Сподели новината.

Нефтохим е пред фактически фалит и кабинетът Виденов вече трудно може да прикрива истината за разгрома на петролната рафинерия. Със загуба от около 73 млрд. лв. ще приключи нефтокомбинатът финансовата 1996 г., показвали предварителните разчети. До самия край на миналата година шефът Стефан Неделчев „успокоявал“ ръководния състав с далеч по скромната сума от 30 млрд. лв. В нея изпълнителният директор най-вероятно е забравил да включи допълнителните загуби от неефективни бартери и други сделки. Над 21 млрд. лв. са задълженията към бюджета за невнесени акцизи и митнически сборове. Около 4 млрд. лв. дължи рафинерията и на фонд „Републиканска пътна мрежа“. Рафинерията има задължения от 54 млн. долара и към ДФРР.

Над 200 млн. долара са просрочените задължения на Нефтохим към доставчиците на суров петрол. Около половината от тази сума е борч към смесеното дружество „Росбулнефт“, в което с равни дялове участват бургаската рафинерия и „Роснефт“. Нефтохим дължи около 30 млн. долара на фирма „Синохем“. Делегация на китайския доставчик посети през седмицата комбината, за да си иска парите за двата доставени танкера. Третият танкер, който трябваше да пристигне през януари, ще бъде доставен не по-рано от февруари, и то само ако Нефтохим си изплати дълга. Задължения се трупат и към „Бейл ойл“. На 20 януари изтича срокът за плащане на още 4-5 танкера.

Почти всички основни доставчици на Нефтохим вече предупредиха, че рязко намаляват доставките и поискаха банкови гаранции, при това не от български, а от първокласни чуждестранни банки. От Нефтохим се изисква да открива неотменяеми банкови акредитиви, платими на 30-ия или на 60-ия ден. Досегашната практика показва, че комбинатът не е в състояние да се разплаща и на 90-ия ден от доставката. Няма българска банка, която да е в състояние да отдели 12 млн. долара и да ги блокира изцяло. Чуждестранните обаче отказват гаранции главно заради нестабилността в страната и лошото управление на рафинерията. С факс от миналата седмица холандската „Инг банк“ е уведомила, че прекратява кредитните линии за рафинерията. От няколко месеца е спряно финансирането от „Райфайзенбанк“. Ако финансовите проблеми се задълбочат, не е изключено да секнат и кредитните линии от най-важния и дългогодишен външен партньор – френската „Париба“.

Некомпетентно управление плюс далавери

Реклама

е формулата, с която кабинетът Виденов за около година време успя да срине Нефтохим. Започна се с прехвърлянето на предприятието под шапката на Министерския съвет и вкарването в борда на хора от обкръжението на Виденов. По този начин премиерският кръжец получи възможност да се разпорежда директно с активите на дружеството и да му налага една или друга форма на антипазарно поведение. А понеже апетити към нефтения бизнес проявиха и други кланове на демократичната левица, най-вече шефът на парламентарната й група Красимир Премянов, рафинерията се превърна в заложник на различни и често противоречиви частни, партийни и лобистки интереси.

Сегашното критично състояние е пряка последица от това, че Нефтохим беше употребен от управляващите за задържане на инфлацията през цялата 1995 г. и през голяма част от миналата. С ниски цени на горивата кабинетът потискаше инфлацията, за да поддържа висок политическия си рейтинг. Още тогава специалистите предупреждаваха, че това е мярка с бумерангов ефект. Проблемът с верижния скок на потребителските цени само се отлага във времето и нагнетява инфлационно напрежение, което ще избие или във фалит на Нефтохим, или в инфлационен шок при рязкото поскъпване на горивата.

Пробивът се усети още в началото на миналата година, когато печелившото предприятие за месец-два натрупа загуба от около 3 млрд. лв. За всички беше ясно, че основният проблем е в ценовата политика. Не може да се очаква финансова стабилност от предприятие, което купува суровината по пазарна цена, определяна от световните борси (през последната година тя е с постоянна тенденция на покачване), а продава произведените горива по вътрешни, фиксирани от кабинета пределни цени в инфлационни левове. Според утвърдената през есента на 1995 г. методика цените се формират веднъж месечно. При тази ситуация при доставката суровината има една цена, а при плащането друга поради нестабилния валутен курс. Димитър Гривеков така и не можа да намери точния баланс във вменената му от премиера двойнствена функция – шеф на директорския борд на Нефтохим и главен ценовик на държавата. Гривеков повтаряше, че рафинерията калкулира огромни загуби, но не направи нищо за плавното коригиране на цените при горивата, което да прекрати или поне да намали загубите и да избегне шокови ценови подскоци. Исканията за промени на методиката в посока на приближаване до реалните цени и ежеседмично поскъпване на горивата по правило бяха отхвърляни от Националната комисия по цените. Рекапитулацията е над 2 млрд. лева месечна загуба за Нефтохим само от курсови разлики.

Имената на Гривеков и на другия човек на Виденов в борда – Владимир Жеглов, се свързват и с поредица от неизгодни за рафинерията сделки. Лидерството сред тях държи

Бартерът горива срещу зърно

реализиран по поръчка на правителството. По него рафинерията изнесе за Сърбия 50 хил. тона гориво срещу доставка на жито. Около 69 млн. долара има да получава Нефтохим за внесеното зърно през 1996 г. Досега рафинерията е получила само около 2 млрд. лв. Това се очакваше още при сключването на сделката, защото крайният купувач е Държавният резерв, а той няма пари. Рафинерията губи от това, че й се плаща в левове и скокът на долара вече е стопил голяма част от средствата. От друга страна, финансовият министър продължава да притиска бургаския комбинат за милиардите неплатен акциз, въпреки че на практика бюджетът е длъжник на Нефтохим по зърнената сделка.

Зърнената криза пак набира скорост и кабинетът натовари Нефтохим с нов бартер. В средата на декември м.г. Нефтохим е подписал нов договор за бартер на горива срещу жито, но този път то ще е британско. Договорът е за 120 хил. тона пшеница, а страна по него е фирма „Гленкор“. В събота с хърватски кораб пристигат първите 20 хил. тона по новия бартер. Смята се, че пораженията върху финансите на Нефтохим от него ще бъдат съизмерими с тези от сръбската сделка.

Междувременно с партийни протекции на Нефтохим му се налагаха партньори, от сделките с които комбинатът или не печели нищо, или направо губи. Такъв е случаят с „Елпида“, с която комбинатът в края на 1995 г. под натиск от БСП възстанови работата на процесинг, но така и не получи договорената суровина. Тази седмица стана известно, че софийската фирма съди рафинерията за обезщетение от 902 млн. лв. по измислени обвинения за измама във връзка с технологичните загуби при преработката на петрола и за неизпълнен договор за продажба на около 25 хил. тона гориво. Поискан е запор върху сметки на рафинерията в обслужващите банки.

Под натиска на Премянов закъсалата рафинерия кредитира косвено холдинга „Евроенерджи“ чрез издаване на записи на заповед на обща сума 16 млн. долара. Пак с негови протекции в схемата за разплащане между Нефтохим и „Юкос“ бе вмъкната партийната фирма „Феста“ ООД, свързвана с варненските пирамиди и скандалите около „Орион“. Множество въпросителни съществуват и около прехвърлянето на доставките от руската компания „Юкос“ на неидентифицираната „Юкос петролеум – България“, която твърде бързо се оказа в ролята на фаворит. Оказва се, че тя няма нищо общо с оригиналната „Юкос“, но за сметка на това е тясно свързана с „Феста“ ООД. Преди два месеца „Юкос петролеум“ откупи дълг на рафинерията към банка „Биохим“ в размер на 17 млн. долара. Съществуват основателни съмнения около ефективността на тази сделка както за бургаския комбинат, така и за търговската банка.

В Нефтохим и в кабинета продължават да умуват по

Стабилизационни проекти

Обсъжданията обаче явно буксуват отново на стария вариант за ежеседмична промяна на цените. Различна е само предлаганата базова цена на горивата. За бензина тя е между 420-450 лева, а за дизела – между 290 и 340 лв. Крахът във финансите на Нефтохим вече е неудържим и ефектът от закъснялото прилагане на тази мярка е твърде съмнителен – поскъпването на горивата незабавно води до покачване на курса на долара и така се оформя инфлационна спирала, смятат хора от бранша. Според тях алтернативата е бюджетно субсидиране на рафинерията или пълно либерализиране на цените. Съществува, разбира се, и вариантът с привличането на свежи капитали чрез пълна или частична продажба на рафинерията. Минимумът средства, които трябва да се осигурят, за да има Нефтохим бъдеще, са около 260 млн. долара. Трудно обаче ще се намери потенциален инвеститор, който да даде тези пари и да поеме още толкова дългове при перспективата да работи в условия на контролирани цени на горивата и стоящ над главата му Министерски съвет, който определя пределните цени и при неясен съакционер, получил дял от предприятието чрез масовата приватизация.

Големият проблем на Нефтохим

е Стефан Неделчев, който е твърде податлив на партиен натиск, смятат браншовици. Шефът на Булбанк Чавдар Кънчев есента опъна отношенията си с БСП почти до скъсване, защото отказа да се включи в схемата по GSM-кредита за купуване на американска пшеница. Аргументът беше, че липсват гаранции за възможностите на Държавния резерв да плаща доставките. Стефан Неделчев дори не пита за гаранции по зърнения бартер, важното е да трупа червени точки пред „Позитано“ 20 и партийния водач. Работниците във фалиралата фирма получават една от най-високите средни заплати в страната – около 75 000 лв. За да се парира интересът към участие в стачни действия, най-вероятно пак под партиен натиск, ръководството набързо склони да преговаря за 80% увеличение на работната заплата. Как ще се отрази формирането на подобен фонд „Работна заплата“ на финансите на губеща фирма с около 12 000 души персонал е ясно.

Едва ли е нормално предприятие с такава важност за икономиката на страната да се управлява от човек, който не само не е в състояние да озапти партийните си пристрастия, а дори ги афишира открито. Шефът на изпадналата във финансов колапс държавна фирма преседя плътно в конгресната зала и трите дни от форума на БСП и се включи в групата на стопанските кадри, които с изказвания декларираха вярност към партията. Неделчев призова Виденов да не сдава поста и да продължи да управлява партията и държавата. Тази загриженост е обяснима – с падането на кабинета Виденов нараства вероятността да се потърси сметка за разсипията в бургаския нефтокомбинат.

Статията е от 20 януари 1997 година

Публикувана е във вестник Капитал

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля оставете вашият коментар!
Моля оставете името си тук