Аграрно-промишлен комплекс Сунгурларска долина е стопанисвал 237 000дка обработваема земя, което го е определяло като един от водещите в Бургаски окръг.
Районът, който е владеел, е разположен както в полите на Стара планина, така и в полските ранинни терени на Сунгурларска долина.
В планинската част земите са се обработвали от комплексните бригади в Подвис, Везенково и Садово, специализирани в етерно-маслени култури – копър, лавандула, слънчоглед и царевица, слънчоглед и пшенично-ечемично зърно.
Полският район е разпределен между производствените бригади в Сунгурларе, Лозарево, Грозден, Черница, които се грижат за трайните насаждения, предимно лозята, зърнено-житните култури и зеленчуците.
Зеленчуковото производство е осигурявало суровини за консервната фабрика в с. Грозден и задоволява с пресни зеленчуци местното население и окръга. Самата фабрика осигуряваше и износ за близо 30 държави в Европа и Азия.
Комплексът е развивал модерно овцевъдство, говедовъдство, птицевъдство и свиневъдство в пет кравеферми в Сунгурларе, Черница, Подвис, Везенково и Лозарево и в 24-те овцеферми. Най-големи са били свинефермите в Сунгурларе и с. Подвис. Интензификацията на селскостопанското производство е осигурявало обща продукция за 43 000 000лв.
Комплексът е предлагал плодове в прясно състояние на вътрешния и външния пазар. Консервната фабрика в село Грозден е преработвала зеленчуци, плодове и месо.
Аграрно-промишленият комплекс е организирал, направлявал и подпомагал реализирането на продукцията, идвала по направление „самозадоволяване“. Той е създал 29 комплексни изкупвателни пункта в града и селата. Години наред населението преизпълнява възложените му планове за мляко, месо, яйца, вълна и зеленчуци.
През 1983г. планът е бил изпълнен още през месец ноември, като е била изкупена продукция от комплекса за над 5 200 000лв. Основните направления за перспективното развитие до 1990г. са лозарството, зърнено-фуражните култури и планинското животновъдство. Предстояло е внедрявани на нови технологии за прибиране на реколтата, нови системи за капково напояване, разширяване на производствените мощности на консервната фабрика в с. Грозден.
С всяка изминала година комплексът е осигурявал все по-добри условия на колектива за труд и почивка. Социалната дейност на АПК се е развивала по всички направления. За децата на трудещите се от АПК са се осигурявали с предимство места в детските градини и яслите.
Ежегодно са се раздавали около 450 карти за почивка на море, планина и балнеосанаториумите в Хисаря и Банкя. Построен е бил детски лагер в Равда.
Работниците от най-тежките отрасли на производството са получавали безплатни карти за почивка.
В много от селата е имало работнически столове. По време на жътвена кампания механизаторите са получавали безплатно обяд и закуска.
