Сподели новината.
LightSail 2, малък космически кораб, задвижван от слънчевите лъчи, успешно се разгърна и сега лети на ниска орбита над Земята (Low Earth Orbit или LEO). Създаден от The Planetary Society, сдружение с нестопанска цел, основано от Карл Сейган, LightSail 2 е първият управляем слънчев платноход, пуснат в LEO. Дружеството следи LightSail 2 на своя уебсайт. Космическият кораб задвижван от него е CubeSat, малък сателит, който демократизира използването и изследването на близкия космос до възможността да бъде успешно финансиран от отделни групи и организации, както е случаят тук. Пуснат в космоса с ракета SpaceX на 25 юни, космическият кораб плава в кръгова орбита на около 720 км над Земята. С тегло само 11 килограма, мощността на LightSail 2 идва от неговото платно, което се разпъва до площ по-голяма от 100 квадратни метра. Платното захваща бавно, но постоянно фотоните, освободени от Слънцето, а LightSail 2 се възползва от околната среда в която напълно липсва гравитация и има много ограниченото триене в празното пространство. Това е стара мечта. „Тя наистина датира от 1600-те години“, заяви генералният директор на Planetary Society Бил Най на пресконференция. „Йохан Кеплер, човекът, на когото са наречени законите на планетарните движения, наблюдава Халеевата кометата, още преди да е получила това име. Той предполага, че всичко, което причинява формирането на опашката й, трябва да е нещо, което идва от слънцето. „Кеплер прогнозира, че един ден смели хора ще плават из празното космическо пространство“, добавя Най. „Това е наистина романтична представа.“ Все пак LightSail 2 не се захранва само и изцяло от фотоните на Слънцето. Има и няколко слънчеви панела, които преобразуват енергията на звездата в електричество, за да заработят различните детектори, жироскопи, магнитометри и пр. инструменти, които „използват магнитното поле на земята, за да правят малки промени в ориентацията на космическия апарат“, казва Брус Бетс, главният учен на „Планетарното общество“ и мениджър на програмата LightSail, на пресконференция. Най-важното е, че електричеството също така ще захранва комуникациите на LightSail 2 със Земята. Въпреки електричеството, LightSail 2 си е основно слънчево плаване. Това е най-чистата форма на космическо пътуване, която някога е била проектирана – тя може също да бъде от решаващо значение за бъдещите междузвездни полети. „Единственият начин, по който това може да стане, според сегашните ни разбирания и знания, е със соларно платно“, казва Ной на пресконференцията. „Избутване на платнохода с лазерна светлина, може би от лазери на Земята или има предложения да се сложат лазери на Луната, за да избутват соларното платно. Планетарното общество няма планове за последваща мисия след LightSail 2, но няколко други организации се стремят да ги последват. Има и екстравагантни инициативи за пробив, които искат да използват слънчеви платна за междузвездно пътуване до Алфа Кентавър. От НАСА обмислят подобен подход с програмата Скаут. CubeSat, разработен съвместно от Центъра за космически полети на НАСА и Лабораторията за реактивни двигатели, е „роботизирана разузнавателна мисия“, която ще изследва астероиди и ще определи дали те заслужават бъдещо човешко внимание, както и дали представляват бъдещи опасности за човешки мисии. „Соларното платно на Скаут ще използва непрекъснатото излъчване на слънцето за да стигне CubeSat към целевия астероид по време на приблизително двегодишното му пътуване“, казват от НАСА. Малко вероятно е обаче, слънчевите платноходи да се превърнат в доминиращо средство за космически пътувания. Но те разбира се, може да станат редовна част от микса, заедно с плазмените двигатели и други по-чисти начини за задвижване. С все повече компании и правителства, които планират пътувания през звездите, една от най-старите идеи за космически пътувания може да получи импулс за нов живот.
Реклама