Сподели новината.

Красимир Калудов е роден в Бургас. Семеен, с две деца. Журналист и пиар консултант. Кандидат е за общински съветник от листата, която се образува около кандидата за кмет Константин Бачийски.

С какво бихте искал да ви познават бургазлии?

Е, много би ми се искало да ме познават като преуспяващ бизнесмен, пилот на космически кораб, автор на научни открития, изтъкнат писател или спортист рекордьор, но онези, които ме знаят, е с работата ми като журналист.

Има ли изобщо място един журналист в листа с кандидати за общински съветници?

Реклама

Ако ме питате, дали един журналист може да има политически пристрастия и въпреки това да е безпристрастен  в работата си, отговорът ми е „ДА“.  Що се отнася до мястото на хора от нашата гилдия в листа с кандидат-съветници…

kk1Знаете ли, мисля, че журналистите са така устроени, че вечно търсят нещо и понякога го намират. Нашата работа е да търсим отговори на въпроси, да питаме, да слушаме, да получаваме информация, да я обработваме, да я пишем, изговаряме или показваме, за да я  споделяме с читатели, зрители и слушатели. Въпросите и любопитството са нашите инструменти.

Старите хора казват, че с питане се стига и до Цариград, а ние питаме, за да стигнем до истината. Или поне до част от нея.

Аз съм политически репортер от 1999 год. и за това време съм видял множество примери за добри и за недобри политици в Бургас. Виждал съм блестящи общински съветници, но и немалко невзрачни хорица в общинския съвет. Затова и един от любимите ми жанрове, в които се пробвам да пиша, е политическата сатира.

Иначе …в последния мандат имаше двама журналисти  сред съветниците и те се справиха  с работата си безпроблемно.

Общо взето повечето политици възприемат журналистите като обслужващ персонал, скъпоплатен или евтин в зависимост от медията, която представляват, затова когато един журналист реши да влезе в политиката, предизвиква рев, вой и скърцане със зъби сред доста хора.

Наистина се интересувам от политика и то, много.

Но вместо всички тези купища думи, можех да ви отговоря кратко. Да, един журналист има място в листа с кандидати за общински съветници. Не по-голямо  и не по-малко от правото там да бъде един продавач на пуканки, ядрен физик, учител, доктор или спасител от плажа. Всеки заслужава да представлява в общинския съвет своята професионална общност. Или квартал, поне.

Какво не ви хареса през последния мандат на общинския съвет?

Е, понякога ставахме свидетели не на заседания, а на граждански позорища.  Лично на мен не ми харесваше пренебрежителното, на моменти арогантно и цинично държание на някои от представителите на мнозинството към  опозицията. Но, честно казано, имаше и прояви на съветници от опозицията ,които неведнъж предизвикваха опустошителен ефект с поведението си и с изказванията си. Бяха трудни за гледане и слушане всички демонстрации на липса на уважение на съветниците един към друг.

И нещо, което ще прозвучи като битовизъм, но не ми харесваше и разположението на местата за журналисти. Там се смесвахме с постоянно с някои гласовити граждани и не можехме да се концентрираме върху отразяването на сесиите.

Какво искате да се промени в Бургас?

Хм, аз лично искам Бургас да превъзмогне историческите си комплекси и да спре да се сравнява с Варна или със Стара Загора.

А с кой град да се сравнява тогава?

Предпочитам Бургас да се съревновава с Истанбул или със Солун.  Или поне да следва добрите примери от тях. Споменавам точно този турски и точно този гръцки град, защото те освен,че са икономически, финансови, културни и туристически центрове, са относително близко като географско разположение до нас.  А и освен това вероятно никога няма да бъдем Виена. Не ни достигат исторически натрупвания. Може би само на виенски шницели или торти докарваме някаква прилика.

Вие изобщо сериозно ли мислите, че Бургас има какъвто и да е било шанс да се сравнява с Истанбул и Солун?

Защо не. Само от нас зависи…и от общинския съвет. От общинската администрация. От кмета също. Можем да направим всичко за Бургас и да направим всичко от Бургас. Нищо и никой не може да ни ограничи с нищо. Освен глупостта човешка. Или алчността.

Но онзи ден валя дъжд и за съвсем кратко време Бургас заприлича на Венеция, защото улиците станаха малки имитации на „Канале гранде“.

Като пиар консултант какво бихте посъветвал участниците в предизборната кампания?

Не е етично да ги съветвам, защото в момента за бургаските кандидати работят много добри мои колеги. Но все пак бих ги посъветвал напълно безплатно да бъдат естествени, защото когато изговарят чужди думи, това винаги им личи. А иначе, нека да погледнат към календара и да видят, че след 27 октомври има и други дни. Хубаво е да не позволяват на предизборната истерия да ги превърне зомбита. И често да си проветряват мозъците, като излизат от социалните мрежи. Там лъжата е чудовищна и изкривява представите.  Все още стойността на един „лайк“ продължава да е в пъти по-ниска от едно ръкостискане и разговор очи в очи с човек от улицата или квартала.

А на вашите опоненти какво  бихте казал?

Е, чак пък мои опоненти. До момента не съм чул участник в общинските избори да е определил като свой приоритет персоналното състезание с мен. Но иначе пожелавам на всички успех. Има страхотно качествени участници в предизборната надпревара и това е добре за Бургас.

А каква е причината да подкрепяте Константин Бачийски като кандидат за кмет?

Не само като кандидат за кмет го подкрепям. Бих го подкрепил и за министър на икономиката, но назначението му този пост не зависи от мен.

Подкрепям го,  защото мащабите на неговото мислене надхвърлят тесните рамки, в които сами поставяме Бургас. Защото той всеки ден предизвиква хората със своите идеи. Има някаква смелост  у него, която или те кара да го последваш в този дързък поход  към бъдещето или просто страхливо  да се завиеш с одеалото и да сънуваш, че Бургас е задминал Варна. Или да сънуваш, че е дошъл топ инвеститор, който е разкрил три работни места. Или да четеш похвално слово, което информира, че от международната орбитална космическа станция са обявили нашия град за най-хубавото място за шофиране и паркиране.

Ами, скоро го обявиха точно за такъв град…

Така ли…не знаех. Поне из моя комплекс „Братя Миладинови“  е трудно да шофирам, защото специалистите по градоустройство още не са достигнали до етап, в който ще открият съществуването на еднопосочните улици. И затова сега на две платна се разминават по два автомобила, а трети е паркирал в синята зона, обособена на едно от двете платна.

Но, аз се отклоних от въпроса ви…а какъв беше въпросът?

Защо подкрепяте  Бачийски?

Защото, когато обяви идеята си за създаване на „Фонд за стимулиране на полети“ , за да има целогодишни самолетни линии от и до Бургас, мнозина от общинските съветници му се смееха подигравателно и обясняваха, че това няма да стане никога. За пречене и саботиране направиха, каквото можаха, но после на рязането на лентата за откриването на първата такава авиобаза в Бургас същите „Томаневерници“ щяха да се контузят, докато се бутаха  кой да застане пред камерите за снимките.

На всичкото отгоре той винаги търси начин да направи нещо, докато смисълът на живота на повечето хора е да обясняват как нещо няма да стане.

Убедил съм се, че Бачийски е всичко онова, което създателите на тълковния речник са написали като обяснение на думата „визионер“. Така че всеки даден глас за него няма да бъде изгубен.

Между другото, той е  част от онзи изчезващ вид хора, които си държат на думата, а това е страхотно качество.

А защо бургазлии да гласуват за вас? За Красимир Калудов…

Да гласуват за мен, ли? Не, не искам това от тях. На няколко пъти обясних, ще го направя и сега. Призовавам бургазлии да гласуват не за мен, а за себе си, като изпратят в общинския човек, който да ги представлява. Ако преценят, че аз мога да бъда техен представител, да ме изпратят да участвам на сесиите през следващите четири години. Ако ли не, да ме изпратят по живо по здраво към досегашните ми задължения. За едното ще е нужно да зачеркнат бюлетина номер 32 и преференциален номер 102, а за другото просто да ме прескочат от списъка с кандидати. Само за протокола, в бюлетината вероятно ще бъда изписан като Красимир Калудов Тодоров, защото хората ме познават с бащинотоми име, а не с фамилното. Но това е все едно. Пак съм си аз.

Какво е за вас Бургас?

Бургас за мен не е постоянен адрес, а постоянна обич. И тъй като обичам много моя роден град, искам най-доброто за него. Но в момента ако той не изглежда така, както искаме да бъде, причината е във всички нас, а не в града. Ние сами сме наели „работниците по поддръжката на града“, т.е управниците му. Те работят за нас, а не ние за тях.

Но докато си изясняваме кой какъв е, докато си губим времето в дребни боричкания, по същото време активните и предприемчиви бургазлии бягат. Брат ми е в САЩ, синът ми е в Холандия, сестрата на жена ми е в Италия, мой добър приятел е в Австрия, друг в Швеция, братовчедите ми са в Канада, в Белгия…. Всички те работят там и плащат данъци там, а най-големият губещ е Бургас. И аз. И всички вие…

Но аз съм тук. И дано не ви изглежда нахално, макар че на някои хора им изглежда точно така, съм кандидат за общински съветник…