Когато в края на миналата седмица Бойко Борисов уверено заяви, че Димитър Желязков с прякор Митьо Очите ще бъде арестуван, със сигурност вече е бил наясно със сценария, който предстои да се разиграе, и трусовете, които акцията на МВР ще предизвика в редиците на политическия му опонент БСП. Към оня момент обаче нещата изглеждаха съвсем като в криминален роман. Специализираната прокуратура и ГДБОП атакуваха домове и офиси в Бургаска област, при което арестуваха 19 души, приближени на Очите, по обвинение в участие в организирана престъпна група. Беше претърсен и домът на Желязков в несебърското село Кошарица, но той не беше намерен и там. Според обясненията на полицията заминал за чужбина малко преди да започнат арестите, и умишлено не бил спрян, за да не се провали операцията. Беше издадена европейска заповед за задържане.
“Нали ви казах вчера, че ще го хванат”, заяви премиерът, докато, случайно или не, инспектираше граничния полицейски участък на българско-турската граница в Малко Търново, след като Димитър Желязков беше арестуван в луксозен хотел в Истанбул. А сюжетът започна да се развива в съвсем друга посока и от чисто криминален стана политически. В главен герой на ареста се превърна не Митьо Очите, а задържаният заедно с него Бенчо Бенчев, зам.-председател на общинския съвет в Бургас от БСП. Третият в групата – бившият депутат от ДПС Несрин Узун, остана встрани от коментарите на медиите и управляващите. Бенчев и Узун първоначално бяха обвинени в укривателство.
Осветяването на приятелските и бизнес отношенията между представители на местната власт, партийни функционери и хора от криминалния свят всъщност разкрива порочния модел, по който местните власти се сформират през последните 15 години. За да финансират структурите си, партиите вземат под крилото си местни бизнесмени или самите бизнесмени си регистрират формации, за да влязат в местната власт. В повечето случаи решенията, които те гласуват в общинските съвети, както и обществените поръчки, които кметствата раздават, са свързани пряко с бизнеса им и облагодетелстват лично тях или близки до тях хора.
Така властта и икономиката на съответната община се концентрират в ръцете на определен кръг хора. Тодор Георгиев, един от кандидатите на БСП за общински съветници в Бургас на последните местни избори, който малко след обявяването на листата се оттегли, тогава обясни модела така: “В общинските съвети навсякъде, не само в Бургас, се отличават две класи. Класата на аристократите – повечето са строителни предприемачи, бизнесмени. Те в момента, в който прекрачат прага на общинския съвет, забравят “полза роду” и работят за собствен интерес. Другите са послушковците, т.нар. мълчаливо мнозинство, което гласува всичко, за да бъде избрано и следващия път. При това положение опозицията е ограничена някъде между 0 и -1. Един пример. Имаше едно бистро на входа на Морската градина, което махнаха. Разбрах, че сега там ще се строи небостъргач. Този терен по плана на града е определен за озеленяване. Но общинският съвет, включително и т.нар. опозиция, са гласували статутът му да бъде променен.” По ирония даденият от него пример е свързан с една от сградите до Морската градина, чиито инвеститори са в близки отношения с колегата му от листата на БСП за общински съветници Бенчо Бенчев, който преди това пак беше в местния парламент.
| Осветяването на приятелските и бизнес отношенията между местната власт, партийни функционери и хора от криминалния свят разкрива порочния модел, по който се управляват общините през последните 15 години. |
“Станах милионер за едно лято”
По класификацията на Георгиев Бенчев е от класата на “аристократите” в Бургас. Има регистрирани 22 фирми, а в града е известен като крупен зърнопроизводител и строителен предприемач. “В началото на 1990 г. регистрирах фирма, една от първите за търговия със зърно и селско стопанство. Много хора не знаят, но за 40 дни станах милионер. Започнах с един мой колега и само за едно лято изкарахме 1.6 милиона”, обяснява той в интервю за сайта gramofona.com миналата година. Според изданието днес той обработва над 30 000 дка земя, което го прави един от големите земеделски производители, получаващи лъвския пай от преките земеделски субсидии на ЕС. За миналата година общата им стойност е над 1.5 млрд. лв.
Връзката на Бенчев с Митьо Очите е чрез фирмата “Аркус-сигурност Бургас”, където е съдружник заедно с Георги Дросев, сочен за доверен човек на Димитър Желязков, а Очите е “консултант”. Показателно е, че Дросев зае мястото в дружеството на убития по време на престрелката в Слънчев бряг охранител на Митьо Очите Александър Алексиев. Тогава Бенчев обясни, че преди да влезе във фирмата, тя е охранявала обектите му и му е излязло по-евтино да стане съдружник в нея, отколкото да плаща. Според местни политици обаче Желязков дължал голяма сума пари на Бенчев и това е причината да получи дял от охранителното дружество.
Политически и бизнес партньори
През 2003 г. Бенчев беше част от вълната бизнесмени, главно в морските градове, които си регистрираха партии и масово влязоха в местната власт. Той стана общински съветник първо от “Сдружение за Бургас”. През 2004 г. регистрира обединение “Достойна България” за парламентарните избори следващата година, на които спечели 8420 гласа. С това обединение и партия “Рома” Бенчев участва на местните избори през 2007 г., но не успя да влезе в общинския съвет. На следващите избори вече успя, но от листата на БСП. А на последните стига до зампредседателското място на местния парламент, предложен от социалистите.
Може само да се предполага за причините, поради които Бенчев е приютен в БСП, в “гражданската квота” на партията. Местната организация на партията от години е слаба и раздирана от вътрешнопартийни битки и вече трети мандат градът се управлява от ГЕРБ. Твърде вероятно е организацията да е разчитала на Бенчев заради добрите му финансови възможности, както и заради това, че като бизнесмен той може да й осигури и допълнителни гласове. Показателно е, че след задържането на Бенчев общински съветници от БСП се оплетоха в отговорите си на въпроса дали бизнесменът е финансирал партията. Първоначално твърдяха, че той е давал суми между 10 000 и 50 000 лв., но впоследствие се спряха на сумата от 70 лв., която общинските съветници отделяли от заплатата си месечно за дейността си. От ръководството на БСП също отрекоха бизнесменът да е бил дарител на партията. Бенчев обаче заяви, че е финансирал партията, без да уточни с каква сума, и посъветва БСП да си проверят счетоводството.
Бизнес партньорство свързва Бенчев с другия задържан с него в Истанбул бивш депутат от ДПС Несрин Узун. Двамата са съдружници в “Агро Астера”, чрез която отглеждат киви. Имат и общ строителен бизнес. Първоначално Узун твърдеше, че няма нищо общо със случая, и обясни, че бил отседнал в друг хотел. Вечерял с Бенчев в Истанбул, след което го закарал до хотела и точно тогава станал арестът на Желязков. След това обаче призна, че той е резервирал стаите на Бенчев и Митьо Очите, след като бил помолен от бизнесмена, без да се интересува за кого е резервацията. “Станахме жертва на изключителната доброта, която носи в себе си моят много добър приятел Бенчо Бенчев”, каза Узун. А самият Бенчев призна, че Желязков го е помолил да го транспортира от Гърция до Турция, за да се “лекува”.
ГЕРБ и БСП в спор за Бенчев
След задържането на Бенчев и осветяването на бизнес отношенията му с хора от криминалния свят за БСП нямаше друг полезен ход, освен да се разграничи от него. Лидерът Корнелия Нинова реагира веднага в профила си във фейсбук, като го призова “незабавно да освободи всички постове и да напусне общинския съвет”. А общинските съветници от БСП го изключиха от групата си, което доведе до нейното разпадане, защото без него те остават четирима при необходим брой от петима.
В политическата престрелка не пропуснаха да се включат и от ГЕРБ. “Остава да си пожелаем с началото на новия политически сезон гущерът окончателно и наистина да откъсне опашката си!”, написа във фейсбук Цветан Цветанов, а депутатът Тома Биков попита дали БСП има черна партийна каса заради твърденията на Бенчев, че е финансирал партията. От БСП отговориха, че нямат такава каса, но могат да кажат кой е помагал на Бенчев да си зарежда ролс-ройса”. “Институциите”, заяви организационният секретар на партията Кирил Добрев, с което се опита да прехвърли проблема в полето на ГЕРБ. И обясни, че охранителната фирма, в която Желязков е консултант, е спечелила обществени поръчки за охрана на обекти НОИ – Бургас, митниците на пристанището в Бургас. За 2016 и 2017 г. дружеството има спечелени пет обществени поръчки на обща стойност малко под 150 000 лв. – по една от община Несебър и НОИ – Бургас, и три от Агенция “Митници”.
Мълчанието за ДПС
На фона на атаката на ГЕРБ към БСП направи впечатление пълното мълчание на управляващите за задържането на бившия депутат от ДПС. От неговата партия също не коментираха. Узун се опита да се разграничи от движението, като каза, че от 10 години не е в активната политика. Същия коментар направи и зам.-председателят на ДПС Хасан Азис, който единствен взе отношение. Това обаче не е съвсем така. За парламентарните избори през 2014 г. Узун беше поставен на последното място в листата на ДПС в Бургас и чрез 3469 преференции успя да стане трети, но не успя да влезе в парламента. Големият брой преференции обаче е показателен за влиянието, което все още има върху партийната структура на ДПС в Бургас. Активисти на движението твърдят, че към оня момент той е бил и в Националния съвет на ДПС.
Но дори Узун наистина да се е оттеглил от партийната дейност, могат да се открият други директни връзки на ДПС с Димитър Желязков. На местните избори през 2015 г. в листата за общински съветници на движението в Поморие на избираемо място беше поставен Христо Широков, бивш бодигард на Желязков и в момента общински съветник. През 2016 г. Широков влезе и в областното ръководство на ДПС в Бургас.
Така поредният арест на един местен мафиот открехна вратата на тъмния килер на българската политика. И показа, че с вече осъждания веднъж Димитър Желязков са свързани хора от БСП и ДПС. ГЕРБ видя проблем само с БСП – поредното доказателство, че партията на Ахмед Доган и Пеевски е негласен съдружник на Бойко Борисов в управлението на държавата.
Вестник Капитал
