ПП „Средна европейска класа“ направи публикация страницата си във Фейсбук, озаглавена „Община Бургас и „велоалеята“ до Сарафово – да пречиш на инат“. Ето какво написаха от СЕК:
Интересува ли се общината от интересите на гражданите или само от своя имидж?
Вчера общински съветници от ГЕРБ-Бургас гордо обявиха, че са гласували Общината да поиска от държавата терена, върху който се намира пропадналата част от т.нар. „велоалея“, свързваща кв. Сарафово с централната част на Бургас. Но дали това е повод за гордост или по-скоро признание, че за Община Бургас и партия ГЕРБ е по-важен имиджът, отколкото ползата за гражданите и гостите на града?
Когато през 2021 г. пропадна част от въпросната „велоалея“ между Бургас и Сарафово, никой не очакваше какво ще последва – нито гражданите, нито Общината, нито ПП ГЕРБ. Изненадата дойде от факта, че за първи път от години на поста Областен управител в Бургас не стоеше кукла на конци, готова безропотно да поеме вината. Вместо обичайната тирада от обвинения към държавата, този път започнаха да излизат неудобни истини.
Първо се оказа, че въпреки всички фанфари през годините – там изобщо няма велоалея. Никой не успя да открие или представи проекти, разрешение от собственика на имота, и не се знае дали въобще е издадено разрешение за строеж. Ако такова има, законността му е повече от съмнителна. На практика става дума за технически път, който е бил асфалтиран и неясно как – осветен с пари от общинския бюджет, т.е. от джоба на гражданите.
Съвсем очаквано, когато строиш нещо на метри от морето без проект и укрепване, ерозията взима своето – както и стана. Когато тези факти излязоха наяве, на Общината ѝ стана неудобно – за пръв път от години насам трябваше да отговаря адекватно. И тогава започна голямото инатене.
Сменяха се областни управители, пишеха се писма от министри с едно и също предложение: единственият начин да има истинска велоалея е Община Бургас да поиска терена и да я изгради. Отговорът – всеки път един и същ: „Не и не. Там има свлачище, държавата да го оправя.“
Така минаха три години. Три години на отричане на очевадното и бездействие, само и само за да не бъде накърнен имиджът на хората в бялата сграда с колоните. Нямаше значение, че участъкът продължава да се руши от морските вълни и ерозията, не от „несъществуващо свлачище“. Нямаше значение, че гражданите и туристите не могат да ползват маршрута. Важно беше едно – да не се отстъпва и крачка.
И днес – четири години по-късно – същите тези хора се хвалят, че когато на всички ключови постове отново има „техни хора“, най-после правят това, което им беше казвано от самото начало: искат терена от държавата. И с 4 милиона лева (дали са много или малко – времето ще покаже), започват „работа“.
За съжаление, този модел на действие – не само в Бургас, но и в цялата страна – е причината България да прави миниатюрни крачки напред, докато съседите ни галопират. Защото и „велоалеята“ в Сарафово, и транспортната стачка в София срещу кмета Терзиев, и всички блокажи и бойкоти, организирани през последните години от една партия, показват едно: не хората и развитието са важни за тях. Важни са властта и имиджът.
