понеделник, юли 22, 2024

Досега работихме за държавата, от днес – за себе си

Date:

Сподели новината.

Денят на данъчна свобода през 2024 г. настъпва днес, информират от Института за пазарна икономика (ИПИ). През настоящата година гражданите и фирмите в страната работят за държавната хазна общо 134 дни.

Бюджет 2024 залага консолидирани приходи в размер на 75,3 млрд. лв. При постъпления от над 562 млн. лв. на ден и при прогнозен брутен вътрешен продукт (БВП) за годината в размер от 206 млрд. лв. са необходими 134 дни за попълване на държавната хазна. Тъй като годината е високосна, условният ден на данъчна свобода настъпва през 2024 г. настъпва днес. На тази дата бихме попълнили националния бюджет, ако всичко, което изработваме от началото на година, отива само в полза на държавата.

Тази дата се базира на консолидираните приходи в хазната, но трябва да се отчете и сериозният бюджетен дефицит в последните години. За 2024 г. предвидените консолидирани държавни разходи са в размер на 81,5 млрд. лв., което означава, че се очаква дефицитът да достигне 6,2 млрд. лв. За компенсиране на тази сума са нужни 11 допълнителни дни, в които икономиката да работи само за бюджета, така че да няма дефицит и да се покрият всички разходи, без държавата да поема нов дълг. В средносрочната бюджетна прогноза е заложен дефицит в размер на 6-7 млрд. лв. и за 2025 и 2026 г., което прави темата за устойчивостта на бюджета, размера на държавния дълг и лихвите по него особено актуална за следващите години.

Снимка 664726

Източник: ИПИ

От ИПИ проследяват и каналите за финансиране на планираните 81,5 млрд. лв. консолидирани разходи. Косвените данъци носят за бюджета 25,5 млрд. лв., от които 18,6 млрд. лв. от ДДС, близо 6,5 млрд. лв. от акцизи и по-малко 400 млн. лв. от мита. Над 31% от общата бюджетна рамка идва от облагане на потреблението. Преките данъци носят 12,9 млрд. лв. – 7 млрд. лв. от облагането на доходите на физическите лица и 5,9 млрд. лв. от корпоративните данъци. Това прави около 16% от общата бюджетна рамка. Приходите от социално и здравно осигуряване са в размер на 17,7 млрд. лв. – 12,8 млрд. лв. вноски за общественото осигуряване (пенсии, общо заболяване и майчинство, безработица и т.н.) и 4,9 млрд. лв. вноски за здравно осигуряване. Общо осигуровките осигуряват 22% от цялата бюджетна рамка. Описаните дотук приходи покриват над 2/3 от нея.

Сред съществените източници на приходи са и имуществените данъци с близо 1,6 млрд. лв., различните неданъчни приходи – 3,5 млрд. лв. приходи от такси, 1,8 млрд. лв. приходи и доходи от собственост и 2,5 млрд. лв. от продажбата на активи. Неданъчните приходи финансират общо около 12% от бюджетната рамка. 660 млн. лв. е годишната вноска от БНБ. Трансферите от ЕС се очаква да достигнат над 7 млрд. лв. Това са средства, които в голяма си част финансират капиталови разходи в бюджета, тоест подкрепят публичните инвестиции. Евросредствата осигуряват близо 9% от общата бюджетна рамка.

През 2024 г. се отчита нормализиране на бюджетната процедура – има приет бюджет, списък с инвестиционни проекти и правила за ключови бюджетни показатели като например формулата за определяне на минималната заплата. Фискалната политика обаче остава под сериозен натиск. Рисковете се усилват от поредната ситуация на политическа нестабилност, която поставя под въпрос изпълнението на бюджета и курса на фискалната политика след парламентарните избори. “От макроикономическа гледна точка е време да се постави фокус върху политиката по разходите, която да се ориентира към постигането на резултати и да овладее автоматичното нарастване на разходната част без реално да се постига напредък в ключови публични сфери”, посочват от Института за пазарна икономика.

Според ИПИ в краткосрочен план изглеждат най-опасни решенията за субсидии или данъчни преференции за стотици милиони, които зачестяват в последните години и месеци. За икономистите връщането към ниска инфлация означава, че приходите вече ще зависят от събираемостта, а в по-общ план – от ръста на инвестициите, доходите и потреблението. Те допълват, че това вече се вижда в текущите данни за изпълнението на постъпленията от данък върху добавената стойност. “Всичко това е част от същинския дебат за устойчивостта на бюджета, свиването на дефицита и създаване на подкрепяща растежа данъчна среда, какъвто, впрочем, политическите партии дължат на гражданите преди предстоящите избори”, обобщават от Института за пазарна икономика.

Денят на данъчната свобода може да бъде изчислен индивидуално на посветената на темата страница на ИПИ.

Сподели статията:

Популярни

Още новини
Related

Бурята помете район около Търново

Бурята, ударила Троян този следобед, се насочи на изток. Обилни...

Започна се: Свирепа буря удари Троян

Пороен дъжд се изсипа над Троян. Според първоначалната информация...

Тежка ситуация на Беклемето отчитат премиерът и МВР шефът

Ситуацията с пожара на Беклемето е много сложна, защото...