Сподели новината.

Много от хората днес едва ли са чували неговото име, но то трябва да се знае и да се споменава. В днешния свят хора, като него или ги няма, или са на изчезване. Реших в следващите редове да ви представя неговата история накратко, защото тя наистина е забележителна, но не само с това как едно обикновено момче от село става един най-богатите българи до средата на ХХ век, а по-скоро с неговите човешки качества и добродетели, които притежава. Това е Пенчо Семов.

В първите години на ХХ век Габрово се превръща в български индустриален център. Многократно градът е сравняван с други големи европейски градове, известни по това време със своята индустрия и икономика. Пенчо Семов е най-крупният индустриалец и фабрикант по това време. Неговият живот може да се опише като „триединство“ между „Любов, труд, постоянство“!. Няма спор, че ако неговото завещание беше изпълнено спрямо волята му, той щеше да бъде най-големият благотворител и меценат в България, задминавайки дори прочутите братя Христо и Евлоги Георгиеви.

Роден е в село Цвятковци в близост до Габрово. За година на раждане се приема 1873 г. Началното си образование завършва в родното си село, а след година прекъсва своето учение и започва да обикаля с баща си страната и да се занимава с търговия на кожи и вълнени платове. За първи път стъпва в Габрово през 1882г. и въпреки, че не завършва своето образование докрай изпитва увлечение към чуждите езици и говори турски, руски и френски.

В края на ХIХ век се венчае за Аница Талева, но само след няколко години претърпява и най-голямото лично нещастие, за кратко време от туберкулоза умира съпругата му и двете му деца. След тази трагедия се отдава на работа и заедно със своя баща и брат основават фабрика, която години наред ще бъде един от основните двигатели на промишлената му дейност. Това е фабриката за вълна и прежди Иван Семов и синове. Много бързо започва да трупа големи печалби, които инвестира в нови начинания. Отраслите, в който навлиза са различни, но успехът в тях говори за много добър търговски нюх и усет да инвестираш в правилния момент в нови начинания.

Създава си авторитет сред деловите среди и не след дълго става инициатор и акционер в 28 акционерни дружества в цяла България – от София през Габрово до Варна. Той е изключително инициативен, далновиден и не след дълго се издига до един от най-големите индустриалци в страната. От 1917 г. е председател на управителния съвет на вълненотекстилната фабрика „Успех” в Габрово. Синдик и акционер е и на памукотекстилната фабрика „Принц Кирил“, негова собственост са фабриките „Вилата“ и „Иван Семов“ в Габрово. Член на управителния съвет на Съюза на габровските промишленици. От 2 април 1933 г. до 11 януари 1935 г. е председател на Българското търговско параходно дружество във Варна. За да остави следа в това си участие и да сбъдне детската си мечта да има кораб, поръчва на арх. Никола Гръблев да построи в околността на Габрово сграда във формата на параход, едно от „чудесата” на града.

За неговата човещина говори отношението, което има към своите служители. Той изпраща на свои разноски в големите индустриални центрове на Европа българи, които да получат образование, като текстилни инженери. Много често дава пари на своите работници, за да си купят земя или да си построят къщи.

Благотворителната му дейност е пословична. Построява училище в родното си село. Купува казино „Бузлуджа“ и го превръща в дом на женското дружество „Майчина грижа“. Открива в него кино, създава стопанско училище „Хаджи Радка Пенчо Семова“. Има принос за намаляване на контрибуциите на България след Първата световна война. През 1928 г. създава собствена фондация „Пенчо Семов“ (по-известна като Ефорията), на която прехвърля част от имотите си. Според двете му завещания се предвижда широка благотворителна дейност – създаването на санаториуми, старопиталища, училища, дарения в парични средства и др.

Волята на Пенчо Семов е в „Парахода“ да се помещава девически пансион и средно училище за децата на негови работници. Със свои средства построява край Габрово и голяма четириетажна вила с разкошен парк и езеро, предвидена според завещанието му за старопиталище на негови възрастни работници, журналисти и писатели.

Пенчо Семов умира на 10 юли 1945г., по това време наследството му се оценява на 9 милиона тогавашни долара. Средствата и фабриките са национализирани от новата власт. За жалост много малка част от капиталите му се използват след неговата смъртта, както той е завещал приживе.

Няма по-добър пример за следване от неговия и само може да се надяваме все повече съвременни български заможни граждани да отделят поне малка част от своето богатство за благотворителност. Ако всеки един от нас има отношение и желание за просперитета на нацията, то България ще бъде едно по-добро място за живот и развитие.

Завършвам с един кратък абзац, който описва напълно Пенчо Семов:

„А как подкупи Сполуката? С пари, нали?“, попитали двамата богати братя.

„С работа и мъка!“, отвърнал брат им – сиромахът, който станал цар.

Ран Босилек, „Сполука“

Спас Станоев

Завършил бакалавър Публична администрация и магистър Управление на човешки ресурси в Софийския университет ” Св. Климент Охридски”. В момента работи в ” Напоителни системи” ЕАД към Министерство на земеделието.
Споделете чрез
Facebook
Twitter
LinkedIn
Copy Link

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля оставете вашият коментар!
Моля оставете името си тук