Сподели новината.

След години на несигурност финансовото преструктуриране на българския оператор „Булсатком“ е пред своя край. Компанията е с нова акционерна структура, в която прави впечатление участието на един от водещите инвестиционни фондове в света – BlackRock, управляващ активи в цял свят за 7 трлн. долара. Капиталът ѝ е увеличен с над 106 млн. лв., които в голямата си част директно са отишли обратно за погасяване на дългове. При клиентска база от близо 800 000 абонати новата компания ще има възможност да възстанови позагубените през последните години позиции и да осъвремени предлаганите услуги. Въпреки оптимизма обаче не липсват и въпросителни.

Подготовката на новата структура беше обявена без особени подробности в началото на октомври от изпълнителния директор Макс Зиф, който беше назначен преди две години да оздравява компанията. Тогава той каза, че дълговете на „Булсатком“ са били свити до 140 млн. лв., включващи и нов заем от 60 млн. лв. от сегашните кредитори – лондонският фонд за подценени активи Blantyre Capital (който управлява капиталовложенията на външни инвеститори), Европейската банка за възстановяване и развитие (EБВР) и Българската банка за развитие (ББР). Така стана ясно, че срещу финансирането си тези кредитори ще получат акционерно участие във водещия доставчик на телевизия в страната. От двамата съоснователи на „Булсатком“ в компанията като миноритарен акционер остава само единият – Пламен Генчев. Другият – Максим Заяков, излезе от компанията и пое самостоятелно да управлява „България сат“, която до неотдавна беше дъщерна компания.

Абонирайте се за Капитал

Моментна снимка

Едноличен собственик на оператора от години е базираното в Лондон дружество Bulsatcom Investment Limited. През септември беше създадена друга компания – регистрираната в Лондон Bulsatcom UK Holdco Limited, в която са съсредоточени интересите на кредиторите и която служи като „шапка“ на досегашния едноличен собственик и държи акциите на новите акционери. През октомври Зиф обяви, че кредиторите са настоявали за подобна структура, за да са сигурни за инвестициите си. В британския търговски регистър няма официални данни кой какъв дял държи.

Според информация, с която „Капитал“ разполага, няма мажоритарен акционер, като разпределението е чрез обикновени и привилегировани акции. Целта на последните е предимство в случай на излизане от инвестицията или при ликвидация, като те нямат право на глас при взимането на решения.

С най-голям общ дял е нюйоркският фонд BlackRock. Той участва с две свои дружества – Sunrock Dicretionary Co-Investment Fund II, което държи 16.97%, и Investment Partners V със 17.43%. Така BlackRock получава общо над 34% от обикновените акции в „Булсатком“. В същото време той няма привилегировани акции. С такива не разполага и вторият най-голям акционер – Пламен Генчев, който ще запази около 20% в Bulsatcom UK Holdco Limited. BlackRock и Пламен Генчев не бяха открити за коментар до редакционното приключване на броя.

Люскембургският фонд St Andrew’s, който е създаден от Blantyre още през 2017 г., държи 18.4% от обикновените акции и 66% от привилегированите. Вероятно последното число отразява водещата му роля при свежо отпуснатите средства. Регистрираната в България „Улас инвестмънтс“ и представлявана от Владимир Каролев държи близо 13.9% от обикновените и около 17.4% от привилегированите. Пред „Капитал“ Каролев заяви, че дружеството „е т.нар. permitted nominee на Българската банка за развитие, тоест всички права и задължения, които има „Улас“ като акционер, са права и задължения на ББР“. Той уточни, че компанията му не е изкупувала дълга на ББР. От самата банка не отговориха на въпросите на „Капитал“. След „Улас инвестмънтс“ е ЕБВР, която има дял 13.3% в обикновени акции и 16.7% в привилегировани.

И бъдещи рокади

Тепърва ще става ясно дали няма да има още движение сред акционерната собственост, като има няколко неизвестни. Според източници на „Капитал“ ЕБВР е готова за излизане от тази инвестиция, като най-вероятните купувачи на дела й са някои от сегашните акционери. А не е тайна и че настоящите финансови инвеститори нямат дългосрочни интереси и след оздравяване ще търсят изход.

Друга неяснота са около 1900 служители в „Булсатком“, сред които Генчев има значителни позиции, които по информация на „Капитал“ вече са създали профсъюз към КТ „Подкрепа“ и настояват за колективен трудов договор. Подобна мярка може да промени финансовите планове на мениджмънта за оптимизиране. Бизнесът на „Булсатком“ остава с относително стабилни приходи – около 160 млн. лв., а след преструктурирането загубите вероятно ще се стопят, но това далеч не значи, че всички предизвикателства са се изпарили.