През юли 2014 много шум предизвика едно съобщение на авторитетния московски вестник “Комерсант”, според което Русия отново щяла да активизира подслушвателната си станция “Лурдс” в Куба, разположена само на 160 километра от американското крайбрежие. Близо 3000 служители работеха някога в тази най-голяма секретна база извън Русия. По време на Студената война Москва я използваше, за да прихваща телефонни разговори и радиосигнали в САЩ. През 2001 г. Владимир Путин нареди по финансови съображения станцията да бъде закрита. Преди три години се заговори, че тя отново ще бъде открита. Тогава се смяташе, че това е израз на повишния интерес на Москва към Латинска Америка и към дългогодишния съюзник Куба – включително и поради напрегнатите отношения със Запада и САЩ вследствие на сирийския конфликт и украинската криза.
Акустичните атаки
Подслушвателната станция продължава да не работи, а политическата обстановка не е по-различна от тази през лятото на 2014 г. Докато отношенията между Куба и САЩ охладняват бързо поради предполагаемите “акустични атаки” срещу американски дипломати на острова, отношенията с бившия партньор Русия стават отново по-близки. Както по съветско време Русия, помага на Куба с нефтени доставки. Руската осведомителна агенция ТАСС съобщава, че в средата на октомври Кремъл и кубинското правителство са се споразумели за разширяване на руските нефтени доставки и за задълбочаване на сътрудничеството в нефотодобива на острова. Предвид на трудностите на Венецуела вследствие на икономическите и политическите й проблеми, петролните доставки за Куба намаляха и полудържавният руски енергиен концерн Роснефт е готов да помогне.
Времето на ладите и москвичите
Още през март Роснефт се задължи да достави на Куба 250 хил. тона нефт и дизел. Сценарият напомня отчасти за времето на Студената война, когато Съветският съюз беше основен гарант за икономическото, а с това и за политическото оцеляване на Куба. Братската помощ вървеше ръка за ръка със съветизацията на страната. Съветски продукти течаха към Куба и заместваха хладилниците, телевизорите и други потребителски артикули от САЩ. Освен това по улиците на острова се появяваха все повече лади и москвичи. През 1972 г. наред с Виетнам, Куба беше единствената страна от т.нар. Трети свят, която стана член на Съвета за икономическа взаимопомощ.
През 1980-е Съветският съюз даваше на Куба икономическа помощ, възлизаща на 2 милиарда щатски долара годишно и близо 13 млн. тона нефт. Куба ставаше все по-задисима от Москва и чрез СИВ. Нищо чудно, че разпадането на Съветския съюз и на СИВ беше тежък удар за острова. Нефтените доставки паднаха от 13 на 4 милиона тона през 1993 г., вносът се срина със 75%.
Вижте видеото01:43
Капитализъм по кубински
Куба изпадна в дълбока и обхватна икономическа криза. Дълговете й към Съветския съюз възлизаха през 1991 г. на близо 35 млрд щатски долара.
Русия като наследник на Съветския съюз опрости през 2014 г. 90% от тези дългове. Останалите 3,5 милиарда щатски долара ще бъдат покрити чрез благоприятни условия за руски инвестиции на острова. Роснефт ще модернизира най-голямата рафинерия на Куба в Сиенфуегос, която поради намалените нефтени доставки от Венцуела понастоящем работи с половин капацитет.
Геостратегически интереси
Дипломатическите и икономическите контакти между Русия и Куба особено се засилиха след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ. През септември двете страни подписаха пакет от споразумения, между другото в енергийния и в железопътния сектор, в хранително-вкусовата промишленост и текстилната индустрия. Освен това Русия ще изнася в Куба товарни автомобили, автобуси, локомотиви и асансьори.
Със 73% нарасна търговският обмен между двете страни през първото полугодие на 2017 г., достигайки 176,2 милиона щатски долара. Наистина той все още е много далеч от търговския обмен между Куба и най-важните й търговски партньори Китай и Венецуела. Тенденцията обаче е явно възходяща. Включително в туризма. Куба очаква тази година рекорден брой от 100 000 руски туристи. В спортната и културната области контактите също се разширяват.
В края на 2016 г. беше подписано споразумение, въз основа на което Русия ще помогне за модернизиране кубинската армия. Зачестиха и съобщенията, че Москва възнамерява отново да разкрие военна база на острова. Макар че това би било малко вероятно, ако
А те напоследък рязко се влошиха, след като през изтеклите месеци американски дипломати се оплакаха, че са жертва на “акустични атаки”. У най-малко 22 американски дипломати и техни близки бяха констатирани мигрена, позиви за повръщане, “бели петна” в паметта, симптоми на глухота и дори загуба на слуха. Поради това преди няколко седмици американското правителство изтегли голяма част от служителите на посолството си в Куба и изгони от САЩ 15 кубински дипломати.
Докато напреженията между САЩ и Куба отново нарастват, партньорството ѝ с Китай, Иран и Русия се разширява. “Куба се опитва да диверсифицира отношенията си”, казва Ричард Файнберг, експерт по Латинска Америка от мозъчния тръст „Брукингс“. “Тъй като по-тесни икономически връзки със САЩ не са много вероятни през следващите години, Куба търси алтернативни съюзници, главно силни страни като Русия и Китай, които могат да й предложат изгодни платежни условия”, посочва Файнберг.
Русия преследва на острова съвсем ясни геостратегически интереси. “Не е трудно да разберем посланието на Путин. Той се стреми да възвърне имперското величие на Русия и връзките с Куба следват този модел”, изтъква Файнберг.
