Сподели новината.

Аз самият съм от странджданското околие и съм добре запознат с липсата на маршрути, велопътеки и маркировки… но този определено ме изненада (все пак маркировката от приложената карта не съответства с маркировката, която може да се види по пътя)! Оказа се, че в книжка-пътеводител на Странджа съществува едно много приятно и добре описано каране…

 

В Странджа по принцип няма маркирани туристически пътеки. По нашия маршрут видяхме два вида маркировка, която не беше описана в пътеводителя, затова е най-добре да се ориенирате по GPS следата.

По маршрута няма сериозни изкачвания или спускания (планината в българската част е ниска). Самите карания от точка до точка ги взимахме за около 3-5 часа мързеливо каране (с по 10 км/ч).

Реклама

Вода няма много в самата планина, като изключим с.Кости, вкл. при параклисчето, и около Качул.

Карта с маршрута на хартиен носител можете да намерите в „Туристически пътеводител за природен парк Странджа“, издание от 2007 г., ISBN: 978-954-90304-9-5
http://www.strandja.bg/BG/issues_bg.html

Началната точка на това пътуване започна от село Заберново, където се събрахме осем души, разпределени по 4-5 колелета и 2 коли.

Към 11 ч тръгнахме по черен път, който криволичеше ту от едната, ту от другата страна на река Велека. На половината път до село Кости (името му има гръцки произход, не е много ясно по каква линия) минахме през местността Качул. Къщите там бяха буквално забити и разпръснати из гъстата гора, по средата на нищото! Продължихме към Кости. По пътя намерихме малко горски ягоди, които ни отбиха качествено. Горската фауна бе доста богата откъм звуци, сред които най-много се открояваше леко изперкалият стил на кукувицата.

Когато пристигнахме в селото, “автомобилната” група вече беше там и се наливаше с бира. С радост разбрах, че се бяхме сдобили с домашно кисело козе мляко, на което отдадох доста внимание същата вечер. В селото има и дискотека – за тези, които искат да купонясват – с пилон за стриптийз, монтиран на пън (малко известният Селинджър стрип-стайл)! След като се присъединихме с по едно пиво към компанията, се засилихме към мястото за лагеруване – една малка, заградена с плет горска местност със средновековни дървета и малко, изоставено параклисче, от което почерпихме светена вода.

Разпънахме палатките и оставихме дамската част от групата да събира дърва за огрев, да кладе огън, да приготвя вечеря – абе пълен бейлък! Останалото е ясно – “йеденье и пийнье” (казано по странджански му). Резултатът (за мен) беше препикаване на вековната гора в малките часове – какви ли не мисли могат да ти минат през ума само за една пикня време – от диви зайци до таласъми и пр.! Повече не искам да ми се случва!

На сутринта се събудихме заредени и отпочинали – кой с кафе, кой с разтройство… И потеглихме напред към село Бродилово – междинна точка по пътя до Синеморец.

По пътя се натъкнахме на доста припичащи се смоци, една стара костенурка, комари като врабчета, небезизвестното “странджанско полудиво прасе” (който не е чувал за него – да си плюе на петите!), защитената Странджанска зеленика и др. След още малко педалиране достигнахме “Царско кладенче” – място, където цар Борис III много обичал да идва.

След тази кратка почивка всичко хубаво свърши – пътят представляваше дупки от копита на крави, които бяха минали през влажния сезон, пек, липса на видим път (GPS-ът показваше, че има такъв, но очите ми виждаха само поляни, обрасли с гъста растителност), кукувици… Това бяха последните 5 км до Синеморец.

Там, при устието на р.Велека, някои от членовете на групата поплаваха с кану, други се разходиха до Резово да си помахат със съседна Турция, а трети… просто топнахме трътките на брега на морето, на едно заливче в Синеморец…

…и се любувахме на тамошната “Фауна”…

Нещата от предната вечер се повториха – пукница и замезване до среда нощите.

На сутринта се събудих като гърмян заек в люцерна.

Само моята палатка останала, няк’ви хора ми се усмихват и ми викат “Добро утро!”, половината група изчезнала… Впоследствие си спомних, че въпросната част от групата трябваше да тръгва по-рано, защото ги чакаше път до Пловдив.

Така завърши тридневното ни пътешествие из Странджа – една изпълнена с мистика и тайнство… и кукувици планина!

Забележка: не е задължително да следвате този GPS трак, тъй като за същия маршрут има и много други варианти.

Автор – Христо Мазов