Огромна човешка драма край София! Забавен ТЕЛК обрича на глад майка и син

0
54
12 1
Сподели новината.

„Едва оцеляваме! Аз съм на 27 г. и съм инвалид, майка ми Станка също. И двамата не можем да работим и сме на социални помощи с ТЕЛК решения. Тези за тази година още не са излезли, което ни обрича на мизерно съществуване. Не смогваме със сметките за тока, водата и другите належащи неща. Повечето дни не обядваме, понеже нямаме възможност.“

Това сподели за „България Днес“ Валентин. Той е съвсем млад, но вече знае какво е да се бориш с живота, да нямаш пари, да стоиш на тъмно и да си лягаш гладен.

Освен храна Валентин и Станка не могат да си позволят да си купуват дрехи и обувки. Леглото, в което спят, е пред разпадане, не притежават почти никакви вещи.

Когато е на 9 г., Валентин пада от велосипеда, който кара, и си удря лошо главата. Получава черепно-мозъчна травма, сърцето му спира и момчето изпада в кома за един месец. Когато се събужда, разбира, че е получил хемипареза – обездвижване на дясната ръка и на части от десния крак. Оттогава е напълно неработоспособен, също като майка си Станка Костадинова. Родителката е с диабет и нервно разстройство. Въпреки че и двамата са с ТЕЛК, решенията за тази година още не са излезли. Което обрича Валентин и майка му на глад, невъзможност да си платят битовите сметки и живот в пълна мизерия.

„Този месец взех последната си пенсия. Август и септември със сигурност няма да получа пари от държавата, тъй като чакам още решението от ТЕЛК. Ходих от Златица до София и оттам ми казаха, че още оправят заявленията от януари. Общо взето, трябва да си чакам. Заради това забавяне следващите няколко месеца няма да получа помощи, пенсия, няма да получа нищо“. Това каза Валентин за вестника.

Как ще изкарат времето, преди да излезе решението на ТЕЛК, Валентин не знае. Казва, че сигурно с болната му майка ще трябва да ядат само по веднъж на ден и да стоят на тъмно. Валентин и Станка си позволяват само хляб и зеленчуци, както и някои варива. Не помнят кога за последно са яли месо. Единственото утешение на двамата инвалиди е, че засега поне времето е топло и няма да мръзнат.

Опитите на „България Днес“ да се свърже с представител на ТЕЛК-София останаха без резултат, тъй като телефонът им е изключен.

Каре: Нека да помогнем!

Нека бъдем хора поне за секунда и да се поставим в „обувките“ на Вальо и майка му.

BG53 UBBS 8002 4036 7404 40 – това е сметката на семейство Костадинови. Вальо помоли да се спомене, че освен средства има нужда и от обувки (43, 44, 45 номер), както и от легло и матрак, и за него и за майка му. 0879616931 – това е личният телефон на Валентин, който иска да помогне, може да се свърже директно с него. Нека да направим добро!

--------------------------