Сръбска връзка търсят разследващите в разстрела на основателя на силовата групировка СИК Милчо Бонев – Бай Миле, който бе надупчен с олово в градината на ресторант “Славия” на 30 юли 2004 г. в София. Заедно с боса бяха очистени и петима от гардовете му. Поводът за тази хипотеза на криминалистите са приятелските отношения на Бай Миле със сръбски мафиоти и негови контакти с наркобоса Сретен Йосич – Йоца Амстердама. Самият Сретен Йосич развива друга версия.
“Сръбската мафия уби Бай Миле, защото се намеси в канал за наркотици и поиска да измести от него хора на Милорад Улемег-Легия”, заявява пред следователи Йосич през февруари 2009 г. По това време той е в затвора за убийството на хърватския журналист Иво Пуканич.
Според друга версия на разследващите именно Йоца Амстердама лично е наредил разстрела на Бай Миле. Причината за кървавата разправа със сикаджийския бос е неспазено обещание към Сретен. Милчо Бонев взел пари да помогне за бягството на наркобоса от ареста след задържането му през 2002 г. в София, но не направил това, за което му е платено, гласи хипотезата.
Близо десет години по-късно в подкрепа на тази версия идва още един факт. Българските прокурори получават от колегите си в Сърбия документи и показания на защитения свидетел срещу Йосич – Томислав Марянович. Той ги дава пред специалния съд в Белград. Според него кумът на Сретен Йосич – 58-годишният Слободан Джурович-Кардинал, е поръчал убийството на Бай Миле с цел да поеме контрола над наркотрафика и търговията с оръжие, съобщава “България днес”. След разстрела на Бай Миле именно Кардинала поел неговата роля на шеф на бизнеса с оръжие, наркотици и поръчкови убийства, обясни свидетелят Марянович под клетва. До момента не е оповестявана информация дали властите у нас са дали вяра на тези показания и дали те са използвани в разследването.
Сръбската връзка около убийството на Бай Миле изплува отново след години. Това става по време на съдебното дело срещу бандата за поръчкови убийства “Килърите” на Петър Стоянов-Сумиста. Тогава бившият охранител на Милчо Бонев – Калоян Йорданов, дава показания срещу един от подсъдимите – Янко Попов-Туцо. При разпитите Калоян Йорданов твърди, че е бил с Туцо в Белград, когато с Йосич са обсъждали убийствата на Бай Миле. Йосич е личен приятел с Туцо, даже често гостува в дома му в Самоков.
Всички тези версии остават неподкрепени с годни за пред съда доказателства. Недоказани остават и обвиненията, които прокуратурата повдига срещу задържаните Анатоли Мънков-Плъха, Тихомир Дочев-Мравката, Стилян Георгиев-Мишката и Георги Стефанов. Делата срещу тях минават през всички съдебни инстанции, за да се стигне до окончателното им оневиняване от Върховния касационен съд, което се случва близо дванайсет години след кървавата баня в ресторанта на “Славия” през горещото лято на 2004 г.
Тогава Бай Миле чува по телефона последните думи в живота си: “Спокойно, това е само полицейска проверка!”. Секунди преди това Бонев набира номера на голям полицейски началник, защото в заведението, където се намира, нахлуват въоръжени с автомати “Калашников” и картечни пистолети маскирани мъже, които носят униформи с надписи “Полиция”. Бонев използва заведението като офис, където си прави срещите. Във фаталния ден той пристига там с брониран “Мерцедес”, принадлежал някога на охраната на Тодор Живков, и още една кола. Пазят го седем охранители, двама остават пред заведението на улицата, а останалите петима се настаняват в сепаретата и на бара в ресторанта.
Бай Миле има две срещи. Първата е с Николай Миланов-Митничаря, с когото Бонев обсъжда как да си купи нов брониран “Мерцедес” от Германия. След това се премества на съседна маса, където го чака Методи Маринков от Пазарджик. Той е дошъл при сикаджийския бос да моли за закрила на брат си Георги Маринков-Лозенеца, известен кримигерой. По същото време пред “Славия” спират две коли, пълни с маскирани мъже с автомати и черни униформи с надписи “Полиция”. Двама хващат на мушка охранителите отвън, останалите нахлуват в заведението и крещят: “Полиция! Лягай на земята!”.
Затова Бонев звъни на висшия полицай и получава успокоителен отговор. Но вече е късно – килърите откриват стрелба, а техните авери отвън очистват двамата охранители. На място са убити Бай Миле и петима от гардовете му, двама са тежко ранени. По Милчо Бонев са изстреляни 20 куршума, шест от тях – в главата, става ясно при огледа по-късно.
Кой е полицейският шеф, на когото звъни Бонев, никога няма да се разбере. Причината е, че веднага след кървавия разстрел мистериозно изчезва зеленото сако на Бай Миле, в което са мобилните му телефони. По-късно от следствието изчезват и златните му бижута и часовник с диаманти за 20 000 лв.
Оправданите съдят България
Оправданите на всички съдебни инстанции за бруталния разстрел на сикаджийския бос Милчо Бонев – Бай Миле и гардовете му обмислят да заведат искове срещу държавата. Върховният касационен съд (ВКС) сложи край на безкрайната сага единайсет години след кървавата баня в ресторанта на “Славия“. Според окончателното решение на магистратите за разстрела на Бай Миле и гардовете му не са виновни Анатоли Мънков-Плъха, Тихомир Дочев-Мравката, Стилян Георгиев-Мишката и Георги Стефанов. Всички те прекараха различен период от време по арестите, явяваха се на десетки заседания в проточилия се над две петилетки съдебен процес, даваха обяснения пред разследващи и магистрати. В крайна сметка прокуратурата не успя да докаже обвинителната си теза, че четиримата са екзекуторите на Бай Миле и гардовете му. Заради преживения стрес и съпътстващите го проблеми набедените за убийци се надявали на компенсация. Тя според хора от тяхното обкръжение по никакъв начин нямало да им върне похабените нерви, но все пак щяла да им донесе удовлетворение в известна степен.
