петък, март 29, 2024

Кошмари в селата край Кюстендил! Хората фалират масово

Date:

Сподели новината.

 

Мнозина са в стагнация и депресирани от кризата с коронавируса. Не само в здравно-медицинския смисъл. А в това как се промени ежедневието ни, колко много “ядове” изникват. Така е и в кюстендилското с. Соволяно – едно от най-заможните в района. Където обаче безработицата расте по часове. Вече над 80 души са без надница, без работа, без приходи. Цели семейства. И търсят кмета (втори мандат) Пламен Илиев. Търсят изход, решение. И кметът, който е ветеринарен специалист, се отзовава на всяко питане и търсене за съдействие.

– Г-н Илиев, броите ли хората в селото, останали без работа?

– Да. Имам ги на списък. Поименно. Горе-долу около 80 човека са безработни, имам и трайно безработни, и регистрирани на борсата. И … страшна работа е. Допреди месец и нещо 200 души от Соволяно работеха, а сега …

– Цели семейства, млади хора при това?

– Току-що говорихме с едно момче, приятел ми е. Вика – жена ми, от утре и тя няма да има пари. Ще се моли на шефа да я прати на борсата, за да може да взема някакви доходи. Някакъв изход е това – на борсата. И двамата. Макар, че има такива, които са осигурявани на минималната заплата, те какво обезщетение ще взимат.

– Тя къде работи съпругата?

– Беше отпуска, в Балнеосанаториума, в Миньорския дом – в Кюстендил. От там имам вече петима човека, които работеха. И петимата са съкратени и вече са на борсата.

– Балнеосанаториумите са затворени, при извънредното положение и те не приемат клиенти.

– Не може да работят, няма как да работят. Там в басейните никой не влиза, не пускат никого. И съкращават.

– Защо точно Соволяно го удари така директно тази безработица при КОВИД-кризата?

– Селото ни е близо до града. Доста хора работят в Кюстендил. Доста фирми има, където можеше да се започне работа в Кюстендил. Всичко е там. И сега, при кризата с корона вируса, и тази криза – с безработицата, резултатите се виждат. Десетки остават без работа и без приходи. И по другите сала е така, и там десетки хора вече са без работа. Моите колеги, кметовете, обаче – траят си. Това е лошото. Мен ме боли, страдам с всеки съкратен.

– А имате и международни превозвачи, шофьори. И те ли се прибраха?

– Имам, да. Шофьори, които са в карантина. А трябва да я спазват. И трябва да им го напомняме и да не я нарушават.

– Вие сте на пътя за ГКПП-Олтоманци и за Сърбия. Преди двадесетина години, при югоембаргото, в Соволяно имаше 36 магазина. От които се пазаруваше денонощно и се караше през граница. И хората забогатяваха, направиха хубави къщи, селото “дръпна”.

– Така беше. Имаше. Сега само 3 магазина има в селото. Кафенета. Всичко е затворено.

– Е сега вече могат да изкарат отпред масите пред кафенетата и да работят?

– Не. Магазинът не е кафе. Не може. Питахме вчера в Кюстендил. Казаха – не. Не си кафе, а хранителен магазин. И не може. Има разлика между кафе и хранителен магазин. И това трябва да се спазва.

– Май е месец на празниците, как е в селото?

– За някой ще са празници, ама за някои – няма. Лошото е, че хората вече видяха топло време и се разпуснаха. И ще стане страшно. Пожар ще стане.

– Коронавирусът отново ще настъпи според Вас, така ли?

– Взехме да се карахме с хората. Гледам – бабите наседнали на пейките, питам “Какво правите?”. “Кметът (на общината – бел. авт.) каза – на пейките”. “Какви пейки” – питам, не сядайте и не се мотайте тук. Карам им се. “Ама хубаво време” – какво да правели вкъщи. И седят. И това ще направи голямата беля. Не знам – епидемията не е отминала, както си го мислят някои. Вече ме страх хваща.

– Сега, до двадесетина дни, почва черешоберът. И това е голямата надежда. И за безработните. А и да се припечели от тоя доходоносен плод?

– Чакаме черешобера, но може и да няма печалби. Не знам какво ще стане. Не знам. И там ще е страшно.

– Реколтата е добра, нали?

– Засега е добра, екстра е. Имаше колкото искаш цвят, вързаха черешите. Но колко ще изкарат хората, какво ще ги правят – нямам представа.

– Повечето хора имат череши в Соволяно?

– Имат, доста хора имат. Има и големи комплекси. Имат по хиляда декара череши някои. Има и по биопрограми черешови градини – доста са. Но как се очертава кампанията – не може да прогнозира. Италианците казаха, че няма да изкупуват грам.

– Кои са казали?

– В завода казали, че грам няма да изкупуват череши от българи.

– Този в с. Копиловци ли (собственост на италианци – б.а.)?

– Да. Бил напълнен догоре цехът. И няма да изкупуват.

– Е, това може са трикове преди кампанията – заради по-ниски изкупни цени?

– Не знам. Трикове са, правят се игри. Но нямам представа. Дано да не е вярно.

– Италианците сигурно няма да имат интерес към нашите череши, защото там, в Италия , още нищо не е отворено, и те са под карантина, там пандемията е голяма трагедия.

– Не знам вече какво да мислиме, не знам накъде да го подкараме, както си го казваме по нашенски. Мисля нощно време, ставам, не мога да спя. Мисля какво ще става. Не знам. Трудна ще е работата.- във всичко ще е трудно за хората.

– Преди години правехте ремонти, асфалтиране, имаше рехабилитации по улиците, водопроводи, ремонтирахме храмове. Сега какво е положението?

– Не, забравяме. Това приключи. Абсурд! Та вижте какво става. Той кметът (на общината – Петър Паунов, б.а.) ги е махнал над 150 общински служители и ги е пратил отпуски и на борсата. Финансовото положеине е тежко. А ние да чакаме нещо да правиме. Няма да стане.

– Ще се справим ли? Нещо оптимистично?

– Само се молим да имаме вода, слънце, ток и това – хората да са живи. Друго нищо – на тоя етап това е най-важното.

– Все сте напрегнат. Имате постоянно хора при вас?

– При мен хора си имам постоянно. Не съм спирал повече от 50 дена. Всеки ден е работен при мене. Няма празник, няма делник. Дойдат. Някои, ей така – да се видят. Да поговорим. Да им кажеш какво да правят, да се успокоят. Някой сънувал цели нощи кошмари, гробище, дойде при мен и се плаче. Що да го правиш такъв. Има и лабилни хора. Страшно е.

– Трябва да сте и психолог.

– Всичко трябва да си. Всичко.

– Някои ще ви искат и пари, като го закъсат в тази безработица.

– Е, нямам пари. Нямам. Казал съм им на такива – моята заплата е по-малка и от техните пенсии. За къде по-напред. Имам семейство. Жена ми е 15 години безработна, няма как. От къде да ги извадя. Нямам.

Източник- Кмета.бг

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Русия свалила свой Су-35 край Севастопол?

Военен самолет се разби в морето, но няма пострадали цивилни...

БАБХ установи огнище на Инфлуенца А по птиците в с. Цалапица

Установено е огнище на Инфлуенца А по птиците в...

Северна Македония трябва да върне 2.2 милиона евро от програма Еразъм+

Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) настоява Република...

Русия блокира подновяването на наблюдателите на санкциите срещу Северна Корея

Русия наложи вето върху ежегодното подновяване на групата от...