Сподели новината.

В Германия не обичат да говорят за равнището на заплатата си. На шега дори се твърди, че даже съпрузи, които иначе познават и кътните си зъби, често нямат представа колко пари получава тяхната половинка. А подобни информации са важни – особено за онези, които обвързват избора на специалност за следване с очакваните в бъдеще доходи.

Най-добре печелят лекарите, инженерите и икономистите

Институтът на германската икономика предлага актуални данни, от които става ясно, че в Германия хората с висше образование печелят по принцип добре, но далеч не всяка специалност осигурява автоматично високи доходи. Ако специалността се избираше само в зависимост от очакваните доходи, нещата щяха да са относително ясни: най-добре печелят лекарите, инженерите и икономистите.

Редакцията препоръчва

Германците имат много по-високи доходи от българите например, но те не бива да се приемат буквално, тъй като разходите за живот в Германия също са доста по-високи. И все пак: колко пари получават германците? Ето числата: (05.03.2018)

За изготвянето на тази класация е било проучено средното ниво на заплатите на висшисти от общо 15 професии, работещи на пълен работен ден. Начело по доходи се оказват медиците – през 2017 година близо 70% от наетите лица в сферата на лекарските професии са получавали над 5 700 евро бруто на месец. Към тази категория не спадат обаче хората с други професии в сферата на здравеопазването – например фармацевтите, чиито доходи са значително по-ниски. Средното ниво при тях е 4 177 евро бруто на месец.

Инженерите в отраслите на машиностроенето, енергетиката, електротехниката и автомобилостроенето имат доходи, сходни с тези на лекарите – те също получават над 5 700 евро месечно. Но и в двата случая не се уточнява колко точно над споменатите 5 700 евро печелят висшистите в тези професии.

Икономистите в Германия също получават над 5 700 евро на месец, а веднага след тях се нареждат юристите със средно 5 545 евро брутна месечна заплата. С около 300 евро по-ниски са средните месечни доходи на специалистите по информатика. Следват ги висшистите от останалите природонаучни специалности. Сравнително напред в тази класация са и учителите, при които средното ниво на месечните доходи възлиза на близо 4 600 евро.

На дъното

Висшистите, които работят в сферата на хуманитарните и обществените науки, са относително зле платени – те получават средно 4 582 евро на месец. Това се дължи не на последно място на големия наплив на кандидати: при езиковедските професии например на 100 безработни се падат едва четири свободни работни места.

Но не винаги нивото на доходите зависи от търсенето и предлагането на трудовия пазар. Докато в инженерните професии силното търсене на специалисти вдига заплатите, острият недостиг на социални работници не се отразява съществено на относително ниските им доходи. Наред с хората на изкуството и с езиковедите, социалните работници се оказват в дъното на класацията – техните доходи се движат между 3 390 и 3 875 евро месечно.