Точно 146 дни работим за държавата през 2022 година, са изчислили експертите на Института за пазарна икономика (ИПИ), предаде БТА.
Държавният бюджет, приет в края на февруари, предвижда публични приходи от над 57 млрд. лв. през 2022 г. Приемайки, че за ден изработваме средно по 392 млн. лева – изчислено на база прогнозирания при приемането на бюджета БВП в размер на 143 млрд. лева – то ни трябват поне 146 дни, за да попълним държавата хазна. Продължителността на този период отговаря на приходи по консолидираната фискална програма в размер на 40 процента от БВП на страната. През последните две години, в резултат на по-високите нива на преразпределение през бюджета, датата на данъчната свобода у нас се измести от средата към края на май.
Докато непосредствено преди пандемията нивата на преразпределение са от порядъка на 36-37 на сто от БВП на страната, а бюджетното салдо е около нулата, то след удара на коронавируса през 2020 г. наблюдаваме нарастваща роля на държавата и сравнително високи нива на бюджетен дефицит. Средносрочната бюджетна прогноза на страната предвижда консолидираните приходи да се задържат на нива около 40-те процента, а бюджетният дефицит да остане около или дори над 3 на сто от БВП поне до 2024 г. Това означава, че денят на данъчната свобода ще се задържи в края на май и в следващите години, смятат експертите на ИПИ.
През 2022 г. в бюджета е заложен дефицит в размер на 5,9 млрд. лв. или 4,1 на сто от БВП на страната. Въпросните 5,9 млрд. лв. се равняват на над 15 дни за отработване. Това са допълнителните дни, през които икономиката би работила само за бюджета, ако трябваше да покрие и планирания дефицит. Наричаме ги дни за отработване, тъй като дефицитът в крайна сметка тежи върху данъкоплатците – макар и отложено в бъдещето. Заедно с това България получава безвъзмездна помощ от европейските граждани, като заложените постъпления от бюджета на ЕС са над 5,1 млрд. лв. Трансферите от ЕС на практика ни спестяват близо 13 дни работа за държавата. Официалната дата на данъчната свобода – 26 май, отчита всички приходи, в това число „приноса“ на европейските данъкоплатци.
И през тази година основно ще работим, за да платим две основни групи от данъци. Общо за преките данъци и социалните и здравните осигуровки са ни нужни близо 58 дни – 24 дни за преките данъци и 34 дни за осигурителните фондове. За косвените данъци са ни нужни 54 дни, като близо 38 дни са само за приходите от ДДС. Имуществените данъци, които са ключов приходоизточник за общините, ни отнемат малко над 3 дни. За неданъчните приходи са ни нужни 18 дни, като тук най-голяма тежест имат постъпленията от различните такси за граждани и бизнес.
Предстоящата актуализация на бюджета през тази година, в т.ч. приемането на т. нар. мерки срещу инфлацията, най-вероятно ще промени основните бюджетни показатели и е възможно да измести още деня на данъчна свобода. Високата инфлация, която влияе както на приходите в бюджета, така и на номиналния размер на БВП, също ще окаже своя ефект върху изчисленията на база заложеното в бюджета. Въпреки това по-високите нива на преразпределение остават водещата новина по отношение на данъчната свобода. Най-голямата тежест традиционно пада върху работещите, за които данъчната свобода ще настъпи в началото на лятото.
