Сподели новината.

Начало Общество Невероятната историята на циганина Атанас, който се труди прилежно като германец в Дуисбург Муров се издържа като свири на цигулка по сватби, в ресторанти и понякога, дори и да го е срам от това, на улицата Дуисбург, Германия 03 Май 2019, 17:34 1915 прочита 13 коментара 1 от 1 Смятани са за “мръсните деца” на Европа. Където те се заселят, там се ширят боклуци и мръсотия, жилищата им са порутени, в тях лазят плъхове. Мнозина живеят от социални помощи и вземат добавки за деца, които не съществуват. Атанас Муров отблизо познава тези предубеждения, защото самият той е ром, пише „Дойче веле“, позовавайки се на обширна публикация по темата в германското издание “Ханделсблат”. Изданието проследява историята на 53-годишния Атанас Муров от Шумен, който живее със семейството си в печално известния квартал на Дуисбург – Хохфелд. Като своя баща и дядо, Муров се издържа като свири на цигулка по сватби, в ресторанти и понякога, дори и да го е срам от това, на улицата. Съпругата му, Ромни, работи като чистачка на 9-часов работен ден в луксозен хотел в Дюселдорф. Семейството от години не взима социални помощи и редовно плаща данъци. Защо тогава в Германия се ширят толкова много предразсъдъци срещу ромите от България и Румъния, пита „Ханделсблат”. С присъединяването на двете страни към ЕС и свободното движение на хора, информациите за социален туризъм и организирана престъпност в Германия зачестиха. Миналата година кметът на Дуисбург Зьорен Линк заяви: „Имаме около 19 000 души от България и Румъния в Дуисбург, синти и рома. През 2012 г. броят им беше само 6 000 души. Хората се притесняват заради планините от боклук, шума и плъховете”. Ромите от векове са приклещени в капана на негативните клишета и митове, посочва още изданието”. И днес те се сблъскват с „подчертано безразличие“ или „явно отхвърляне“, според проучване на Федералната агенция за борба срещу дискриминацията. Много роми, сред които и семейството на Атанас Муров, работят усилено за по-добър живот в Германия. Според последните данни на Федералната агенция по заетостта, българите и румънците, много от които са роми, са с относително висока заетост – 63%, което е над средното спрямо останалите граждани на ЕС. Въпреки че тази група извършва предимно нискоквалифициран труд, според Центъра за работа в Дуисбург едва 30% от тях са безработни. За злоупотреби със социални помощи се говори само в „изолирани случаи“. Зле интегрирани, жертви на престъпни мрежи Муров споделя пред изданието, че не познава никого, който да е забогатял за сметка на държавата, но затова пък познава много други, които живеят в мизерия и порутени къщи. Според Йоахим Краус от Центъра за изследване на антисемитизма в Техническия университет Берлин, „хората не са виновни за развалините, в които живеят, нито за плъховете. Те са съществували и преди. Просто сега са видими, защото някой живее там.”, твърди Краус, цитиран от „Ханделсблат“. Според Краус, състоянието на къщите дори се е подобрило, защото хората са поправяли по-големите щети, за да не живеят съвсем в мръсотия”. Погрешно е да се твърди, че имигрантите от Югоизточна Европа са причинили тези проблеми, смята той. И критикува интеграционната политика. Според него, заради липсата на “устойчиви структури”, мнозина са оставени да се справят сами и стават жертви на престъпни мрежи. Марио Тержич, от общинския център за интеграция в Дуисбург, смята, че състоянието на хората, натъпкани в една стая и плащащи по 15 евро на нощ, е симптом на по-дълбок проблем. Според него, вината трябва да се търси в някои недобросъвестни собственици, за които отдаването под наем на рушащи се жилища се е превърнало от доходоносен бизнес в истинска индустрия. Общината се бори с проблема, като изкупува рушащите се имоти и в същото време се опитва да убеди собствениците да продават. Градът също така разполага с „работна група“, която работи по „стратегия за нулева толерантност“ срещу „престъпните машинации“. Въпреки това, пише “Ханделсблат”, проблемът с наемателите остава неразрешен. Те обикновено се преместват при съседи или роднини, където продължават да живеят в мизерия. Ако бяхме информирали първите новодошли по-добре за правата им, „незаконните структури“ нямаше да са толкова много, казва Краус. Виртуозът от ромския квартал и проблемът с ромите в България Обратно в Шумен Атанас Муров показва на екипа от “Ханделсблат” мястото, където е израснал: “Ето тук съм живял. От тук произлиза и най-добрата ромска музика в България”. Като момче мечтата му била да пълни големите концертни зали, подобно на известния български композитор Панчо Владигеров, който също е живял в Шумен. Муров искал да учи музика в консерваторията в Пловдив, „но там не искаха роми“, казва той с горчивина пред изданието. Много от къщите в неговия квартал са необитаеми. „Сега момчетата живеят в Хохфелд“, обяснява Муров, а от каменна стълба една жена се провиква жена: „Здравейте! Бог да благослови Ангела Меркел.” Нейните деца отдавна са се преместили в страната на Меркел. Има различни инициативи, финансирани от чужбина, които се борят срещу основната причина за бедността: липсата на образование, посочва изданието. Децата от ромските семейства трябва да имат по-добър достъп до училища и детски градини. Серги Каракашев, лидер на ромската организация „Искра”, също пропагандира за това в кварталите. „Но честно“, казва Каракашев, цитиран от „Ханделсблат“, „дори и да сте добре квалифицирани, като роми, няма да получите прилична работа тук.“ Има адвокати, бизнесмени, лекари сред ромите, но те предпочитат да пазят своя произход в тайна. Освен това расизмът се е увеличил, особено след като политици като вицепремиерът на България Красимир Каракачанов отново открито се противопоставя срещу ромите, отбелязва германското издание. Светлана Маркова, заместник-кмет и комисар по социалната политика и здравеопазването в Шумен, смята, че не съществува дискриминация. Който желае, може да си намери работа тук. Ромите, които се преместили в Германия, искали социални помощи вместо работа, за да си купуват коли и мобилни телефони с парите, изтъква Маркова, цитирана от „Ханделсблат“. Каракашев не е съгласен. За някои работни места ромите получават само по три лева на час, което се равнява на около 1,50 евро. Дори един автобусен билет струва два лева, така че не е изненадващо, че хората напускат страната. Муров иска скоро да се върне за постоянно в България. Купил е къща на входа на стария си квартал, която ремонтира от години. С оранжерия и красива гледка към града. Животът в Дуисбург е забързан и „мултикултурен“, казва той.

Реклама