Сподели новината.

Сделка за „Петрол“. Това словосъчетание от години почти неизменно е на дневен ред в българския корпоративен пейзаж, макар и с различни участници. И сега отново темата е актуална. Всички в сектора от няколко месеца знаят, че нещо се подготвя и че се водят преговори между понастоящем контролиращия веригата бензиностанции Гриша Ганчев и собственика на „Инса ойл“ Георги Самуилов. Детайлите какво точно стои на петролно-футболния терен между владетелите на ЦСКА и „Ботев“ – Пловдив бяха оскъдни. А още по-малко се знаеше кога и как ще става това.

До момента и двете страни отказваха официален коментар по темата, като отново според редица участници на пазара протакането на процеса по сделката се дължало на няколко основни момента: недостатъчната мотивация и на двете страни, опитите на Гриша Ганчев да си запази част от бензиностанциите и най-вече липсата на финансиране.

Мълчанието по темата за продажбата на „Петрол“ най-накрая беше нарушено. По думите на Георги Самуилов пред „Капитал“ сделката върви към финал и може да стане факт до месец – месец и половина. Не на същото мнение обаче е продавачът, който по-скоро изрази скептичност към заявките на купувача.

„Това е негово мнение. Човекът може да си говори каквото си иска“, заяви Гриша Ганчев, потърсен за коментар по заявката на Самуилов, че сделката е на финалната права. Ганчев допълни, че той няма информация сделката за „Петрол“ да е толкова напреднала и че е по-скоро на етап приказки и разговори. „Щом той има такива срокове, няма проблем. Сигурно е преговарял със сума ти фирми, които са собственици“, каза още Ганчев.

Наистина актуалната структура на „Петрол“ е, меко казано, хаотична, като бензиностанции, бази и складове са пръснати в различни дружества. Това е резултат на отбранителните стратегии на юристите на Ганчев срещу сложните съдебни схватки със синдиците на фалиралата КТБ, зад които прозират интересите на Делян Пеевски.

Банката някога беше най-голям кредитор на дистрибутора и нейните претенции вкараха част от някогашните дружества, собственици на активите, като „Елит Петрол“ и „Нафтекс Петрол“ в несъстоятелност. Сега голяма част от бензиностанциите са под шапката на „Прима консулт индъстри“, за чийто собественик се е декларирал 72-годишният Чавдар Йорданов, а също и на „Кристал асет мениджмънт“, притежавано от швейцареца Даниел Видмер. В последните седмици обаче и там тече преструктуриране, което изглежда като заготовка за продажба.

Ако сделката за „Петрол“ в даден момент все пак стане факт, то тя би била ключова за сектора, като може да размести пластовете на пазара на горива. А един от най-големите вносители и по тази линия конкуренти на „Лукойл“ ще придобие най-голямата верига на пазара на база брой обекти.

Една евентуална сделка би обединила и бизнес на две компании, които имат общо над 1 млрд. лв. приходи.

Какво купува

Според източници на пазара на горива сделката се е бавила, тъй като Гриша Ганчев е искал да остави част от бензиностанциите за себе си, т.е. най-добрите обекти плюс договорите за франчайз, като сделката би дала една ликвидност на Ганчев и възможност за оставане и рестарт в петролния бизнес.

Като купувач се сочи „Джи Ес Формула“ с капитал от 50 хил. лв., чийто едноличен собственик е Георги Самуилов. Компанията е учредена в края на 2016 г. с предмет на дейност изграждане и експлоатация на бензиностанции и придобиване на активи, но досега не е развивала дейност.

Под бранда Petrol в страната има 327 бензиностанции, което я прави най-голямата верига на база брой обекти, като „Лукойл България“ има 225 според данните на сайта fuelo.

По думите на Самуилов сделката е за около 250 бензиностанции на „Петрол“ плюс още 60, които са на франчайзинг, като самият Самуилов разполага с още 7-8 свои. Важна част от сделката е и „Варна сторидж“, складовата база на „Петрол“ в морската столица, която може да реши един от големите проблеми на „Инса ойл“ за пазенето на задължителни резерви от горива.

Инфографика

Цената на сделката според няколко източника от пазара е 160 млн. евро, като други споменават същата сума в лева. Разликата може да идва от това, че реалното плащане би било наполовина, ако се вземат предвид всички кредити на дружествата около „Петрол“ – основно към Първа инвестиционна банка и Инвестбанк. Според източници вече има договорен кредит за 160 млн. лв. от ПИБ с около 40 млн. лв. самоучастие. Не се знае обаче дали това е изцяло нов заем или се предвижда част от досегашните дългове към нея да бъдат покрити.

Цената не беше коментирана от двамата основни играчи в бъдещата сделка, като Самуилов отказа да даде информация какъв ще бъде делът на самоучастието и откъде ще намери финансирането.

Намирането на кредит е и ключовият въпрос според източници от бранша, като големите чужди банки по-скоро едва ли ще финансират покупката, най-малкото заради съдебния хаос около „Петрол“. Невъзможно ще е отпускането на средства от Общинска банка, която през 2018 г. беше приватизирана с пари от „Инса Ойл“, макар дружеството на Самуилов формално да няма контрол и право на глас. Капиталът на банката е прекалено малък и тя по закон не може да отпуска кредити над 25 млн. лв. към група свързани лица. Миналата година „Инса ойл“ получи 40 млн. лв. кредит от ББР, с които частично покри стари дългове към ОББ, така че не е изключено да се търси и още финансиране от напоследък щедрата към преструктурирания на едри местни бизнесмени държавна банка.

Геогри Самуилов е един от големите вносители и с покупката на веригата ще затрови кръга

Коя е „Инса ойл“

Производителят и търговец на горива „Инса ойл“ е собственост на семейство Георги и Иванка Самуилови. Кариерата на Георги Самуилов започва през 1993 г. с фирмата „Самс интернешънъл“. Четири години по-късно като съдружник в нея влиза „Арес холдинг“ – структурата в „Мултигруп“, занимаваща се с горива. През 1999 г. Самуилов учредява „Инса трейдинг“, а през 2001 г. още фирми под същия бранд, сред които „Инса ойл“, която от следващата година започва да управлява рафинерията в село Белозем до Раковски. През годините с компанията безрезултатни битки води вече покойният бивш шеф на митниците Ваньо Танов.

В последните няколко години „Инса ойл“ е активен вносител, като танкерите на компанията се обработват на пристанище Бургас, което се управлява на концесия от братятата Кирил и Георги Домусчиеви. „Инса ойл“ е и наемател на данъчния склад за течни горива на терминал Бургас – изток 2. Според източници от петролния бранш тя е и основният клиент на терминала за течни товари, като самият Самуилов казва, че през 2017 г. вкараните от него танкери са 54, а през 2018 г. – 64.

За широката публика освен като собственик на футболния отбор „Ботев“ – Пловдив Георги Самуилов и „Инса ойл“ добиха някаква популярност, след като в началото на 2018 г. петролното дружество финансира лихтенщайнска офшорка за покупката на 67.65% от Общинска банка с 46 млн. лв. Банката държи 40% от средствата на общините.

При сделката имаше няколко интересни момента. Процедурата беше структурирана така, че се намали максимално интересът на стратегическите инвеститори. БНБ пренебрегна практиката си от последните 15 години да не допуска повече местни лица и групи в банковия сектор, които имат и други бизнес интереси. Тя, както и КЗК одобриха сделката в рекордно кратки срокове. А общинарите подкрепиха продажбата без съществен дебат на последното си заседание за 2017 г. След приватизацията надзорния съвет на Общинска банка, назначен от доминираната от ГЕРБ Столична община, беше запазен без промяна.

Малко по-късно миналата година Георги Самуилов пак влезе в полезрението, след като започнаха сблъсъците му през медиите с доскорошния генерален директор на „Лукойл България“ Валентин Златев. Който впоследствие прерастна и в сблъсък между Златев и стопанина на пристанище Бургас и председател на КРИБ Кирил Домусчиев.

Откакто владее „Петрол“ Гриша Ганчев е в постоянна война за оцеляване.

Фотограф: Анелия Николова

Из дебрите на „Петрол“

За Гриша Ганчев евентуална продажба на „Петрол“ е логична. Вече пет години откакто владее дистрибутора, той е в постоянна съдебна война за оцеляване. Голяма част от схватките със синдиците на КТБ са за спорните операции по цесия + прихващанe – сделки, чрез които големи вложители във фалиралата банка успяваха да спасят депозитите си, като продадат (цесия) на кредитополучател на банката вземането си и той го занули със свое задължение (прихващане).

Макар делата да вървят с променлив успех и в много от тях компанията да може да се надява на успех, правилата на мача на няколко пъти се променяха. С приети законови поправки, инициирани от Делян Пеевски и негови колеги от ДПС и действащи със задна дата, практически всички прихващания бяха обявени за недействителни. А също така беше дадена и възможност на синдиците да връщат имущество, придобито със средства от фалиралата банка, дори и от трети лица. Така въпреки критиките към поправките и продължаващите спорове, стигащи и до Съда на Европейския съюз, реално е възможно след време Ганчев да загуби делата, а с това и контрола върху някогашните активи на „Петрол“.

Пред тази перспектива опцията да продаде бензиностанциите на добра цена изглежда повече от добра. Че има някаква подготовка за това, личи например по създаването на няколко нови дъщерни дружества на „Прима консулт индъстри“ и „Кристал асет мениджмънт“, в които се апортират по десетки бензиностанции. Каква е целта на тези операции не е ясно – възможно е да се търси да се продадат новите дружества, срещу които няма заведени дела и синдиците на КТБ някак да забравят да атакуват и тях. Или пък не е изключено финансирането да е от различни банки и разделянето да е с цел всяка да получи отделен залог.

Мачът за "Петрол"

Фотограф: Георги Кожухаров

Колко е важно за пазара

Ако се стигне до сделка в даден момент, тя безспорно би била от ключово значение за пазара на горива, като един от най-големите вносители на петрол ще разполага със своя верига бензиностанции. При това с най-голямата.

До момента Самуилов пласира част от горивото, което внася с танкери през по-малките единични бензиностанции. За пазара на горива е характерно, че именно продажбите на дребно водят до по-добра печалба за компаниите, които разполагат с вериги. Отделно доброто териториално покритие на верига като „Петрол“ би трябвало да донесе и до още повече предимства при обществените поръчки за гориво на различните държавни и общински институции.

Плановете на Георги Самуилов са да запази бранда „Петрол“, защото е разпознаваема марка, и да развива част от бензиностанциите в т.нар. Premium клас. Сега той твърди, че зареждането на веригата учудващо няма да е от горивото, което той внася, а за веригата „Петрол“ ще работи с „Лукойл България“, с чийто доскорошен генерален директор Валентин Златев Самуилов влезе в директен сблъсък миналата година. Вербално и пазарно. Според източници от пазара обаче той е заложил ръст на продажбите си през „Инса Ойл“, като ще инвестира и в бази, като това не предполага да разчита само на горивото на Lukoil.

В началото на пролетта на 2018 г. Самуилов обяви, че компанията му напуска Българската петролна и газова асоциация. Официалните му мотиви, разпространени през определени медии, сочени за близки до Пеевски, бяха обяснени с несъгласието с готвения секторен закон за горивата, който по думите му ще облагодетелства най-големия на пазара, т.е. „Лукойл България“.

Зад разрива обаче се оказа, според източници от пазара, че стои по-скоро отрязването на „Инса“ от късата листа на дистрибуторите на „Лукойл България“. От началото на 2018 г. от 10-15 те са съкратени до трима: „Литекс“, „Бент ойл“ и „Сакса“. За кратко в началото на 2018 г. има и четвърти – „Инса ойл“. Източници от пазара тогава разказаха, че така, от една страна, Валентин Златев е искал да накара „Инса ойл“ и Георги Самуилов да спре да внася, а „Лукойл“ да осигурява всички основни количества на пазара. Самуилов обаче е очаквал да бъде единствен дистрибутор. Това е нямало как да се случи пазарно и сделката е загубила атрактивността си за „Инса ойл“, смятат някои от пазара. Така между „Инса ойл“ и „Лукойл България“ бързо настъпва разрив. Една от хипотезите е, че „Инса ойл“ не е изпълнила изискванията си за заявки и количества, но е продължила да внася отвън. Договорът е бил прекратен от „Лукойл България“, а Георги Самуилов демонстративно напусна Българската петролна и газова асоциация.

Компанията му остана проблемна за „Лукойл България“, като сметките на пазара показват, че тя пласира около 50-60 хил. тона на месец, или около половината от това, което продаваха доскоро трите дистрибутора на „Лукойл България“ („Литекс“, „Бент ойл“ и „Сакса“ – като в тази сметка не влизат количествата на руската компания, които отиват за зареждането на собствената й мрежа). През пролетта на тази година обаче Валентин Златев беше сменен от Булат Субаев от Русия, като е настъпила и промяна в политиката при договорите за дистрибуция и повече компании вече имат директни договори с „Лукойл България“. Една от тях е „Инса ойл“, казва Георги Самуилов.