Броят на загиналите от земетресение с магнитуд 6,3 по Рихтер в западен Афганистан в събота нарасна до около 120 души, съобща АФП, като цитира местните власти.

Повече от 1000 други са били ранени при бедствието.

Геоложката служба на Съединените щати съобщи, че епицентърът е бил на 40 километра северозападно от най-големия град в региона Херат и е бил последван от осем вторични труса с магнитуд между 4,3 и 6,3.

„Досега повече от 1000 ранени жени, деца и стари граждани са включени в нашите записи и около 120 души са загубили живота си“, каза ръководителят на управлението на бедствия в провинция Херат Моса Ашари пред АФП.

Местни жители напуснаха сградите в Херат около 11 сутринта, когато земетресенията започнаха.

Говорителят на органа за управление на бедствията молла Ян Сайек каза пред АФП, че се очаква броят на жертвите „да нарасне много“.

„Има някои райони, които са напълно срутени, каза той. Хората все още са затрупани под развалините. Хуманитарните агенции се опитват да достигнат района.“

Припомняме, че силни земетресения удариха три точки по света днес. Сред тях бе и Афганистан.

Западен Афганистан бе ударен от поредица силни земетресения в рамките на час и половина. Най-силният регистриран трус е с магнитуд 6,4 по Рихтер. Усетени бяха още пет труса с магнитуд в този диапазон според данните на Европейско-средиземноморския сеизмологичен център.

Херат, на 120 километра източно от границата с Иран, се смята за културна столица на Афганистан.

Това е столицата на провинция Херат, дом на около 1,9 милиона души според данни на Световната банка от 2019 г.

Морето по Северното Черноморие е пълно с лефер. Върховният хищник в Черно море пълни лодките от десетина дни, но докато част от рибарите се радват, други са недоволни, защото дойде ли леферът, всички други риби бягат панически навътре от сигурна гибел.

Няма да дойдат и пасажите паламуд, смятат морски вълци. Те са изчислили, че на север вкусната едра риба приижда през няколко години – имало богат улов през есента на 2007, 2012, 2016 г. и миналата година. Затова тази се брои за нулева за паламуд.

“Годината няма да е паламудена. Друга есен по това време – октомври, ври и кипи от риба. Сега – нищо. Няма паламуд, няма чернокоп. Само малко барбун и сафрид”, потвърди пред “Труд news” опитният риболовец капитан Красимир Вангелов за ситуацията в южните ни води.

Колегите му на север казват, че нашествието на лефер е странно, тъй като водата още е твърде топла – 21-22 градуса, а той се появява, когато тя захладнее до 17 градуса. Очевидно бързо се адаптира към климатичните промени, коментират рибари.

Те го сравняват с пираня – яде всичко, което мърда – сафрид, илария, цаца, кая. Убива наред, дори и когато не може да погълне повече. Изяжда само 10% от плячката и често при улов в устата му мърда още пърхаща жертва.

Същото поведение има и бебето на лефера – чернокопът. Рибарите го чакат в наши води след 20 октомври, защото малките следват родителите си от Азовско море, където тече размножаването на вида. Децата вървят след възрастните, за да не бъдат изядени.

Хищната риба е чернокоп, докато надхвърли 300 грама. После вече се брои за лефер и цената є скача космически. Въпреки многото лефер в морето на борсата във Варна той безапелационно е най-скъпата риба. Харчи се за 35-40 лв. килото и бие с 5 лв. калкана.

“Скъп е, защото е много вкусен и доста трудно се хваща. Умен е – ако съзре нещо необичайно, бяга, освен това често къса влакната и отплува с примамката”, казват опитни рибари. Според търговците за последните 2 седмици леферът все пак е поевтинял с 5 лв.

Лодките кръстосват от зори Варненския залив, но се връщат с дребен сафрид. Едрият избяга навътре и го ловят само корабите.

Заради нашествието на хищната риба сафрид по крайбрежието на север почти няма. Преди дни се появил пасаж под нос Калиакра, но край Варна хващат само дребен – граца. Той се продава за 6 лв. на борсата, а едрият – от корабите, е по 10 лв. На север има и акула, тъй като щандовете на рибното тържище са пълни с прясно филе по 18 лв./кг.

Продава се и пресен ватос, наричан още морска лисица или калкан за бедни, защото има сходен вид и вкус, но струва едва 10 лв./кг. Кая на сергиите почти липсва. В момента и тя се крие от лефера в крайбрежни камъни. Ако все пак се появи малък улов, се харчи по 8 лв. килото. Най-евтината риба на борсата си остава наловената с кораби цаца – 5 лв./кг.

С 10 лв. по-скъпо се търгува зарганът. Въдичари го ловят край буните и всички скалисти места по крайбрежието. Опитните пълнят цели кофи за няколко часа, макар че дългата риба е хитра и не се хваща лесно. Тя е много вкусна пържена. Едрите екземпляри стават и за бирено мезе, ако се обработят с морска сол, оцет, черен пипер, дафинов лист и се оставят за денонощие да съхнат на защитен от гларусите балкон.

На рибната борса “Краснодар” в Бургас пък сафридът върви между 5 и 8 лева килограма. Вече е едър, “приличен”, както го наричат рибарите. На сергиите има и пресен барбун по 6 лева килограма. Някои морски вълци все пак са извадили паламуд от фризерите и той се харчи по 10 лева килограма. 20 лева килото върви леферът, цацата е по 4 лева.

Търговците разказват, че туристи напразно ходят да чакат лодките по пристанищата на юг от Бургас. Рибарите пърпорят из залива, но засега слуката я няма.

На чепаре

Лодки вадят по 5-10 кила сафрид, но им излиза златен

Паламуд, ама миналогодишен, по 10 лв.

На борсата в Бургас леферът е по 20 лева за кг, а сафридът, който е кът – по 5 лв. Паламудът е миналогодишен – по 10 лв.

По надолу от Несебър, в Бургаския район, рибата също е кът. Лодки вадят по 5-6-10 кила сафрид на чепаре. Морските вълци се жалват, че им излиза златен, заради разхода на бензин. “Хабим много повече гориво, отколкото си струва за толкова риба”, казват те.

Миналата година имаше паламуд. 500-1000 риби хванаха някои лодки. Но рибата явно е изменила миграционните си пътища.

Октомври е. Водите са още топли и не е тръгнала да мигрира. Да се надяваме че е това е причината – топлото море, казват рибарите и на юг. Тук-таме ловят по някоя дребна “циганка”- малък паламуд, по 600 грама.

Напролет “майките” влизат от Босфора и отиват към северните брегове на Черно море, там се размножават, рибките наедряват и тръгват обратно. Есенният път минава към Босфора, към Мраморно море. Това е “магистралата” на пасажите, обаче засега от тях няма и следа, казват местните.

Храна има в изобилие, но водата е 23 градуса

Не хвърлят хайвера, защото няма подходящи условия

Капитан Красимир Вангелов разказва, че първите хванати лефери не били хвърлили хайвера си.

“За да има риба, нужни са две условия- храна и температурата на водата да е подходяща. Храна има в изобилие, но топлото време не позволява морето да изстине. Водата е още 23 градуса, което е необичайно висока температура за този сезон.

Такова е положението не само при нас, а и при комшиите – в Турция. Колегите там дават съвети да не размразяваме останалия от миналата година паламуд и да го пускаме на пазара, защото тази година, може да няма никакъв и да останем и без него”, обясняват рибарите от Бургаско.

“Вече е октомври, ако си беше хвърлил нормално хайвера, трябваше да има паламуд”, коментира капитан Красимир Вангелов.

Той разказва как, когато уловили първите лефери тази есен, той и колегите му риболовци видели, че са пълни с хайвер, което предполага, че сигурно няма да има чернокоп (чернокопът е малкото на лефера б. а.).

Явно рибите задържат хайвера си, защото няма условия, подходящи да го “хвърлят” и да се размножат.

Пришълци в куката

Лодкари се радват на редки риби – смарид и морска лястовица

Едър екземпляр може да се пласира за над 100 лв. на ценител гастроном

Тодор Якимов позира с големия екземпляр от рядката морска лястовица, която уловил край Варна.

Редки риби хващат лодкарите край Варна, докато чакат сафрид и попчета. Вътре например попада смарид, който миналата година липсваше изобщо. Рибката е пришълец от Егейско море. Месото є наподобява това на сафрида, но повечето рибари гастрономи твърдят, че не е толкова крехко.

Всички обаче хвалят вкусовите качества на друга екзотична риба – морската лястовица. Понякога дребни екземпляри от нея да попадат в мрежите. Морските вълци обикновено ги връщат в морето и чакат слуката да им донесе лястовица над 2 кг. Това се случва изключително рядко, но наскоро дни късметът се усмихна на варненски риболовец. Тодор Якимов запечата улова с пост в страницата Морски риболов-Варна във фейсбук и получи овации от колегите си.

Морската лястовица на борсата изобщо не се предлага, а едър екземпляр може да се пласира за над 100 лв. на ценител гастроном. Рибата е красива – с розово-златисти отблясъци, затова в миналото беше гордост рибарската хижа да е украсена с препарирана лястовица. Тя е и особена – на главата има три израстъка, с които “ходи” по дъното, може да издава пронизителни звуци, заради което е наричана и морска кукувица.

При опасност морската лястовица литва във въздуха, а срещу нападатели е снабдена с бодли и плочки на главата. Екзотичната риба се среща в Черно и Средиземно море и части от Атлантика. Живее 14 г., обитава песъчливи плитчини, храни се с мекотели, рачета и малки рибки. Месото є е много вкусно, може да се пече на скара, оваляна в морска сол и подправки или да се напълни със счукан чесън, лук, девесил, домат и лимон и да се опече във фолио на фурна.

Девет сърни са били отровени в зоопарка в Благоевград, като пет от тях са починали. Другите четири са в много тежко състояние и са интубирани от ветеринарите, съобщи БГНЕС.

Екип от местни ветеринари е извикан в зоопарка снощи, след като животните започнали да паднат по земята. Пристигнали са ветеринарни лекари и от София.

На мястото са дошли също служители на общинския инспекторат, както и полиция.

Прокуратурата е образувала и досъдебно производство за умишлено умъртвяване на животни. По-късно се очаква и официално изявление на община Благоевград.

Зоопаркът в града е с вход свободен за всички граждани. Животните живеят в среда, близка до естествената им. Зоопаркът граничи с ромски квартал, поради което преди 7 години там бе издигната специална тухлена стена.

Има арестувани на протеста на енергетиците и миньорите, които за пореден ден блокираха магистрала „Тракия“. Около 11 часа група от недоволни се опита да блокира обходния път, който в момента поема трафика от магистралата край старозагорското село Ракитница.

Протестиращите не са се подчинили на полицейското разпореждане да освободят пътното платно, в резултат на което има задържани лица, потвърди пред БНР директорът на Областната дирекция на МВР – Стара Загора комисар Лазар Христов.

В момента движението там е възстановено и се регулира от полицията. Поради засиления трафик се образуват колони от автомобили, но пътят е проходим. Автомагистрала „Тракия“ и детелината край Стара Загора остава блокирана от Чирпан до Нова Загора, а също и пътя Хасково – Стара Загора.

Няма промяна в позицията на протестиращите. Те ще продължат да отстояват исканията си за ясни гаранции за работните си места и оттегляне и предоговаряне с Брюксел на Териториалните планове за справедлив преход. Ето как Бисер Бинев, председател на синдикалната организация на КТ „Подкрепа“ в мините, коментира приетата от парламента късно снощи Пътна карта за климатична неутралност на България, според която производството на ток от въглища в България ще продължи до края на 2038 година.

„Дори и в тази пътна карта с промените, които направиха и гласуваха снощи в Народното събрание – там е записано, че 2026 година разполагаеми въглищни мощности, след предоговаряне на решението на Народното събрание от 12 януари 2023 година.

Това са едни много дълги процеси и пак се повтарям – пожелателно е. Защото дали Европейската комисия ще предоговори с нашата държава тези 40% никой не може да гарантира към днешна дата“, каза Бинев.

Енергетици и миньори от „Марица изток“ продължават блокадите на АМ „Тракия“ и Подбалканския път

На блокадата на магистрала „Тракия“ с напредването на деня към протестиращите се присъединяват все повече техни колеги и други граждани, които подкрепят исканията.

„Крайно време е цяла България да разбере, че хората в страната избират парламент, който парламент да се грижи за техните интереси“.

„За да я има България за децата ни, довела съм моето 10-годишно момченце. Той иска да види какво е протест – има ли такава неправда и той да знае какво да прави във времето“.

Затворени са няколко ключови пътни артерии в Старозагорска област и водачите на автомобили трябва да избират обходните маршрути.

Турските сили са „неутрализирали“ най-малко 14 кюрдски бойци в Северна Сирия при атаки срещу цели на екстремистите през нощта. Това съобщи министерството на отбраната в събота, докато конфликтът в региона ескалира почти седмица след атентата в Анкара.

„Цели, принадлежащи на терористите от забранената милиция на Кюрдската работническа партия (ПКК) и милицията на сирийските кюрди YPG в Северна Сирия бяха силно ударени през цялата нощ“, посочиха от министерството, предаде Reuters.

Късно в петък Турция съобщи, че е извършила въздушни удари в Северна Сирия, унищожавайки 15 цели на екстремистите.

Тази седмица Турция заяви, че всички мишени, принадлежащи на забранената милиция на ПКК и YPG, са „легитимни цели“ за нейните сили, след като ПКК пое отговорност за бомбения атентат в Анкара в неделя.

Турция твърди, че нападателите са дошли от Сирия, но сирийските сили на SDF отричат това. След бомбената атака Анкара предприе серия от въздушни удари и атаки срещу цели на екстремистите в Северна Сирия и Ирак, като същевременно засили операциите за сигурност у дома.

Турция вписва YPG като терористична организация и твърди, че тя е неразличима от ПКК, която се бори с бунт срещу турската държава от 1984 г.

Съединените щати и Европейският съюз смятат ПКК за терористична организация, но не и YPG.

Милицията на сирийските кюрди е в основата на силите на SDF в ръководената от САЩ коалиция срещу бойците на Ислямска държава. Подкрепата на САЩ за тях отдавна предизвиква напрежение с Турция.

Припомняме още, че в четвъртък Съединените щати свалиха въоръжен турски дрон, който действаше близо до техните войски в Сирия. Това е първият път, когато Вашингтон сваля летателен апарат на съюзника на НАТО Турция.