Сподели новината.

Разположен на 30 км западно от Бургас в полите на Стара планина, Айтос е вторият по големина град в областта с 30 000 жители.СПОМЕНИТЕ-АРХИВИРАНИ най-яркото сред тях за Айтос са – нямаше нито една асфалтирана улица. Имаше само една павирана – Станционна. Имаше много стари къщи. Такива интересни в архитектурно отношение бяха къщите тогава. Не остана нито една. Тогава имаше предимно местни хора, местни родове. После дойдоха преселници от селата и Балкана.

Имаше много военни, Айтос беше център на гарнизон. Животът беше много динамичен. Хората имаха поминък – работеше консервния завод, Птицекланицата, Винпром, мандрата, Ченгелиеви. Хубавото е, че главната улица така си остана пешеходна зона и никой не се осмели да пусне движение по нея. Назад в годините тя беше място за разходки, имаше три лимонададжийници и три сладкарници. Центърът на града беше съвсем различен.. Единственото, което се пази са сградите след пощата по посока на Общината. Всичко останало е разрушено. И всичко е добре – само този голям грозен блок. Не зная кой архитект го е измислил, но на нищо не прилича.

Известният от близкото минало със силните заводи и лека промишленост център днес е фалирал.

През 90-те на ХХ век едно след друго залостиха врати поне десетина мастити предприятия, които даваха хляб на айтозлии – заводът за съпротивления „Ченгелиеви”, Военния завод, заводът на производство на кранове, СИМПТО, фабриката за производство на газирани напитки, Булгарплод, консервната фабрика, Полимерстрой, шивашки цехове.

Реклама

Преди 2000 г. окончателно преустановиха работа „Родопа”, Млекоцентралата, Винпром. Като изключим хлебопроизводството, на практика за 25 години Айтос успя се потопи в пълна икономическа немощ, смятат от общината.

след приватизацията в града са ликвидирани 8 предприятия и едно военно танково поделение. Резултатът е разрушена икономика и 8000 безработни. Апокалиптичната картина допълват 1000 мизерстващи семейства, изхранващи се единство от общински социални помощи. Почти невъзможно е днес в Айтос да срещнеш човек, който да не се оплаква от съдбата си. Бедността и безработицата са най-големият бич за местното население както в града, така и в малките планински селца около него. Някогашният процъфтяващ индустриален център днес е запустял и прилича на бедно селище. За благодатните години, когато градът е бълвал тонове продукция дневно, напомнят само високите, полуразрушени заводски сгради и фабрични комини. Айтос беше един малък рай.Една дузина фабрики, заводи, всякакви предприятия… Напълно достатъчни да изхранват местните жители. Дори имаше дефицит на работна ръка и се налагаше служебни автобуси да карат работници от региона. След приватизацията обаче всичко тръгна надолу и не може да се спре“, допълва кметът. Списъкът на фалиралите държавни предприятия след приватизацията е дълъг. По-точно обаче е да се каже, че в Айтос не е останал нито един произвеждащ завод. Три години след раздържавяването осемте най-големи и рентабилни фабрики са разрушени и пустеят. Айтоският месокомбинат „Родопа“ е сред първите, които хлопват кепенци. През 1998 г. той е приватизиран от сливенската фирма „Лиметс“ и скоро след това спира работа. На улицата остават 150 души. Още толкова безработни излизат от птицекланица „Аквила“, след като фирмата бе раздържавена. Веднага след приватизацията през 1998 г. фалира огромният завод за строителна и товаро-подемна техника. Работническо-мениджърското дружество, което стана новият и последен собственик на завода, не успя да продължи производствената дейност, натрупа огромни дългове и обяви фалит Същата съдба споходи гордостта на Айтос – „Резистори“ АД, който произвеждаше тонове потенциометри и съпротивления за износ.А завода за съпротивления/наричани сега на руското име резистори / в Айтос? Казваше се „Ченгелиеви“. И него ченгетата обраха, нали е на тяхно име!! Как да го пропуснат? Приватизаторът – „Слънчев бряг холдинг“ АД, бързо разпродаде машините и оборудването, след като съкрати 400-те работници. Огромните сгради и халета на „Резистори“ стоят празни и заключени.Хиляди хора са останали без работа и след фалита на „Полимерстрой“, земеделската кооперация и „Кетчуп фрукт“. Известната в цяла България консервна фабрика, която снабдяваше страните от бившата ОНД, вече не произвежда. След приватизацията й от РМД 300 души бяха съкратени, а отделните цехове поетапно закрити заради липсата на пазари за продукцията. В изключително тежко икономическо състояние е и военният завод „Симпто“, където се произвеждат заготовки и части за оръжия. Заводът все още не е фалирал напълно, но от него непрекъснато се съкращават работници, а тези, които остават, не са получавали заплати от месеци. Само от началото на тази година от „Симпто“ са уволнени 80 души. Причината е, че основният контрагент на фирмата – „Арсенал“-Казанлък, не плаща дължимите средства на айтоската фирма. Местните жители отдавна са се отказали да търсят помощ, откъдето и да било, и всеки се спасява сам. Тук никой не вярва в управляващите, нито в съда, нито в полицията. „Всички крадат до един. Всички грабят… Дойдат, видят и грабят а туй, дето остане, го рушат. Че то по фашистко време по-добре беше…“ Така накратко обобщава философията на пенсионерите 82-годишният Димо Танев. Самият той живее с 60 лева пенсия, от които заделя и за внуците. Двамата му синове са безработни и се препитават от полската работа на къра както повечето хора в Айтос. Тук вече почти няма къща без министопанство – няколко лехи с картофи ,домати и боб, достатъчни за цяла година, а в задния двор няколко кокошки и кози. Всяко домакинство преживява с продукцията, която изкара от двора си. А при малко повече късмет може да остане и за продан. Гладът и безработицата са принудили местните да се върнат към земята и да търсят в нея поминъка си.Легендарната танкова бригада – известното преди поделение 26200 – вече е минало. След реформата в армията от служещите тук 450 души 250 са съкратени. Останалите 200 не знаят докога ще бъдат на работа. Поделението бе почти ликвидирано и от него остана само един учебен център за новобранци. Двата батальона, които разполагаха със 120 танка Т-55, бяха съкратени, а военните машини – преместени в Югозападна България. Според военните в Айтос част от танковете са били бракувани и нарязани за скрап, а другите изнесени в Македония. В момента в поделението са останали само няколко танка Т-72./28 Май 2001/

Водещо място в градската икономика днес заема селското стопанство. То е представено от земеделска кооперация „Единство“ и частни земеделски стопани. Развити са още консервната промишленост, винопроизводството, мелничарството, дървообработването и шивашкото производство.

В югоизточната част на града се оформила индустриална зона. Работи само хлебозаводът. Останалите предприятия са изоставени.

В Асфалтовата база край града се добива фракция, асфалтова смес и мраморно брашно. Строителни фирми извършват строителство на жилища и търговски обекти.

Дървообработването е представено от фирма „Кооплекс“ и фирма „Кентавър“, където се извършва първична обработка на дървесината. Неработеща. 

Прочути са айтоската мускатова ракия и виното „Мускат о’тонел“.

Фирма „Орловец-91“ произвежда газирани напитки, а също така се бутилира минерална вода. Мелничното производство е представено от фирма „Г. Тончев и сие“.

Селското стопанство е отрасъл с традиции в Айтоския край. Плодородните почви и климатичните условия благоприятстват отглеждането на различни селскотопански култури, като пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица, люцерна. Много добре развити в района са и лозарството, овощарството и зеленчукопроизводството. Айтос е един от районите в страната с най-благоприятни природно-климатични условия за отглеждане на череши и арпаджик. Силно развито е и тютюнопроизводството. Основна част от обработваемата земя е обхваната в земеделската кооперация в града и фирма „Сортови семена-Елит“ ЕАД, клон Айтос. От животновъдството са застъпени овцевъдството, свиневъдството и птицевъдството.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля оставете вашият коментар!
Моля оставете името си тук