Близо 154 дни работим за държавата през 2025 г. Това посочват от Института за пазарна икономика.
Това означава, че тази година Денят на данъчна свобода настъпва на 3 юни.
ИПИ отбелязва, че бюджетът за 2025 г. залага консолидирани приходи в размер на 90,3 млрд. лв. Отчитайки, че за ден изработваме близо 590 млн. лв. (на база прогнозен размер на БВП от 215 млрд. лв.), ни трябват близо 154 дни да попълним държавната хазна.
Денят на данъчната свобода идва рекордно късно, което е следствие от експанзията на бюджета и по-високите нива на преразпределение – от ниво на приходи в размер на 36-37% от БВП в последните години до очакваните 41,9% от БВП в бюджета за 2025 г., изтъкват от Института.
Според ИПИ фокусът към бюджета през тази година трябва да е върху разходната част. Парламентът гласува консолидирани разходи в размер на 96,7 млрд. лв., което е увеличение на разходите с над 18 млрд. лв. спрямо 2024 г. Общият размер на разходите се очаква да достигне 44,9% от БВП – безпрецедентно през последните две десетилетия.
Посочва се, че бюджетният дефицит е заложен в размер на 6,4 млрд. лв., но е зависим в голяма степен от изпълнението на свръхамбициозната цел за приходи от ДДС. Натрупването на бюджетен дефицит в средносрочната рамка води и до повишението на държавния дълг, като само за 2025 г. в бюджета е заложен нов дълг в размер на близо 19 млрд. лв.
Има два дълги периода на бюджетен дефицит в последните над 20 години. Първият период е от 2009 до 2015 г. и покрива периода на глобалната финансова криза, последвалата европейска дългова криза, както и фалита на КТБ. Вторият период настъпва след пандемията през 2020 г. и се очертава да бъде по-продължителен и с по-тежки последствия за бюджета на страната. Необоснованото повишение на разходите предопределя висок бюджетен дефицит и повишава натиска за увеличение на данъчната тежест, отбелязват от ИПИ.
Институтът посочва, че късното настъпване на Деня на данъчна свобода е още един сигнал, че в очакването на конвергентните доклади за еврото фокусът върху фискалната политика не трябва да отслабва. Невъзможността да се излезе от твърде дългия период на бюджетен дефицит и повишеното преразпределение през бюджета, както и предложенията за повишение на осигурителната тежест през 2027 г. и 2028 г., тежат върху конкурентоспособността на страната и се очаква да подкопаят дългосрочния растеж.
Текущата година, освен като подготовка за приемане на еврото, трябва да се използва и за насочени усилия към връщане на разума в държавните финанси, с основна цел елиминиране на бюджетния дефицит, овладяване на ръста на разходите и отмяна на очакваното увеличение на осигурителната тежест.
