Трупат се призивите за свикване на Консултативен съвет по националната сигурност (КСНС) от президента Румен Радев. Вчера това бе направено от лидера на БСП Корнелия Нинова и макар и досега такива очаквания да не са формулирани от лидерите на водещите парламентарна групи в 49-то Народно събрание ГЕРБ, ПП/ДБ и ДПС, които и сформират управляващото мнозинство, редица експерти вече заявиха, че е редно този съвет да бъде свикан – конституционалистът Борислав Цеков, дипломатът Елена Поптодорова, дори и бившият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев и други.

Вчера, денонощие след безпрецедентната атака срещу Израел и привеждането в Близкия изток на „състояние на война“, кабинетът Денков/Габриел свика заседание на заседание на Националния контратерористичен център, като така и не стана ясно защо не е на ниво Съвет по национална сигурност. Заплахите за страната бяха определени като малки и непреки, въпреки това службите въведоха „код жълто“ за летища, посолства и синагоги. С войната в Близкия изток между Израел и Хамас, България се оказва близо до два военни конфликта, които неминуемо може да имат отражение върху националната сигурност.

Въвеждат жълто ниво на опасност за летища, гари и синагоги у нас
Въвеждат жълто ниво на опасност за летища, гари и синагоги у нас

Във връзка с бойните действия между Израел и палестинските територии

Очакванията за свикване на КСНС са поредни – последният такъв бе проведен през февруари 2022 г. с тема „Рискове и заплахи за националната сигурност на Република България. Състояние на Въоръжените сили. Необходими мерки.“ Заседанието бе проведено само дни преди Русия да нахлуе в Украйна, като така и не стана ясно на масата на „Дондуков“ 2 този въпрос изобщо да е бил сложен. В заключителния документ от съвещанието се отправят общи препоръки за по-бърза модернизация на въоръжените ни сили.

Седмица по-късно службите бяха на изслушвания пред депутатите, а по-късно парламентаристи, а и управляващи потвърдиха, че руската агресия не е била изобщо във фокуса на родните ни служби. Консултативен съвет по националната сигурност във връзка със заплахите и кризите, предизвикани от войната в Украйна така и не бе свикан, въпреки многобройните призиви за това.

От тогава, 15 февруари 2022 г., съветът не се е събирал нито веднъж, въпреки многобройните „съвети“, отправяни към президента Румен Радев, включително и от негови назначения, като например бившия му служебен премиер Стефан Янев. Искания за КСНС действително има преди всичко от опозицията, но и по важни теми като енергийната политика, земеделието като част от националната сигурност, евроинтеграцията на РСМ, промените в Конституцията и дори заради убийството на Алексей Петров.

Само преди месец на въпрос дали все пак е свика КСНС Румен Радев заяви, че не разбира с кого по-точно да свика КСНС, изразявайки по този начин пренебрежението и разочарованието си преди всичко от лидерите на ПП и ДБ, отпращайки към изтеклите записи от партийното заседание на Промяната.

КСНС е съвещателен орган по въпросите на националната сигурност, свиква се от президента на Република България и се възглавява от него. Съветът изготвя становища и предложения, а в закона пише, че заседанията му са редовни и извънредни, като редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца, а извънредните – по решение на президента на Републиката. Заседанията са закрити.

Членове на Консултативния съвет за национална сигурност са: председателят на Народното събрание; министър-председателят; министърът на отбраната; министърът на вътрешните работи; министърът на външните работи; министърът на финансите; председателят на Държавна агенция „Национална сигурност“; началникът на отбраната; председателят на Държавна агенция „Разузнаване“; секретарят на Съвета по сигурността; по един представител от всяка парламентарна група.

В зависимост от обсъжданите въпроси по решение на Консултативния съвет за национална сигурност за участие в заседанията му могат да бъдат привличани и други държавни и политически лица.

Консултативният съвет за национална сигурност обсъжда въпроси, свързани със:

външната и вътрешната политика на страната във връзка с националната сигурност;
гарантирането на гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на българските граждани;
действията по пресичане или предотвратяване на възникнала опасност за националната сигурност.

Един загина, а двама пострадаха при катастрофа между автомобил и каруца в Сливенско, съобщава БНТ.

Тежкият инцидент е станал около 16.30 часа на 7 октомври на разклона за село Блатец.

Колата, шофирана от 60-годишна жена, се блъснала в каруца, внезапно излязла от страничен черен път на главното шосе.

Пострадали са пътуващите в каруцата – трима мъже на 47 и 38 години от град Стралджа и на 58 години от село Блатец. Те са откарани в болницата в Сливен за оказване на медицинска помощ, където впоследствие 47-годишният мъж издъхнал.

По случая е образувано досъдебно производство.

Припомняме, през май при друга тежка катастрофа с каруца в областта загинаха четирима души.

Броят на загиналите след внезапните наводнения в индийските Хималаи днес се покачи до 74, като 101 души все още са в неизвестност, съобщава „Ройтерс“.

Миналата седмица след проливните дъждове в североизточния щат на Индия Сиким езерото Лонак преля и наводни околни речни долини, повреди язовир и причини разрушения в няколко села и град Рангпо, който се намира на около 50 км южно от столицата на щата Гангток.

Главният секретар на Сиким Виджай Бхушан Патак каза пред Ройтерс, че спасителите са открили 25 тела в щата. Освен това са открити телата на осем войници в съседния щат Западен Бенгал, който се намира надолу по течението. По думите му 101 души все още са в неизвестност. Според изявление на министерството на отбраната 14 военнослужещи са сред изчезналите.

Търсенето на оцелели беше затруднено от лошо време, повредените пътища и засегнатите линии за комуникация, а жителите на региона се опитват да разчистят тинята и отломките. Това е едно от най-лошите бедствия в индийските Хималаи от повече от 50 години. През октомври 1968 г. около 1000 души в щата са загинали при наводнения.

Парвин Шама, висшият областен служител на Джалпайгури в Западен Бенгал, каза, че 41 тела са открити в областта.

Сиким е с население от 650 000 души и се намира в планините между Непал, Бутан и Китай. В щата е паднал 101 мм дъжд през първите пет дни на октомври, което е повече от два пъти нормалното ниво.

Мукеш Кумар, 43-годишен работник, който е мигрирал в Рангпо, описва как той и съседите му са имали едва 10 минути да избягат, преди внезапното наводнение. „Ако не бяхме тръгнали още две минути, можеше да се удавим“, разказа той.

Жителите заявиха пред Ройтерс, че повечето хора, чиито жилища са били на приземния етаж, вероятно е нямало да оцелеят. 45-годишният Байджу Шарма, който ръководи бизнес с мебели, коментира, че къщата на негов съсед е била напълно затрупана.

Правителствени служители съобщиха, че около 2000 туристи, които са били в откъснатите райони на северен Сиким, са в безопасност. Държавните власти и армията са им предоставили храна и средства за комуникация, за да се свържат със семействата си.