Сподели новината.
Нормална страна? На пръв поглед графитите с надпис „Un pais normal?“ (на испански „Нормална страна?“) изглежда неясен в изпълнената с напрежение столица на Венецуела, където правителството размахва лозунги от рода на свити юмруци, а опозицията сипе обиди срещу президента Николас Мадуро.

Всъщност изписаното на стена в Каракас съобщение е язвителен коментар на едно място, където разговорът за това какво е нормално или трябва да е нормално се превърна в ежедневие и предизвиква раздразнение.

Нормалността на други места по света не е пригодна за Венецуела, където крайностите са нормата, пише Асошиейтед прес.

Двама души твърдят, че са президенти. Най-тежките аварии в електрозахранването в цялата страна миналия месец причиниха поразии на милиони хора. Хиперинфлацията смалява множество месечни заплати до равностойността на няколко долара. Една десета от населението – над три милиона, като този брой се увеличава – напуснаха страната, причинявайки една от най-големите мигрантски кризи в Латинска Америка.

Не мислете за хаоса във Венецуела като за новото нормално положение в страната, предупреждава опозиционният лидер Хуан Гуайдо.

„Не може да говорим за нормално положение във Венецуела, след като ние венецуелците не можем дори да се свържем с роднините си, а някои ходят да наливат вода от река Гуайре, за да утолят жаждата на децата си“, написа Гуайдо в Тwitter по време на спиранията на тока през март.

Поддръжниците на Гуайдо се опасяват, че недоволството от засилващите се проблеми на Венецуела ще избледнее и така ще продължи управлението на Николас Мадуро, чието преизбиране миналата година бе обявено за нелегитимно от Гуайдо, Съединените щати и още около 50 други държави.

„Това не е нормално“, гласеше надписът на картонен плакат на опозиционна проява в Каракас този месец. На плаката бяха изброени мизерните условия, които са характерни сега за Венецуела: липса на вода и светлина, пътнически влакове, приличащи на сауни (когато работят), болници без достатъчно лекарства и доброволно изгнание като начин за оцеляване.

В същото време Мадуро се опитва да вдъхва успокоение с твърденията си, че водоснабдяването се „нормализира“ и с обявяването на режим на тока на фона на стабилизирането (за момента) на електропреносната мрежа в Каракас и други политически ключови райони. Той обаче също подхранва усещането за криза с изказванията си за „перманентна битка“ срещу Съединените щати и други предполагаеми врагове, предполагаемо решени да унищожат „боливарската революция“ на Венецуела и социалистическата й система.

Правителството на Мадуро заяви, че миграцията от Венецуела е „нормална“ и отрече съществуването на хуманитарна криза въпреки сериозните доказателства, че такава има. В знак на мълчаливо съгласие, че не може да се справи само, правителството се съгласи да разреши на Международната федерация на Червения кръст и Червения полумесец да започне този месец да предоставя медицинска помощ.

Въпреки че един перуански външен министър веднъж описа Мадуро като „човек, който не е нормален“, венецуелският лидер също може да отправя критики. Миналата седмица той заяви, че поведението на американския вицепрезидент Майк Пенс е „ненормално“ заради честите критики на Пенс към венецуелското правителство, които според Мадуро са проява на обсебеност.

Американският държавен секретар Майк Помпейо също говори за нормалност. В неделя той се срещна с венецуелски мигранти в колумбийския граничен град Кукута и заяви, че във Венецуела има недостиг на лекарства и стоки от първа необходимост, „които при нормални обстоятелства във всяка нормална страна ще са на разположение“.

Докато Мадуро и Гуайдо спорят за това какво е нормално и кой е виновен за шокиращия упадък на Венецуела, мнозина венецуелци са твърде заети с грижите си, за да формулират какви са очакванията им, които и без това намаляват.

Част от жителите на бедния квартал на Каракас Ла Вега твърдят, че има проблеми при снабдяването на домовете им с течаща вода в продължение на повече от година, много преди скорошните спирания на водата във Венецуела. Тази седмица няколко десетки души блокираха път и дрънкаха с тенджери в знак на недоволството си от сегашната система за получаване на вода от цистерни.

„Течаща вода – искаме да получаваме вода, както преди. Какво можем да направим с вода, която стига за един или два дни? А после? После не получаваме повече вода и отново имаме същия проблем“, заяви демонстрантът Джони Пераса.

Венецуела от години е в катастрофа, подхранвана от корупцията, некомпетентността и зависимостта от петрола. Реалността е болезнена за една нация, чиято идея за нормалното във вече далечните добри времена включваше получаването на доходи от петрола, бум на строителството и значителни социални помощи от правителството.

В статия венецуелският вестник „Импулсо“ разсъждава за положението в страната, което видимо не е нормално.

„Нищо не си е на мястото. Всичко и нищо са едно и също нещо във Венецуела. Няма съответствие между заплатите и основните нужди. Нормалната страна, която някога познавахме, е изгубена, осакатена, похитена. Превърнахме се в ненормална страна“, обобщава изданието.