Автор и фотограф: Манол Манолов
Това няма да е дълъг разказ, летопис или нещо подобно. Просто искам да споделя състоянието и съдбата на един ценен български обект и натурален ресурс, истински дар от Бог и природата.
На път за село Злати войвода от Сливен, отивайки на посещение при роднини, решихме да се отбием до сливенските минерални бани, които са на път. Буквално до влизането ни в самия обект, аз нямах представа, че баните не работят. Това само по себе си бе голяма изненада за мен – всеки път когато съм минавал покрай баните на път за София от Айтос, съм виждал знака обозначаващ влизането и излизането от техният район, и винаги съм мислел, че те все още функционират. Но още по шокиращо бе самото състояние на сградите, съоръженията и комплексът като цяло.
Всичко е залостено, до голяма степен разбито и разядено от човеците и от елементите, и невероятно жалко, на фона на това което е било “едно време”. Научих от роднини и други хора, които срещхнахме там, че преди години сливенските минерални бани са били едно невероятно място – не само с много ценна лечебна вода, но и с много други екстри, като почивни станции, футболни игрища, санаториуми и детски лагери. Комплексът е бил красив и озеленен, с градинки и площадки, предлагащ богатство от лечебни процедури и занимания за всички.
Един господин, който срещнахме докато се разхождахме наоколо, ни уведоми, че в момента комплексът е собственост на “някакъв богат циганин” на име Сали/Салим(?), който го е купил преди няколко години, но след време се е отказал да го стопанисва. Не мога да потвърдя казаното, но ако наистина е така, от къде на къде такъв ценен, държавен (или поне трябва да е) обект, е за продан, и може да се предоставя на частни лица срещу пари? Да, знам, защото “това е България”, но все пак, въпроса трябва да бъде зададен.
Съжалявам, че нямам снимки за сравнение, може би някой някъде има, за да се види ярко контраста между миналото и настоящето. Наистина е потресаващо. Ще оставя думите дотук, снимките говорят много по ясно от тях!
