Сподели новината.

Порточанов става писател. Бившият футболен бос сменя футбола с памперси Христо Порточанов смята да пише книга за перипетиите си около футбола.

Той все още не се е решил на този ход, но смята до няколко месеца да стартира проекта. Творбата ще бъде нещо между мемоар и документален разказ. В книгата ще има нови информации, които до този момент не са виждали бял свят, както и откровени случки с интересни фигури от българския футбол. Това ще бъде последната среща на Христо Порточанов с футбола. Иначе той  е приключил окончателно с този спорт. Порточанов сподели, че категорично повече няма да влиза в най-популярната игра и съзнателно се е дистанцирал от нея. „Имах предложения за добри позиции в БФС. Обаждаха се от други клубове в България да помагам. Аз обаче приключих вече. Имам си по-важни ангажименти. Това е на първо място семейството ми, а след това и бизнеса. Консултирам няколко фирми, развивам иновационни бизнеси, което ми доставя удоволствие. Стига вече футбол.“- коментира легендарният шеф на славния някога Нефтохимик.

Темата за бургаския футбол е неприятна за Порточанов. Той не е много словоохотлив за погрома в местния футбол. „Не искам да коментирам, защото думите ми могат да бъдат разбрани погрешно. Истината е жалка. Хората помнят какво беше преди години и какво е сега. Стадионът се пълнеше, идваха по 18-20 хиляди души. На дербитата с Левски и ЦСКА не можеше да се намери място. Сега е тъжно, но истина. Нека всеки за себе си прецени кои са виновниците за това положение.“-казва още Порточанов.

Той е президент на Нефтохимик от 1990 до 2001. В средата и края на 90-те години Нефтохимик е истинско страшилище в България, като бие наред  Левски и ЦСКА. Стадион в квартал Лазур пък се превръща за дълго в непревземаема крепост. Отборът постига 9 поредни победи над Левски, като по това време тръгва приказката, че „сините“ започвали с един гол пасив още като видели табелката на Бургас. Тези успехи се свързват неразривно именно с Христо Порточанов, като президент на клуба.

От 2002 до 2004 година е изпълнителен директор. Сдава властта на емблематична дата- 29 февруари 2004 година. Тогава пред над 20 бургаски журналисти той пожелава успех на отбора със сълзи на очи. Междувременно е обявен за почетен президент.

Това обаче не е още краят на ерата Порточанов. След като напуска Нефтохимик той влиза в конфликт със тогавашния бос на клуба Митко Събев. Войната стига до крайности, като титлата „почетен президент“ му е отнета. През лятото на 2005 година по негова инициатива е създаден ОФК Черноморец 919. Той просъществува една година, след което се сформира ново дружество с участието на Петрол-Холдинг. По това време Портос има и добри позиции в БФС, където участва в Изпълкома. В крайна сметка той се скарва с президента на централата Боби Михайлов, а в Бургас е изолиран от новия клуб Черноморец-Бургас, в който през 2007 година е апортиран и стадион Черноморец.

2007 година е повратна за него. Тогава скъсва окончателно с футбола. Приключва и с политическата си кариера, след като 2 мандата е общински съветник от Партия на зелените. Позициите му обаче са добри. Спечелил е доста пари от продажбата на акциите си в Нефтохимик. Отделно от други бизнеси е заделил също добра сума. Състоянието му тогава се изчислява на около 18 милиона лева.

Той се впуска в нови планове, свързани с туризъм и строителство. Инвестира  в няколко универсални фонда, част от парите си държи в  банки на срочни депозити. Така успява да реализира много добри приходи и да живее  на широка нога. Любопитен факт е, че през 2010 година гостува на свой приятел в Китай, където въпросният бизнесмен  работи като финансов мениджър в  голяма цигарена компания. Той предлага на Ичо да му осигури карго с китайски цигари на дъмпингови цени, които да бъдат пласирани на вътрешния пазар. /Реално това трудно би станало, заради настоящия акцизен режим в страната/. До  договор обаче не се стига, защото Порточанов не е съгласен. Той предпочита да разработва настоящите си бизнеси, вместо да се гмурка  в китайски авантюри.

 

През този етап от живота си Порточанов обикаля света. Посещава най-различни дестинации и нарича себе си „щастлив пенсионер“.  Пътува до Тайланд, където опитва всички туристически екстри. Ходи до Йерусалим, както и в ЮАР. Запознава се с различни култури и народи, което променя неговия светоглед.

В личния му живот също има промени. По взаимно съгласие се разделя със съпругата  си Руска. Той и осигурява отличен стандарт и след развода. На сина си Божин оставя хотел и ресторант в Поморие плюс една много солидна сума в брой. Няколко години след това създава ново семейство. Жени се за 27-годишната бивша фолк-певица Емилия. Тя му ражда дъщеря Дария през 2013 година. Малко преди това  той получава като дар и нова внучка –Христина. Тя е всъщност второ дете на сина му Божин, който е женен за дъщерята на популярният треньор Димитър Димитров-Херо. Двамата живеят в къща-палат в Сарафово, която също е построена от татко Христо.  Така на 60-години Христо Порточанов  е  щастлив татко и дядо. В момента той е вече на 63.

„Човек променя ценностите си с годините. Преди време подскачах за всеки един несправедлив картон на мой играч. Сега това е минало, вече не ми пука. Като дъщеря ми и внучките си, осъзнавам какъв е смисълът на живота. „-казва бившия футболен шеф.

Не крие, че помага  в отглеждането на дъщеря си и често сменя памперси. Понякога подготвя и храна за детето. С удоволствие пазарува дрешки и играчки, заедно със съпругата си. На въпрос, дали изпитва носталгия за старите футболни години, той отговаря:“Винаги има нещо, за което човек да изпитва носталгия. Повече ме боли, че футболът в момента е съсипан и хората в Бургас са преките потърпевши. Тази игра не е за всеки. Има една поговорка-футболът е проста игра за умни хора. А негово управление далеч не е толкова лека задача. Виждате, че заради некадърен мениджмънт Левски и ЦСКА са на канала. Дано отново Бургас доживее славни футболни дни.“- завършва Христо Порточанов. Междувременн в анкета на местен информационен сайт той единодушно беше избран за най-добрия футболен ръководител в Бургас за всички времена.

 

Победата му е с внушителните 80 процента пред Тома Томов, бившия шеф на Черноморец в началото на 90-те, който получава 11 процента от гласовете.