Понякога връзките с миналото си отиват безвъзвратно и няма какво да направим. Така е със Стария бряст – символът на Сливен, чиято хилядолетна история изглежда обречена да приключи, не по вина на хората, а просто защото някои неща не зависят от усилията ни. Други обаче зависят.
Като например да извадиш града си отново на икономическата карта. Забутани между Стара Загора и морето, Сливен и Ямбол попаднаха за дълго в онази мътна зона, от която хората предимно бягаха. Това време, надяват се кметовете на двата града, свършва. Те искат да изплуват отново, този път заедно. Това ще е по-лесно тук, отколкото на много други места. Първо, заради магистралата, второ, защото инвеститорите вече ги разглеждат като обща зона, както е видно от историите в този брой.
И трето, защото кметовете заявяват открито, че искат да работят заедно. Ако и правят повече сами (например да намерят финансиране за пътя помежду си), това ще ги отличи от много други, които ревниво се държат за миналото, сякаш се надяват да го възстановят. Истината е, че бъдещето на никой от българските градове няма да прилича на миналото му. А какво ще е това бъдеще зависи от самите тях.
