Сподели новината.

През втората половина на октомври имах седмица отпуск, която прекарах със семейството си в Германия. Изкарахме си чудесно – пропътувахме над 1000 км (от Дортмунд до Улм и обратно); видяхме се с приятели, на които гостувахме, част от тях немци, друга част българи, живеещи там от години. Запознахме се и с такива, които са емигрирали от България преди няколко месеца. Разговарях с немците и българите и, виждайки как живеят хората сега там, реших да споделя моето виждане по темата „Струва ли си една емиграция в Германия“ към днешна дата.

Мнението ми е лично и не ангажирам никого с него.

Защо Германия?

  1. Защото темата „Германия“ е започнала при мен още в детските ми години от баща ми, който е завършил Езиковата гимназия в Ловеч с немски език; след това между 1994г и 1999г. аз завърших същата гимназия с немски и английски език; след завършването ѝ, половината ни випуск замина да следва там. Някои от тях се върнаха в България след 5-10 години, други останаха там. Други познати пък заминаха сравнително наскоро. Последните 13 години със съпругата ми работим в немски фирми, а между 2007 и 2009 година живяхме и работихме там. От този период ми останаха няколко немски приятелства, за които много се радвам и ценя, както и ценен професионален и най-вече житейски опит.
  2. Защото Германия е една от най-силните икономики в света, намираща се сравнително близо до България и приютила вече доста българи. От около година насам, както всеки ден сме свидетели, тя е едно от най-желаните убежища на мигрантите в най-новата световна история.
  3. Защото от около година и половина насам, Германия има едно от най-ниските равнища на безработица – нещо, което не се е случвало в последните 30-35 години.

Накратко: всеки, който владее немски на някакво ниво може да си намери някаква работа. Това обаче, в общия случай ще бъде неквалифицирана работа и вероятно ще бъде нает от фирма за подбор на персонал, която ще го „отдава под наем“ на по-големи фирми, които имат нужда от работна ръка заради някаква кампания или проект. От началото на 2018г., минималната брутна часова ставка (преди удръжка на данъците) в Германия е €8.85. Това прави около 1150-1200 евро нето, като се приспаднат данъци и осигуровки и то ако отговаряте на определени изисквания. Ако сте без деца и сам сумата пада до около 1000-1050 евро защото данъците стават по-високи.

Ако пък човек има добро (висше) образование и по-скоро благонадежден професионален опит за чужда компания в биографията си (за предпочитане немска или западно-европейска), то шансовете му за по-квалифицирана позиция, а от там и за по-големи приходи изглеждат малко по-добре.

Реклама

Да не забравяме обаче, че говорим за чужденец в Германия и макар немското общество да е МНОГО по-толерантно от българското към чужденците в своята държава (съвсем сериозно говоря), това далеч не означава, че ще приемат чужденците съвсем радушно и безрезервно в живота си. Разбира се, има голяма разлика между отделните немци, начина им на възпитание и личен опит с чужденците, но един чужденец в Германия си остава такъв МНОГО дълго време.

Приходи и разходи в Германия

Приходи и разходиЖивотът в Германия е много по-скъп в материално изражение. Нерядко е по-скъп, не просто защото даден продукт или услуга е по-качествена, а защото целият стандарт на живот е по-висок и за да може хората да получават по-високи възнаграждения, някой все пак трябва да им плаща повече. Това е разбираемо, но, ако вие не сте от хората, на които парите не им стигат за един приличен живот, то – какво от това?

Не е зле да се знае, че по данни на едно предаване „Средностатистическият немец“, излъчено през 2009г., по телевизия „Kabel1“, 63% от хората в Германия, получават между 1500 и 3500 евро брутна заплата на месец, което в нетно изражение след облагане означава съответно приблизително между €800 и €2000. Останалите 37% са тези с по-големите заплати/приходи, заради които всеки абитуриент-емигрант се отправя нататък, мислейки си, че и той ще получи част от тях. Повярвайте ми, с 2500 лв. чисто на месец в България ще живеете точно толкова добре, колкото с €2000 в Германия! Говоря за едночленно домакинство.

Да приемем, че вие сте вече квалифициран кадър, несемеен и без деца, с добро владеене на немски език (който в България би струвал на работодателя си между 2000 лв. и 3500 лв. бруто) и получавате там €3500 на месец брутна заплата (което ще е доста трудно като за първо назначение там, но не е невъзможно), колкото е средния приход на работещите в Германия. Преди да се зарадвате на кръглата сума, преизчислена в лева, нека ви обърна внимание, че около 45% от нея (това е ставката за най-неизгодната данъчна категория, в която попадате, щом сте несемеен и без деца) остава под формата на данъци и осигуровки обратно в държавата. Това означава, че чистата сума, която ще влезе по банковата ви сметка е около €2050/месечно. Ако живеете под наем, което е с 95%-на вероятност в първите няколко години, то разходът ви за квартира (жилище под наем) ще бъде около €700 с консумативите за около 65-85м2 жилищна площ. Получавате голо жилище с подови настилки и освежени стени, но без обзавеждане за тези пари. Тази сума варира в отделните големи градове, където има съсредоточаване на бизнес, индустрия и социален живот, но презумпцията е, че където има повече работа, има и по-висок стандарт (т.е. по-скъп живот). Най-скъпите градове са Мюнхен, Щутгарт, Дюселдорф, Хамбург и Франкфурт (Майн), където може, както сумата за наем да е по-висока за тази квадратура, така и квадратурата да е по-малка за същите пари, което в двата случая означава по-малко стойност за тази цена. Ако решите да си купите жилище, то се пригответе да платите суми от порядъка на €280000-€360000 за около 100-150м2 жилищна площ, в апартамент (в периферен квартал на някой средно голям град) или къща-на-калкан („Rheinhaus“) в някое градско предградие. Лихвените равнища на жилищните кредити в момента са към 2.5%-3.0% на година за срок от около 20 години, но това, разбира се, зависи от банката и от вашия конкретен казус (благонадеждност: работодател, месечен доход, кредитна история и т.н.). В случай на покупка, месечните ви разходи за жилището ще скочат поне двойно, заради вноските по кредита и разни такси за обслужване на имота.

До тук – в случай на живот в квартира ще ви останат около €1300, а в случай на живот в собствено жилище на изплащане (макар това да е невъзможно в първите 2 години, тъй като няма да имате кредитна история в Schufa и затова никой няма да ви отпусне жилищен кредит) – ще ви остават към €500 месечно, а животът още не е започнал!

 

Между другото, прочетохте ли личните ми наблюдения как можете да надхитрите банките и да спестите голяма част от техните такси при международни преводи?

 

Личната ви логистика

AutosВ общия случай там ще ви трябва и кола, а предлагането на употребявани автомобили е огромно. Да речем, че си купите нещо от рода на VW Golf IV (класика!), от 2000-2001г. (комби – защото е по-практично и ще ви спести разходи за доставка при купуването и пренасянето на мебели за оборудване на жилището ви), с двигател 1.9TDI, до 100 КС. Можете да си намерите до около €4000. Годишната ви вноска за застраховката „Гражданска отговорност“ ще ви струва около 1200€. Каско-то е скъпо и по-често хората сключват т.нар. частично каско, което е по-евтино и в случай на ПТП имат определен процент самоучастие при покриването на щетите. Годишният ви данък за колата ще е около €300. В случай на ремонт, ставката за труд в повечето сервизи с немски механици, е около €75/час. Към това добавяте и цената на частите, които ще трябва евентуално да смените. Още нещо, което в България все още не е уредено повсеместно – паркирането. В Германия почти не се намират улици, на които можете да паркирате безплатно. Там паркирането става на обществени (понякога покрити или подземни) паркинги или в зони за платено паркиране. Най-ниските ценови равнища започват от около €1.30/час престой. Глобите за неправилно паркиране са по-високи от тези в България.

Разбира се, може и да не си купувате кола и да спестите този разход. Това означава, че ще се придвижвате с градски транспорт, който в повечето случаи е добре уреден в повечето големи и средно-големи градове. Там билетът за еднократно пътуване в определена географска зона на населеното място ви струва около €1.50 и понякога ви дава право да се прекачвате на друго транспортно средство от същия вид в рамките на 2 часа от първото ви качване. Това е най-изгодния начин за придвижване в рамките на едно населено място и неговата околия. Има и месечни карти, които варират според вида транспорт и необходимите зони, но да речем, че средно биха ви стрували около €40-50/месечно. Толкова струва и глобата, ако ви хванат, че пътувате без билет, а това се случва често.

Хранене и социален живот

ХраненеНай-изгодното хранене в вкъщи, след като сте си напазарували от многобройните вериги дискаунтъри, супер- и хипермаркети. Личният ми опит показва, че месечно за домакинство с 1-2 члена, месечния разход за хранителни продукти е около €150. Ако закусвате вкъщи преди работа или пък не закусвате, това няма да доведе до допълнителни разходи. Ако пък закусвате в или около офиса, сложете още по около €3 за това. В случай, че фирмата ви се е погрижила да осигури намаления в някое заведение или пък ви предоставя фирмена столова (ресторант) за обяд, то той би ви струвал около €4-€7; в случай, че това не е така и се храните в заведенията на около без фирмени намаления, то обядът би ви струвал между €5 и €12. Е, ако обичате дюнери, то бихте могли да минете и с €3.50 до €5.00, а верният му приятел айранът ще ви струва отделно €1.50.

Това показва, че един работен „храноден“ ще ви излиза нещо от рода на €10-15, което средно би било €12.50 x 22 работни дни прави €275 месечно. Предполагам, че ако сметката при вас е такава и сте от тези които трябва да живеят с €1300 на месец, едва ли ще се решите на варианта за собствено жилище.

Обикновеното кафе в заведение ще ви струва около €2.00, а малко „по-сложните“, тип „италиански“ или „виенски“ разновидности с мляко и сметана, ще ви струват между €3.00 и €5.00.

Едно нормално хранене в заведение (ресторант) вечер излиза между 10 и 30€ на човек, в зависимост от това дали поръчвате 1, 2 или 3-степенно меню. Ако към това добавите и вино, то сметката за двама лесно би отишла към 60-80€. Тук не говорим за скъпи и много изискани ресторанти, а по-скоро за нисък и среден клас, което не означава, че са лоши или некачествени. Помислете си, колко ви струва храната в нормално заведение в България? Може би 30 лв. за двама в прилични заведения/ресторанти; с виното – 50 лв. И колко често бихте си позволили да се храните навън тук (България) и там (Германия)?

Излизането по дискотеки и барове може да бъде доста скъпо, разбира се, в зависимост от това, къде във вашата листа с приоритети стоят подобен тип забавления. Само ще вмъкна, че „малкото“ питие в Германия е 20 мл. (cl) и струва около €4.50 – €6.00, а „голямото“ – 40 мл. (cl) и (логично) струва двойно, със забележката, че това не са цени на екзотични напитки, а на марков алкохол в ниския ценови клас. Безалкохолните напитки биват малки (200 мл.) на цена около €1.80 – €3.00, а големите (400 мл.) са с около 70%-80% по-скъпи.

Изброявам ви всички тези детайли, не за да се хваля колко числа мога да помня, а за да придобиете реална представа с какви разходи от (почти) първа необходимост ще е свързан животът ви там. Ако емиграцията ви там е свързана с търсене на по-висок стандарт и по-голям комфорт, то едва ли ще минете без тези разходи, а дори не съм споменавал разходи за дрехи, култура и задоволяване на друг тип интелектуални потребности. Ако гледате на евентуално пребиваване там с цел „гурбет“, т.е. да отидете, да живеете скотски и в големи лишения за няколко години, за да съберете колкото се може повече пари и да се върнете тук – това е друга работа. Дали това може да се нарече живот – всеки сам си решава.

Кое е кофти в Германия

Отчуждението. Свободата и неприкосновеността на личната сфера и пространство, като че ли е стигнала чак до там, че хората са започнали да свикват със самотата и да я приемат за нещо нормално и неизбежно. Родители и деца се отчуждават доста често след като децата напускат дома си и отиват да учат или се задомят в друг град. Младите хора, отивайки на ново място, сравнително трудно успяват да пробият неформалната бариера от учтиви усмивки и шаблонни разговори с колеги или състуденти. Така създаването на нови истински приятелства става много трудно и ако човек няма връзка (приятели или партньор в живота си) от преди това, то създаването на нова на работното място става доста трудно. Особено, ако си над 30. Има един лаф, че една жена над 33 години, която все още е „single“, е по-вероятно да бъде похитена от терористи, от колкото да си намери мъж. Да не говорим, че в редица фирми, подобен род взаимоотношения, възникнали на работното място, се считат за недопустими. Хубаво, но къде по дяволите можеш да си намериш половинката в живота, когато работата ти заема между 12 и 14 часа от денонощието (включвайки и времето за пътуване до там и обратно), всеки божи ден?! Може би затова в днешно време по-голяма част от браковете завършват с разводи – хората просто не умеят и нямат време да се научат да общуват адекватно с половинките си. Така все по-трудно може да се създаде една здрава семейна основа, която да даде началото на нормални хора с разумни взаимоотношения, както в рамките на своето семейство, така и след това в обществото. Родителите са вечно уморени или от поредният проблем в работата, или от бремето на увеличаващите се разходи и недостигащи приходи, от постоянната мисъл за някакъв спасителен план, или от натрупалия се с времето стрес от всичко това взето заедно. В подобни моменти децата често пъти биват пренебрегвани и комуникацията с тях е изнервена и ненормална, а те просто искат вниманието на мама и тате. Наслояването на подобно отношение с годините ражда модерните социопати, в които сме се превърнали. Не че всичко това не е валидно и за България. Просто в Германия животът тече на по-бързи обороти.

Често пъти младите семейства и техните родители се виждат най-много 2 пъти в годината – на големите християнски празници. Срещи, които предварително не са планувани няколко дни, седмици, и дори месеци по-рано– просто така, за да се видят и да си поговорят малко, са почти изключени. Може би, по-лошото е (поне в моите очи), че хората са свикнали с този живот и нямат необходимост от този контакт с роднините от другото поколение. Разбира се, против съм и за другата крайност, която пък е характерна за по-южните народи (и за нас), които живеят по около 10 човека заедно и животът ти се превръща в родово-общинен ад, но балансът според мен е нещо по средата, която всеки трябва да си намери.

Също така загубата на идентичност, цел и смисъл на живота у много хора, отъждествявайки себе си преди всичко с това, което пише на визитната им картичка. Хората са така погълнати от проблемите в работата си, че отдавна са забравили кое наистина им доставя удоволствие, за какво са мечтали и дали наистина искат животът им да протече по начина, по който вече тече. Според мен стресът на работното място в Германия определено е по-висок. Там се работи повече, изисква се повече, по-бързо, по-качествено. Затова Германия е това, което е, но цената се плаща от всички, които работят и живеят там. С техния живот, всеки ден.

Времето е париВсеобщото кредо, че е нормално да прекарваш най-хубавите години от живота си, работейки от сутрин до вечер за някого и давайки 100% от своя ум, интелект и време по 12-14 часа на ден в продължение на поне 40 години, вече е непонятно за мен. Ако работата е нещото, което ви кара всеки ден да ставате с усмивка и да нямате търпение да я започнете, то значи сте едни от най-щастливите хора по света и няма нужда да си губите времето с четене на статии като тази. Ако не сте обаче, ви желая смелостта да промените ежедневието си така, че всеки ден да сте щастливи. Това е нещото, което в Германия ми беше почти невъзможно да видя у хората, макар те да претендираха, че не е така. Да, подобна промяна не е никак лесна и е дори практически невъзможно, ако работиш за друг. Вече писах по моето виждане, защо е по-добре да работиш за себе си, вместо за друг.

В Германия имаш достъп до всичко, но нямаш свобода. Тук трудно ще ме разбере човек, който не е живял там. Уж е за добро и така би трябвало да бъде, за да функционира всичко като добре смазан механизъм, но често пъти ми идва в повече. Ето няколко примера, без претенциите да съм абсолютно точен, но мисля, че ще добиете представа:

В редица провинции в Германия, боклукът се разделя на: био (остатъци от храна), хартия/картон, пластмаса/метал и всичко останало (Restmüll). За тези 4 типа си има найлонови чували, които общината ти дава, когато си платиш данъка за боклука. На някои места в Германия, както май навсякъде в Швейцария, ако изхвърлиш своя боклук в чужд контейнер си извършил престъпление и подлежиш на съдебни санкции и глоби. Не се шегувам. Освен това има график, под който се извозва боклука (Der Müllkalender). Да речем, био-то се извозва всеки петък, хартията и пластмасата, всеки втори вторник и т.н. и, ако не си си вкъщи, малко преди часа за събиране на този боклук, изпускаш вземането му и започваш да си складираш боклуците вкъщи или в мазата си (ако имаш), докато дойде другата дата за събирането му. Не е желателно да изкарваш своите чували с боклук по-дълго време преди да мине съответния камион, тъй като най-общо казано нарушаваш порядките в квартала и съседите ще започнат да те гледат накриво. Те и без това те гледат под лупа, щото си чужденец… Стъклото се изхвърля отделно в улични контейнери по цветове и то само между 8:00 и 17:30ч., за да не смущаваш живеещите наблизо. Познайте кога ще успеете да сте си вкъщи преди 18:30ч., през седмицата?

Често пъти в договора ви за наем за жилището (моят беше 11 страници) ще намерите забрана за къпане между 22:00ч. вечерта и 6:00ч. сутринта, тъй като шумът от цялата процедура смущава потребността от почивка на съседите.

В Германия има хиляди камери по улиците, които ще ти направят най-скъпата фотосесия, ако си свикнал да игнорираш знаците за ограничения на скоростта. От една страна е хубаво, разбира се, но от друга е адски досадно! Има и хиляди камери по магистралите, които просто регистрират номерата на колите и те влизат в някаква огромна база данни и след това се знае коя кола в кой ден на къде се е движила.

Пробвайте да се обадите на (зъбо)лекар и да си запишете час за преглед утре или вдругиден! Най-ранните дати ще бъдат след 2 седмици, ако не и повече, така че, ако обичате, не се разболявайте, ако не сте го планирали предварително и съгласували с лекар!

Данък (такса) за обществените телевизии и радиа (GEZ), които се хващат ефирно – по €17/месечно. Преди нямаше български студент, който да не бе пробвал поне няколко пъти да се измъкне от нея. Контролните органи чукат на вратата и проверяват. Ако забележат, че от прозореца ти свети екран на телевизор – плащаш; ако имаш дори само радио в колата – плащаш; компютър с интернет без телевизор – плащаш. Разбира се, таксата за кабелна телевизия си е отделно. Тя няма задължителен характер.

Това е една малка част от особеностите на живота в Германия, които мен лично ме дразнят, макар за някои от тях да съзнавам къде е тяхната полезност.

Кое е хубавото в Германия

DE_FamilieСъзнанието и отговорността на хората към околните и околната среда. Към това, че те са част от едно общество и е в техен интерес да се уважават взаимно и да не си пречат, а Земята е техния дом и трябва да бъде домът и на децата им. Там е култивиран духът на гражданското общество, което носи гражданска отговорност, а колективната безотговорност е много рядко явление и законово е практически ограничена.

Немците дори не си хвърлят боклуците по улиците, камо ли от терасите, а „най-интересното“ е, че явно разбират, защо това е нередно.

Жилищните площи и градинки се поддържат и не може да не предвидите средства за това. Ако нямате такива, значи мястото ви не е там. Немците си поддържат тревичките пред блока, алеята с цветя, пътечката от входа на блока до тротоара или улицата. Стените във входовете на блоковете и коридорите са боядисани добре и се освежават на определен период от време. Ако случайно в подобна кооперация попадне някой, който не е съгласен с подобен вътрешен ред, е въпрос на време да бъде изгонен от там с решение на останалите. Това са дребни неща, които допринасят ежедневието им да е малко по-приятно.

Там няма да видите скъп „джип“ или лачена лимузина да спре на инвалидно паркомясто. Същите няма да ви изпреварят по най-невъобразим, рискован и нагъл начин на кръстовището, за да ви покажат колко сте жалки и нищожни, спазвайки „смешните“ си правила и закони. На много хора, които ме познават съм казвал, че за две години живот в Германия, и то в Щутгарт, където е централата на Mercedes, съм видял по-малко „S-класи“ от колкото виждам в София за един час. Дали немците не могат да си позволят такъв лукс? Естествено, че могат! Просто тяхната ценностна система не е базирана на показност и избиване на комплекси. И там има първенюта, но те са просто една отделна, по-малка част от обществото и са по-скоро повод за майтапи сред останалите, отколкото заплаха за здравето и живота им.

Правната защита в Германия е сравнително достъпна и смислена. Можеш да се абонираш за такава и в случай на нужда да си вземеш юрист, който да защитава интересите ти. Там хората се съдят за много неща, когато не успеят да решат нещо в извънсъдебен сбор и всичко приключва цивилизовано и най-често обективно отсъдено. Така можете да задължите наемателите си да платят за щетите, ако са нанесли такива в отдаван от вас имот под наем. Можете да осъдите съсед, който не спазва правилата на блока; можете дори да го изгоните от този блок. Можете да осъдите и наемодателя си, ако ви притеснява или не спазва клаузите в договора. Още нещо: Когато се нанасяте в жилище, депозитът, който се дължи от наемателя като вид гаранция за евентуални щети или недоизплатени режийни за защита на наемодателя, се внасят по т.нар. доверителна сметка, която наемодателят открива, но достъпът до нея няма никоя от двете страни без другата. Ако всичко е наред, в края на договора, наемодателят връща парите с натрупаните за периода лихви на наемателя.

Когато имаш дете в Германия, държавата се опитва да гарантира еднакъв достъп на всички семейства до ясли и детски градини. Дори понякога да не успява, защото и там има недостиг от детски заведения, държавата поема една част от таксата за жена, която ще се грижи за дете или група от деца, които са останали без детска градина. В България хората, които плащат най-голям процент осигуровки и данъци по правило остават без места за децата си. Може би някой разсъждава в посоката, че щом имаш пари, ще си дадеш детето в частна детска градина?!?! Трябва формално да си самотна многодетна циганка, да живееш под моста и да нямаш никакви доходи, за да има място за детето ти в големите градове. Пълен абсурд, но това е дълга тема и не мисля да се спирам на нея в тази статия.

В Германия можеш да подадеш оплакване в полицията, ако по време на шофиране по магистралата някой ти присветва отзад с дългите светлини и ти причинява и стрес. Юридически това действие е почти приравнено на физически тормоз. По подобен начин можеш наистина да осъдиш някого за обида или показване на среден пръст. Ако пък неволно нанесеш щета с твоя автомобил на друг, се оставя визитна картичка на стъклото, за да може пострадалия да се свърже с теб и твоята застраховка „Гражданска отговорност“ да покрие неговите щети. Ако обаче не го направиш, а просто избягаш и някой те е видял, което е доста вероятно, когато полицията те открие ще те съдят вече за „бягство от местопроизшествие“ и най-малкото, което ще ти се случи е да ти отнемат шофьорската книжка. Там дори има застраховка „Гражданска отговорност“, но за хора, освен за коли. В този случай, ако някой неволно счупи имущество (витрина, стока, инвентар) на друго лице, се задейства тази застраховка, а потърпевшия не пие просто една студена вода.

В Германия полицията респектира с умения и компетенции. Полицаите са добре сложени, стегнати и спретнати мъже и жени, отнасят се с респект към гражданите и са със съзнанието, че са в услуга на обществото, а не репресивен орган, на когото всички са му длъжни. Не съм 100% сигурен, но съм чувал, че ако се обърнеш към полицай „на ти“ вместо „на Вие“, то глобата била около €650. Един полицай никога няма да се обърне към теб „на ти“, дори ако си невъобразимо пиян/неадекватен. Техните заплати също не са бомбастични, но явно са достатъчни, за да ги накарат да сложат морала на първо място, пред възможността от далавери в ежедневието си, или пък да бъдат хванати в корупция, което да им затвори вратите за всяка друга работа в институция или фирма.

Ако ви липсват познания в данъчното право, можете да си наемете данъчен консултант, с помощта на който да си върнете една част от изплатените през годината данъци. Например: ако пътувате с личната си кола до работа и разстоянието до там е на повече от 20 км, държавата ви признава за разход (ако не се лъжа) по €0.20/км от двадесет и първия километър нататък. С натрупаната сума можете да приспаднете облагаемия си доход и в края на годината да си върнете пари. Също така можете да си върнете пари от облекло за работа, оборудване на кабинет за работа вкъщи и т.н. Все неща, за които си струва човек да се осведоми. Всичко това е валидно с още по-голяма сила, ако имате собствен бизнес. Изгодата е дори по-голяма.

За финал

Умишлено не съм изброявал в детайли всички хубави и лоши неща на живота в България, защото предполагам, че аудиторията е преди всичко българска и тя много добре познава ситуацията тук, независимо дали сега живее в България.

В крайна сметка, решението за емиграция в Германия за всеки е индивидуално и според мен трябва да не е емоционално, а базирано на личен анализ. Да бъдат претеглени всички про и контра аргументи за живота там и тук. Както стана ясно, от значение е също в кой етап от живота сме – дали сме необвързани, дали сме семейство без или с деца. От сърце желая всеки българин да има възможността да излезе в чужбина, да поживее там и да прецени къде се чувства по-добре. Да, наистина в една поговорка се казва, че всеки камък си тежи на мястото, но пък всеки от нас сам определя къде му е мястото. През първите 9 месеца от моя двугодишен престой в Германия бях като с розови очила. Всичко ми харесваше и всичко беше „WOW!“. След това последва около година, в която много неща започнаха да ме дразнят в разбиранията на немците за работата и живота. Накрая нещата се уталожиха и започнах да възприемам живота в България и в Германия с плюсовете и минусите на двете държави.

Сега искам да си осигуря независимостта и свободата да прекарвам колкото време искам на различни места по света, тъй като вече знам, че пътуванията и запознанството с чужди култури, обичаи и нрави е нещо, което много ме зарежда и прави щастлив. Според мен трябва да се използва България за създаването на подходящ бизнес, в среда с по-ниски данъци и разходи за труд и да се „изнесе“ (през интернет) на по-голям пазар като Германия. Това ще е моята цел.

Иска ми се да призова всички кадърни българи да се върнат и всеки от нас да донесе в България хубавото от държавата в която е живял и, разбира се, да остави лошото. Да изградим икономика, базирана на морал, на стойност за хората. Звучи клиширано и като някаква химера, но само с личния си морал с непоколебима двуполюсност относно добро и лошо бихме могли да променим положението в България, за да може за нашите деца тя да е майка, а не мащеха.

Ако обаче половин живот ще трябва да воюваме с наглите шофьори на скъпи коли, то нямам намерение да жертвам своя и този на децата си. Аз винаги ще бъда българин, но мога да съм и „гражданин на света“ и въпреки, че ще ми бъде трудно, ще отида да тежа на друго място. Там, където има смисъл.

Моите деца ще имат избора дали да се нарекат българи или (примерно) немци или американци, щом определени наглеци и мерзавци в държавата на дедите им се стараят вече години наред да прогонват неудобните от България. Макар да ми е мъчно, че те вече няма да са в родината ми, за мен е по-важно да бъдат здрави и щастливи, отколкото „просто българи“.

The following two tabs change content below.

1 коментар

  1. Най-после нещо информативно, смислено, реалистично. Не съм живял в Германия, но това, което прочетох изглежда логично и достоверно. Цифрите са относителни- те зависят от много фактори, обективн и субективни. Това, което ние, българите, можем и трябва да научим е манталитета, морала, съзнанието на всеки за мястото и отговорността му в обществото. Жалко, че това виждаме в чужбина а не в България. Живея в САЩ. Всеки път, когато се върна у нас и плахо спомена нещо, което намирам положително в Америка, което го няма в България, веднага ми казват: стига с твоите американски номера. Тука не ти е Америка.
    Америка не е Земен рай. И все пак, тъжно е, че в България не е като в Америка. Или като в Германия.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля оставете вашият коментар!
Моля оставете името си тук