнем и останалите като се присъединим към Шенген и еврозоната.

Косовският президент Вьоса Османи в четвъртък декларира, че Прищина е готова да организира избори в северните общини с мнозинство сръбско население. Но в същото време добави, че местните сърби са сплашвани от Белград, съобщава N1.

Тя обвини сръбския президент Александър Вучич, че етническите сърби в страната ѝ са подложени на натиск да бойкотират местните избори.

Според Османи сърбите са бойкотирали изборите под натиска на Белград.

Припомняме, че лидерите на Сърбия и Косово Александър Вучич и Албин Курти провеждат нов кръг от срещи в четвъртък, насочени към подобряване на техните обтегнати отношения, на фона на зачестяване на призивите за промяна в западния дипломатически подход към тях и на опасенията, че напрежението между двете страни може да излезе извън контрол.

Преговорите са наблюдаван от върховния представител на Европейския съюз по външната политика Жозеп Борел.

Последният кръг от диалога през юни завърши без очевидни резултати. Вучич и Курти отказаха да се срещнат очи в очи, а Борел, който проведе разговори отделно с двамата мъже, призна, че те имат „различни тълкувания на причините, а също и на фактите, последствията и решенията“.

Сърбия и нейната бивша провинция Косово са в конфликт от десетилетия. Тяхната война от 1998-99 г. доведе до смъртта на повече от 10 000 души, предимно косовски албанци. Косово едностранно обяви независимост през 2008 г., но Белград отказва да признае тази стъпка.

През май, в спор за валидността на местните избори в сръбската част на Северно Косово, сърбите се сблъскаха със силите за сигурност, включително ръководените от НАТО мироопазващи сили на КФОР, работещи там, ранявайки 93 войници.

Миналата седмица командирът на КФОР генерал-майор Анджело Микеле Ристуча предупреди, че неговите сили „работят във времева рамка на постоянно управление на кризи“. Той каза, че напрежението между Белград и Прищина е толкова високо, че дори „най-незначителното събитие може да създаде ситуация“.

През август високопоставени законодатели от Съединените щати – другата дипломатическа сила в процеса – предупредиха, че преговарящите не оказват достатъчно натиск върху Вучич. Те казаха, че настоящият подход на Запада показва „липса на равнопоставеност“.

Вучич, бивш ултранационалист, който сега твърди, че иска да вкара Сърбия в ЕС, поддържа тесни връзки с руския президент Владимир Путин и отказва да наложи санкции на Русия заради войната срещу Украйна.

На Запад има широко разпространени опасения, че Москва може да използва Белград, за да възобнови етническите конфликти на Балканите, които бяха терен на поредица от кървави конфликти през 90-те години по време на разпадането на Югославия, за да отклони вниманието на света от войната.

Но в същото време Курти – дългогодишен активист за независимост на Косово, прекарал време в затвори както в Сърбия, така и в Косово – разочарова европейците и се оказа труден участник в преговорите, откакто стана министър-председател през 2021 г.