Кюрдите в Ирак гласуват днес на референдум, на който близо 5 млн. души трябва да се произнесат за създаването на независима държава, на мястото на сегашния автономен регион Иракски кюрдистан. Допитването се извършва на фона на съпротива от централното правителство в Багдад, почти всички съседи и ООН.
Референдумът, обявен преди месеци, се провежда въпреки многобройните призиви срещу него от последните дни и твърденията, че той заплашва стабилността в региона и отклонява вниманието от борбата с “Ислямска държава”.
Районът на практика е автономен от 1992 г, когато съставя собствено правителство и влиза в конфликт с режима на Саддам Хюсеин. След свалянето му през 2003 г. кюрдите в Ирак договарят сериозни правомощия с Багдад и започват да привличат чужди инвестиции.
Освен в териториите, които формално са част от Иракски Кюрдистан, допитване ще има и в оспорвания от араби и кюрди град Киркук, който обаче е под контрола на последните, откакто бойците пешмерга изтласкаха от него “Ислямска държава” през 2014 г. Кюрдското правителство в Ербил обяви, че не приема решението на Ирак да уволни губернатора на Киркук заради референдума.
На референдума може да се гласува и от чужбина (за диаспората той започна на 23 септември), включително от България, дистанционно и след регистрация. При запитване на “Дневник” дали ще има и “физически” избирателни секции в чужбина и дали имат данни за регистрирани избиратели, живеещи в България, от избирателната комисия на Кюрдистан казаха, че отговорът на въпросите е на сайта им.
Кюрдите са разделени за референдума (който среща подкрепата и на някои араби) въпреки единството, което президентът Масуд Барзани се опитва да демонстрира на международната сцена, а бизнесмен от втория най-голям град Сулеймания водеше кампания за гласуване с “не”. Освен аргументи, свързани с възможната бъдеща изолация на Кюрдистан, критици изтъкват и че според тях Барзани използва референдума, за да си осигури продължаваща власт в условията на изтекъл мандат (още през август 2015 г.) и парламентарна криза оттогава. Парламентът, разпуснат преди две години, всъщност се събра, за да гласува за референдума, и го подкрепи, но две от опозиционните партии бойкотираха вота и така според някои анализатори избраха да не му се противопоставят въпреки убеждението си, че моментът не е подходящ.
