Сподели новината.

Работа има – хора няма. Десет години след финансовата криза, България се върна в изходната точка от добрата стара 2008 г. и я надмина.

За първи път от десетилетие делът на работещите хора в България е толкова висок. Безработицата спада, дори т.нар. „обезкуражени хора“ – онези, които не търсят работа, защото не смятат, че ще намерят – са намалели значително. Вземете и абстрактните измерители за националния оптимизъм, те също показват подобрение. За последната година България се качва с 5 места в класацията за щастлив живот на ООН.

Добрите новини обаче май стигат дотук. До обявата за 1260 лв. начална заплата за касиер/общ работник в Lidl, която провокира масова изненада и дебати върху несправедливостите на пазара на труда.

Малко или много са 1000 лева чиста месечна заплата за служител на работно място, което не изисква квалификация над средното образователно ниво?

Ако сте млад специалист с висше образование, 2 чужди езика и нискотарифен самолетен билет на един клик разстояние, този въпрос въобще не стои. Ако живеете в София, плащате наем или ипотечен кредит, отглеждате малко дете, а идеалът ви за житейска перспектива не включва натоварващ физически труд и всекидневни скандали с клиенти за 5-стотинкови промоции – също.

Проблемът е, ако сте 50-годишен инженер от периферен общински град и с дълбоко разочарование осъзнаете, че десетилетният ви опит, експертиза, специализации, професионална етика, лоялност към работодателя и отговорност за производството се оценяват колкото усмивката на касиерка в дискаунтър.

Разбира се, заплатата е функция на средата, на мащаба и конкурентното предимство на фирмата, способността й да повишава приходите и да минимизира разходите (на всяка цена), текучеството на персонала и взаимозаменяемостта му.

Когато амбициозните, трудно заменими и висококвалифицирани кадри са неодоволни от оценката на труда си, проблемът рано или късно стига до политическо ниво.

Няма успешна нация, чиито млади хора да се изкушават от възможността да се пенсионират като гастарбайтери, вместо да се развиват като специалисти или предприемачи у дома.

Най-скъпите компании в света не са туроператори или колцентрове. В страни, които не лежат на нефтени полета, добавената стойност идва от високите технологии, автопроизводството и финансовите услуги. С 12 млн. души население провинция Бавария има 10 пъти по-висок брутен вътрешен продукт от 7-милионната Република България. Най-скъпият град-държава в света Сингапур отделя над 17% от бюджета си за образование (българският МОН харчи малко под 5 на сто от разходите в Бюджет 2018).

Ръст на икономиката може да имитира с изкуствено покачване на доходите (както си го представят синдикатите – с по 100 лв. на калпак). Гражданско „спокойствие“ може да се получи и с административно потискане на цените на базови услуги (ток, парно, транспорт) и некачествени, но пък евтини стоки от първа необходимост. Всичко е за сметка на дългосрочни дефицити и безотговорност към следващите поколения.

Това не може да бъде стратегически план за бъдещето, както и работодателските заплахи за „внос на гладни виетнамци“ не са решение на проблема „Няма хора“.

Защото няма нация, която да е направила икономическо чудо само с евтини услуги, евтин персонал и евтини мечти.

Източник- Уебкафе