„Ректорът на Стопанска академия в Свищов доц. д-р Марин Маринов получи отлична оценка от министерството на образованието – 3.98 от възможни 4.00. Това отразява 99,5% изпълнение на заложените от МОН цели и индикатори за развитие на университета“, съобщиха на 14 май от университета. „Толкова висока оценка още в началото на мандата е изключително признание за целия академичен екип. Това е доказателство, че работим ефективно и в правилната посока“, бе цитиран самият доц. Маринов от пресцентъра на Академията.

15 дни по-рано проверка на МОН в Стопанската академия, започнала след сигнали за липса на лекции, установи нарушения, за сериозността на които може да съдим по отправените препоръки – „ректорът да предприеме незабавни действия за провеждането на реален учебен процес и да въведе работещ механизъм за постоянен контрол върху посещаемостта на аудиторните занятия“, „изборите на ръководни органи на висшето училище да се провеждат в съответствие със закона за висшето образование и с правилника за дейността на Стопанската академия“ и др.

Ако се чудите как са възможни горните наглед взаимноизключващи се констатации, повредата не е в вашия телевизор. Тя очевидно е в договорите, които сключват ректорите на държавните университети с министъра на образованието. Макар и с похвално намерение – да гарантират доколкото е възможно държавния интерес – въпросните документи не успяват да изпълнят целта си.

Замисъл

Въпросните договори бяха въведени през 2020 г. от тогавашния (и настоящ) министър Красимир Вълчев. Тогава с промени в закона за висше образование бе заложено образователният министър да утвърждава политика за развитието на всеки държавен университет със стратегически цели и задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им, както и да сключва договор за управление с ректора, който пък съдържа задължения за изпълнение на въпросната политика с конкретни механизми и показатели.

Това бе опит държавата да има думата при определянето на посоката на развитие на университетите, вкл. да си върне контрола върху някои самозабравили се ректори, които получаваха гигантски заплати под формата на бонуси – нивата на допълнителните им възнаграждения бяха обвързани именно с изпълнението на тези договори. При максимална оценка 4 ректорите имат право на до 36 000 лв. годишно допълнително възнаграждение, а при най-ниска оценка 1 – нямат право на никакъв допълнителен бонус.

Уравниловка

Какво се оказва обаче на практика? Макар и непълни, данните за оценките на ректорите по политиките им за развитие от 2021 г. досега, които „Сега“ получи по закона за достъп до информация, са достатъчно показателни. Всички университети са отличници с оценки над 3.50, с изключение на Висшето строително училище „Л. Каравелов“, чийто ректор през 2022 г. получава оценка 2.86. В следващите години тя е „поправена“ на 3.47 и 3.11. Най-високата оценка – 4 – са получавали през годините поне 15 висши училища. Рекордьор е Русенският университет с 4 последователни максимални оценки – 4 от 2021 г. до сега (за 2025 г. още няма данни.). Когато обаче всички са отличници, е ясно, че нещо в оценката куца.

Критерии

Една от причините за формалните оценки се крие в самите критерии, еднакви за всички (но с различни стойности за изпълнение). Сред тях са актуалност на придобиваните знания и умения, повишаване на качеството на програмите за обучение, свързаност и партньорство, развитие на научната дейност, привличане и задържане на млади преподаватели, изпълнение на национална задача. Както се вижда, сред тях няма показател „редовно провеждане на лекции“, или пък „спазване на законите“, които се предполага, че би следвало да се спазват, но на практика съвсем не е така.

„Критериите са доста обтекаеми, субективни и до голяма степен формални. Те не са резултатни, както при рейтинговата система, а развойни. Един от тях е колко съвместни програми има даденият университет, но при тях няма проследяване колко студенти се обучават, доколко е ефективно участието им, нито каква е обратната връзка от бизнеса“, казва университетски преподавател. По думите му ключов въпрос в случая е има ли МОН административния капацитет да проверява изпълнението на заложените критерии, които са строго специфични. „Красимир Вълчев може да познава спецификата на академичната работа, но дали следващият министър ще я познава?“, пита той. Според него основната цел на договорите за управление е била да може държавата да се включи ефективно в определянето на посоката на развитие на висшите училища, а фактически те са се превърнали единствено в сложна методика за регулиране на ректорските възнаграждения.

По-глобалният въпрос е какво искаме от висшите училища. Ако искаме наука, това не може да стане с аудиторна заетост от 360 и повече часа. Това е много и не остава време за наука“, казва ректор. По думите му системата на висшето ни образование е руска, по традиция университетите ни са образователни институции, но се опитваме да я направим англосаксонска, т.е. да правят и наука. „Не можем да се сравняваме с БАН, където е техниката и иновациите. В Scopus публикува този, който може да плаща“, споделя той. По думите му професионалните  висши училища не могат да правят фундаментална наука и не бива. В тази връзка според него и научните критерии в политиките за развитие на университетите не са съобразени със спецификата на университетите.

Общото събрание ги избира, министърът ги оценява

„Ректорите се избират от Общите събрания на университетите, а ги оценява министърът. Възложените от МОН политики не винаги кореспондират с интересите на ОС, но следва по някакъв начин да се отчита и интереса на държавата. Това притеснява част от новоизбраните ректори – че трябва да изпълняват заложеното в предишните мандати от предходни ръководства, защото политиката на всеки университет се подготвя и утвърждава от министъра месеци преди приключването на мандата на съответния ректор“, коментира председателят на Съвета на ректорите проф. Миглена Темелкова. По думите й критериите, по които се оценяват университетите, са неща, които те така или иначе правят. Проблемът е, че отчитането е повече от тежко. Занесла съм близо 1000 стр. в МОН като доказателство. Това е огромен разход на време, което може да се използва далеч по-пълноценно“, казва тя.

„Приемам идеята ректорите да са в някакви служебни отношения с принципала, какъвто е МОН. Преди време се получиха огромни изкривявания под шапката на академичната автономия и някои ректори получаваха огромни заплати. Това бе целта на договорите и от тази гледна точка – да се въведе ред в заплащането – те бяха смислена стъпка. Оттам насетне обаче има много недъзи. Програмата, която изпълнявам аз, е заложена от проф. Герджиков. Т.е. всичко, което бих искал да променя, да акцентирам или да пренаредя, вече няма как да се случи, разбира се, с малки корекции“, коментира ректорът на СУ проф. Георги Вълчев. „Съгласен съм, че не може всички университети да са с еднакви оценки, както бе навремето, а и все още е. Разликите са малки, подобно с акредитирането на висшите училища. Не може да сравнявате един малък университет с един голям като СУ. Би трябвало да се помисли за нов тип оценяване на дейността на ръководствата на университетите“, смята той.

„Договорите на МОН с избрания от Общото събрание ректор са начин за контрол на дейността на ректорите. Това е и форма за изпълнение на политиката на развитие на университета, одобрена от МОН, и възможност за приемственост между университетските ръководства в едно висше училище. В тях се фиксира и минималната учебна натовареност на преподавателите от 360 часа, за да не може преподавател с минимална натовареност да получава същото основно възнаграждение като друг с максимална учебна заетост“, коментира проф. Мариана Мурджева, бивш ректор на МУ-Пловдив и настоящ председател на Общо събрание. Според нея обаче проблемът е, че реално няма прецизен механизъм за проследяване и контрол на изпълнението на договорите и свързаната с тях политика на развитие на висшето училище.

„Не се правят стриктни проверки на представения доказателствен материал за изпълнение на Политиките на университетското развитие. Общите събрания би следвало подробно да се запознават както с изпълнението на тези политики (не само с реализираните дейности по конкретната мандатна програма на ректора), така и с оценката на ректора от МОН, да обсъждат проблемите в развитието на университета и да намират коректни решения за преодоляването им. И сега на места има „кухи“ (непроведени) лекции и упражнения, които се отчитат като проведени и на практика може с по-малко часове да се взема по-висока заплата като на преподавател с по-висока реална натовареност. Не съм чула при по-малка учебна натовареност от минимално заложената някой ректор да е актуализирал заплатата на преподавателя според изработените по-малко учебни часове“, казва тя. Друг проблем при изпълнението на договорите според нея е, че някъде провеждането на семестриалните и държавните изпити се включва в аудиторната учебна заетост (за да може тя да се увеличи), а те би следвало да са в извънаудиторната.

Проф. Мурджева припомня, че според сключените договори на ректорите с МОН заплатите на ректорите са функция от възнагражденията на асистентите, които зависят от бюджета на висшето училище, т.е. от държавната субсидия. Заплатите на ректорите засега не са обвързани с постиженията в рейтинговата система. „Дори ректорът да е спомогнал по време на управлението си университетът да стане лидер в съответното направление, това не се отчита като допълнителен мотивиращ показател в изпълнение на споразумението му с министъра“, коментира професорът.

Юридически проблеми

Преподаватели споделят и за известни юридически проблеми около договорите, по-конкретно за „безвремието“ между края на мандата на стария ректор и назначаването на новия – не само от ОС, но и чрез подписване под въпросната политика за развитие на висшето училище и договор с министъра, което често се бави. „Проблем е и чакането на сключване на договор с министъра, защото след избора от Общото събрание минава повече от месец, докато се сключи този договор. През това време се мислят различни юридически решения, за да може дейността да продължи – кой продължава да разписва, кои са упълномощените лица, има много административни неща, които трябва да се изчистят“, свидетелства и проф. Вълчев.

По-амбициозни критерии – в бъдеще време

„Идеята на договорите бе заедно с университетите в режим на диалогичност да определим стратегическите им цели, да споделяме съвместно стратегическото им управление, да зададем най-общо какво искаме от дадено висше училище – да актуализира често учебните си програми, да интензифицира научната си дейност, да се включи в световните мрежи и т.н. Целта бе оценките да покажат до каква степен са изпълнили заложените цели“, коментира пред „Сега“ просветният министър Красимир Вълчев. По думите му критериите за различните университети са сходни, тъй като те имат и подобни цели и задачи, освен това има неща, които не могат да се измерят с цифрови показатели. Все пак според него е нужно пред всеки университет да се задават различни специфични задачи. „Очевидно показателите трябва да са по-амбициозни. Явно сега те се постигат доста лесно от висшите училища и оттам идват високите им оценки“, признава той. Сред по-сериозните изисквания, които той ще се опита да вкара в бъдеще в договорите, например биха могли да бъдат добавяне на задължение университетските преподаватели да завишат изискванията пред студентите, да се следи по-стриктно за редовното провеждане на лекциите, текущите изпитвания да участват с по-голяма тежест в крайната оценка на студентите и др.

Броят на хората, разселени поради война, насилие и преследване по света, е изключително висок, особено в условията на съкращаване на хуманитарното финансиране. Единственият светъл лъч е увеличаването на броя на завръщащите се, в частност в Сирия, обяви днес Върховният комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН).

Според годишния доклад на комисариата (пълния му текст можете да прочетете тук) за глобалните тенденции броят на принудително разселените лица е 122.1 милиона души към края на април 2025 г., в сравнение със 120 милиона по същото време на миналата година. Това представлява около десетилетие на годишно увеличение на броя на бежанците и други хора, принудени да напуснат домовете си. Основните причини за разселването остават големите конфликти – като тези в Судан, Мианмар и Украйна, и продължаващата неспособност да се спрат сраженията.

„Живеем във време на силна нестабилност в международните отношения, като съвременните военни действия създават крехък, мъчителен пейзаж, белязан от остро човешко страдание. Трябва да удвоим усилията си за търсене на мир и намиране на дълготрайни решения за бежанците и хората, принудени да бягат“, коментира Филипо Гранди, върховен комисар на ООН за бежанците.

Принудително разселените лица включват хората, разселени в собствената си страна поради конфликт, които рязко нарастват с 6.3 милиона, достигайки 73.5 милиона в края на 2024 г., и бежанците, бягащи от своите страни (42.7 милиона души). Понастоящем Судан е най-голямата ситуация на принудително разселване в света с 14.3 млн. бежанци и вътрешно разселени лица, измествайки Сирия (13.5 млн. души) и следван от Афганистан (10.3 млн. души) и Украйна (8.8 млн. души).

В доклада се констатира, че противно на широко разпространените схващания в по-богатите региони, 67% от бежанците остават в съседните държави, а държавите с ниски и средни доходи са приели 73% от бежанците в света. Всъщност 60 % от хората, принудени да бягат, никога не напускат собствената си страна.

Въпреки че броят на принудително разселените лица е нараснал почти двойно през последното десетилетие, финансирането на ВКБООН в момента е на приблизително същото ниво както през 2015 г. на фона на бруталното и продължаващо съкращаване на хуманитарната помощ. Тази ситуация е нетърпима, като прави бежанците и другите хора, бягащи от опасност, още по-уязвими.

„Дори на фона на опустошителните съкращения, през последните шест месеца видяхме някои лъчи на надежда“, добави Гранди. „Близо два милиона сирийци успяха да се завърнат по домовете си след повече от десетилетие на изгнание. Страната остава нестабилна и хората се нуждаят от нашата помощ, за да изградят отново живота си.“

През 2024 г. общо 9.8 млн. принудително разселени лица се завърнаха по домовете си, включително 1.6 млн. бежанци (най-много в сравнение с последните две десетилетия) и 8.2 млн. вътрешно разселени лица (вторият най-голям брой в историята).

Много от тези завръщания обаче са се случили при неблагоприятна политическа обстановка или в ситуация на несигурност. Например, голям брой афганистанци бяха принудени да се завърнат в Афганистан през 2024 г., пристигайки у дома в отчайващи условия. В държави като Демократична република Конго, Мианмар и Южен Судан имаше значителни нови принудителни разселвания едновременно със завръщането на бежанци и вътрешно разселени лица.

Докладът призовава за продължаване на финансирането на програмите на ВКБООН, които спасяват човешки животи, подпомагат завръщането на бежанците и вътрешно разселените лица у дома и укрепват основната инфраструктура и социалните услуги в приемащите общности, като съществена инвестиция за регионалната и глобалната сигурност.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп има приходи от стотици милиони долари от криптовалути, голф клубове и лицензионни предприятия в официалния отчет за финансовото си състояние, който даде поглед върху огромните му бизнес активи.

Годишната финансова декларация е документ, който подробно описва финансовата информация на всяко физическо или юридическо лице в САЩ, включително доходи, активи, дългове и понякога разходи. Тази на Тръмп показва, че навлизането му в света на криптовалутите е увеличило значително богатството му. Освен това президентът отчита големи данъци от разработки и приходи от други негови бизнеси.

Въпреки че Тръмп заяви, че е оставил своите бизнес дела да са под командването на тръст, управляван от децата му, докладът всъщност сочи, че тези приходи в крайна сметка все още се натрупват при президента – нещо, което може да го постави под прицел заради конфликт на интереси. Някои от бизнесите му в области като криптовалутите, например, се възползват от промените в политиката на САЩ под негово ръководство и се превърнаха в източник на критики.

Декларацията е с подпис от 13 юни и не посочва периода от време, който обхваща. Подробностите за листванията за криптовалути, както и друга информация в нея обаче, предполагат, че е към края на декември 2024 г., което би изключило по-голямата част от парите, набрани от Тръмп с криптовалутните начинания.

Като се има предвид скоростта, с която семейство Тръмп е сключвало сделки по време на възхода му към президентския пост, подадената декларация показва период, когато то едва е започвало да навлиза в криптовалутите, но до голяма степен е било все още в света на сделките с недвижими имоти и голф стикове.

Само една мем монета $TRUMP, пусната по-рано тази година от президента, е спечелила приблизително $320 млн., макар да не е публично известно как тази сума е била разпределена между контролирана от Тръмп организация и нейните партньори.

В допълнение към парите от мем монети, семейство Тръмп е спечелило над $400 млн. от World Liberty Financial – децентрализирана финансова компания. Семейството участва и в операция за добив на биткойни и борсово търгувани фондове за цифрови активи. Освен това Тръмп е декларирал $57,35 млн. от продажби на токени в World Liberty. И съобщава също, че притежава $15,75 млрд. токена за управление в предприятието.

Богатството на бизнесмена републиканец, превърнал се в политик, варира от криптовалути до недвижими имоти, а голяма част на хартия е свързана с дела му в Trump Media & Technology Group, собственик на платформата за социални медии Truth Social.

Декларацията показва приходи от различни активи, включително имотите на Тръмп във Флорида. Трите му голф курорта в щата – Jupiter, Doral и West Palm Beach, плюс частният клуб за членове в Мар-а-Лаго са генерирали най-малко $217,7 млн. приходи, според подадените данни.

Изброени са също приходи от $5 млн. от лицензионни такси за развитие във Виетнам. Тръмп е получил и приходи от различни сделки за ползването на името му: $1,3 млн. от Greenwood Bible (уебсайтът ѝ я описва като „единствената Библия, официално одобрена от Лий Грийнууд и президента Тръмп“); $2,8 млн. от Trump Watches и $2,5 млн. от Trump Sneakers and Fragrances.

Президентът на САЩ е посочил и приходи от $1,16 млн. от своите NFT – дигитални карти за търговия с неговия образ, докато първата дама Мелания Тръмп е спечелила около $216 700 от лицензионни такси за собствената си колекция от NFT.

Кабинетът пусна за обществено обсъждане Проектозакон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, в който слага таван на търговските надценки за определени продукти и изискване поне половината от някои от хранителните стоки в големите вериги магазини  да са български.

Преработвателите ще могат да слагат само до 20% надценка над себестойността; търговците  на едро: максимум 10% над покупната цена + разходите за реализиране на продукта, а търговците на дребно пък ще могат да слагат максимум 20% надценка над покупната цена + разходи

Най-малко 50% от предлаганите млечни и месни продукти, мед, яйца, плодове и зеленчуци ще трябва да са български, но в законопроекта не се уточнява как ще се доказва българският произход.

Министерството на земеделието и храните ще създаде и поддържа на интернет страницата си публичен електронен регистър на първите изкупвачи на земеделски продукти. Ще се създаде и електронна система за проследимост на веригата за доставки на земеделски продукти и храни – към Министерство на икономиката и индустрията. Системата ще има публична и специализирана част.

И бюджетът на Столична община я сполетя като бедствие. Безпрецедентно бюджетът се прие в небалансиран вид, в нарушение на закона, с приходи, които не отговарят на разходите. Бюджетът бе пренаписан с цената на неточности в зала, като съветниците теглиха черта на редица проекти, предложени от общината. Сега кметът Терзиев го връща за ново гледане. Вече сме средата на юни. Мъка, мъка, мъка.

За тази катастрофа са виновни и кмет, и общински съвет. Столицата втора поредна година се управлява без мнозинство, от недостатъчно опитен екип. Кметът и заместниците му не успяват в тази враждебна среда да сформират тематични коалиции в името интереса на града, а след оттеглянето на „Спаси София“ от групата на ПП-ДБ политическият пейзаж стана съвсем отчайващ.

Жертва ли е кметът и докога това внушение може да работи

Няма никакъв спор, че случилото се пренаписване в зала на предложения от Терзиев бюджет е безобразно. Случаят е учебникарски пример до какво може да доведе липсата на ясно мнозинство за приемане на сметката за приходите и разходите на общината. Политическите партии, които са на власт на национално ниво, всячески се опитват да избегнат този риск при приемане на държавния бюджет.

В такава среда, при липсваща гарантирана подкрепа за плановете на общината, поведението на кмет и администрация следваше да е много по-различно. Абсурдно е да си мислиш, че е достатъчно предложените текстове да са минали обществено обсъждане и обичайните гласувания в комисии, особено когато голяма част от партиите, от които зависи крайното решение, не са доволни от това, което виждат. В този ред на мисли лидерът на „Спаси София“ Борис Бонев е абсолютно прав – не е мафия да търсиш подкрепа за това, което си предложил, а в случая е направо задължително. Още повече, че бюджетът на града не е само работа на кмет и общински съвет – той е огледало на интересите на всички райони, оглавявани от районни кметове, които в много по-голяма степен се налага да обясняват защо едно или друго нещо не се случва с години. Особено когато част от районните кметове са на партии от това икономическо мнозинство.

Защо не се е случил този диалог предварително само Терзиев и заместникът му по финансите Иван Василев си знаят, но от коментарите на общинските съветници става ясно, че такъв не е имало. Недоволството от Василев е много голямо, колкото и кметът Терзиев да обяснява, че интересът на града стои над персоналните качества на отделните членове на екипа.

В самото пренаписване на бюджета няма нищо радостно

Пренаписването на бюджета на крак в зала е далеч от всякакви добри практики. Стигна се до извънредно пренаписване на извънредни предложения, без никой да разбира какъв в крайна сметка е крайният резултат. Той, разбира се, се оказа, абсурден. „Вследствие на цитираните изменения бюджетът не се балансира, като приходната част е с 3 514 023 лв. по-голяма от разходната“, се казва в решението за одобряване на сметките. Такъв лежерен финал, който по същество представлява нарушение на закона за публичните финанси, просто е недопустим.

Фактът, че бюджетът на практика излиза на излишък, а не на дефицит, не е никакво успокоение, защото няма  гаранция, че заложените приходи в него ще бъдат изпълнени. За да си върже сметките около добавените нови разходи в хазната мнозинството в общинският съвет завши данъчните приходи с 15.5 млн. лв., а неданъчните – такси, глоби и т.н., с 16.2 млн. лв. Тези завишения почти сигурно няма да бъдат събрани, ако се съди по изпълнението на бюджета за 2024 година. Да, размерът не е голям на фона на общите местни приходи на столицата –  разместванията възлизат на близо 27 млн. лв. при общи местни приходи от 1.5 млрд. лв. или около 2%, но приходи просто не се залагат така.

По-голям е проблемът с разместването на разходи, защото тук има силно орязани проекти. Корекцията в общия размер на разходите също не е много голяма – 23 млн. лв., но вътре в сметките по отделните проекти има повече размествания. Много проекти се орязват, за сметка на добавяне на нови. Има намаляване на разходи за 5 детски градини с 3.65 млн. лв., за ВиК – намаление с 13 млн. лв., близо 20 млн. лв. намаление на сметките за дейности по конкретни улици, и др. На мястото на тези орязани проекти, предложени от Терзиев, са сложени други, предложени от икономическото мнозинство. Разместванията в разходната част по сметки на самите съветници засягат орязване по други проекти, предложени от кмета, в  общ размер от 50 млн. лв. Заедно с нарастналите приходи новопредложените елементи в разходната част стигат 80 млн. лв.

Кой е по-по-най гражданин на София и много ли са 80 млн. лв.

На какво основание водещата бюджетна комисия е решила, че част от предложените проекти не заслужават такова финансиране за сметка на нови обекти остава мистерия. Нещо повече – изобщо не е ясно каква ще е готовността за изпълнението им, въпреки че вносителите на предложенията твърдят, че те са проучени, преди да бъдат предолжени. Някаква по-голяма сигурност по темата щеше да има, ако по предложенията имаше по-нормален дебат в комисии, но всичко се случи в последния момент, а докладът на водещата бюджетна комися е отхвърлен от куп други комисии.

Особено скандално е орязването на инициативата Граждански бюджет. Това е едно от хубавите неща, случили се в София, като по процедурата бяха положени усилия от много страни. Районите на София следваше да получат по регламент по 200 000 лв. за реализиране на проекти, предложени от гражданите, като общият размер средства за инициативата бе 5,3 млн. лв.  – 500 000 лв. за голяма община и по 200 000 лв. за всеки от районите. Бе организирано гласуване по райони, като класирането на проектите е ясно от миналата година. Сега в зала парите по инициативата бяха отрязани от 5.3 на 2.3 млн. лв. Това е огромно намаление и тук от „Спаси София“ си направиха много лоша услуга с коментари в стил „нищо особено не се е случило“. Стигна се дотам Андрей Зографски да обяснява, че не може да повярва, че се повдига въпрос за някакви си 3 млн. лв. Не е ясно дали ще се стигне до орязване на проекти – след като така или иначе има излишък от 3.5 млн. лв. по бюджета, но грозният дебат така или иначе се случи.

В зала възникна и спор много или малко са размествания на 80 млн. лв. при бюджет, доближаващ се до 3 млрд. лв., но това е много спекулативно твърдение и тук от ДБ са прави да протестират, че реално разполагаемия бюджет за ново строителство е много по-малък. Големият проблем е, че той не се изпълнява.

Неизпълнението на бюджет 2024 не вещае нищо добро

Всъщност отчетът за изпълнението на бюджет 2024 на места е много по-интересен от планираното в бюджет 2025 и показва много проблемни неизпълния. При планирани по уточнен план близо 432 млн. лв. за придобиване на дълготрайни материални активи през 2024 г. общината отчита реално изпълнение от 276 млн. лв., при основните ремонти изпълнението е малко по-добро – 91.3 млн. при планирани 117 млн. лв. И капиталовите разходи на държавата не се славят с добро изпълнение, но 64% изпълнение е много ниско ниво. На този  фон споровете какви точно да са разходите, които няма да се изпълнят така или иначе, не звучат много смислено. Тук екипът на кмета Терзиев твърди, че тази година е сменил философията и вместо да залага участъци от отлагани година в година проекти, е планирала завършватето им. Това звучи на теория добре, но не може да се очаква едни многомилионен град да работи само по едри проекти, за да улесни изпълнението от страна на общината. Тук упреците на опозицията, която всъщност управлява в зала, че трябва да се финансират повече проекти по районите, звучи основателно.

Поантата на всичко това е, че столицата ще се сдобие с бюждет около средата на годината. Колкото изпълни от него, толкова. Всички ще имат алиби, че нещата не са се случили – кметът ще твърди, че СОС е минирал бюджета, икономическото мнозинство – че екипът на кмета не се справя. Всички ще са прави, без никаква полза за града.