Кой монарх е преживял над 50 опита за убийство в живота си?
Албанският президент Ахмет Зогу, който в периода 1928-1939 г. е и цар на страната, оцелява в над 50 опита за покушения. През 1931 г. го нападат край виенския театър, но Зогу изважда пистолета си и открива контра стрелба по нападателите си. Това е единственият случай в съвременната история, когато официален държавен глава стреля по атентаторите си.
Кой е създавал в продължение на 28 години библиотека за сина си?
Луи XIV, освен Крал Слънце, явно е бил и Баща Слънце, защото наредил с цел образованието на сина му да се създаде библиотека с гръцка и римска класика, която да бъде изчистена от непристойни моменти и с рецензии на трудните пасажи. Библиотеката била завършена след 28 години, когато синът му вече бил семеен и с деца.
Коя фраза на Фридрих Велики помогнала на шахматистите да получат данъчни облекчения?
През 1982 г. шахматната федерация на ФРГ след години усилия успяла да убеди Министерството на финансите, че шахматът е полезен спорт и трябва да получи данъчни облекчения. Необорим аргумент бил цитат от писмо на пруския крал Фридрих Велики, гласящ: „Шахът възпитава склонност към самостоятелно мислене…“ Федерацията удобно пропуснала края на фразата, а именно: „затова не трябва да се поощрява“.
Кой се извинява за това, че без да иска настъпва палача си?
Когато френската кралица Мария-Антоанета (онази с лафа за пастите) била доведена до гилотината, тя настъпва крака на палача. „Извинете ме, направих го случайно.“ били последните й думи.
Заради кого се казва „изписано ти е на челото“?
През 1746 г. императрица Елизабет Петровна нарежда да се слагат клейма на челата на престъпниците. Оттук произлизат известни изрази като „изписано ти е на челото“ и „заклеймен си като престъпник“.
Кой екзекутирал поети, творящи тъжни стихове?
Китайският император Цянлун явно хич не си падал по тъжната лирика, защото екзекутирал поети, които пишат тъжни стихове.
Кой император загива заради лакомията на един от хората си?
Добре познатият на всички нас император Балдуин Фландърски, който е екзекутиран от цар Калоян. Докато се опитвал да изкара латинците по-далеч от Константинопол и от укрепения им лагер край Адрианопол, Калоян изпратил разузнавателен отряд от кумански конници. Балдуин разбрал, че е опасно да воюва с българите и забранил на войниците си да напускат лагера. Предава го обаче лакомията на един от благородниците му – Граф дьо Блоа, който тъкмо си бил опънал богата софра насред бивака, когато куманският отряд извършил набег наблизо. Ядосан, че са му развалили апетита, латинецът подгонил куманските дразнители и напуснал укрепленията, като малко след тях рицарите му пропаднали в предварително приготвените от българите тресавища. Тогава Балдуин тръгнал с цялата си войска да спасява графа, а по-нататъшния му тъжен край ни е добре известен…
