Общият икономически отпечатък на лечебните заведения е около 7 млрд. лв., съставляващ 4.2% от Брутния вътрешен продукт (БВП). Това стана ясно от доклада “Икономическия принос на лечебните заведения в България”, представен от Лука Чичов, генерален мениджър IQVIA ЦИЕ.
Проучването е инициатива на Българския лекарски съюз (БЛС), осъществено от IQVIA – световен лидер в използването на данни, технологии и най-съвременни методи за анализ в областта на здравеопазването. Целта на проекта е да покаже макроикономическият отпечатък на българските лекари и медицински специалисти, лечебни заведения от извънболничната и болнична помощ чрез измерване на приноса им към националната икономика.
Приносът към българската икономика на лечебните заведения
В приблизително 8 900 лекарски практики, болници и други лечебни заведения наетите лица са около 106 300, или 3.5% от работната сила. Изплатените заплати са в размер на около 2.8 млрд. лв. през 2022 г. Индиректният принос към доходите на домакинствата е в приблизителен размер около 3.8 млрд. лв., а индиректният принос към работните места – за около 460 000 работни места.
Здравната среда в България
Разходите за здравеопазване в България растат средно с 3.4% годишно, но са под средното ниво за ЕС.
Принос на лечебните заведения към българската икономика
Около 106 000 души, или около 3.5% от работната ръка в страната работят в около 8 900 обществени и частни лекарски практики, болници и други лечебни заведения. Медицинските специалисти са неравномерно разпределени по региони в България, което води до разлики в икономически принос в различните региони, както и в качеството на медицинската грижа.
Застаряващото лекарско съсловие е по-малкият брой медицински сестри на глава от населението в сравнение със средните за ЕС оказват натиск върху здравната система, който се очаква да се влоши в бъдеще.
Иначе България е над средното за ЕС по отношение на практикуващите лекари и дипломирани лекари на глава от населението. Средно на 1 000 души се падат по 4.6 лекари, но има голяма вариация в различните региони. Северозападният и Югозападният регион имат силно лекарско присъствие поради медицинските университети и големите болници разположени в тези региони.
С най-малко лекари на глава от населението са Северно-централния и Югоизточния региони, с общини са с над два пъти по-малка статистика от водещите болници.
Българските лекари са по-възрастни от средното за ЕС – 54% от практикуващите лекари са на 55 г. или повече, в сравнение с 36% в ЕС. Българското лекарско съсловие е в по-напреднала възраст в сравнение с ЕС. Почти 20% от практикуващите лекари в България са над пенсионна възраст, в сравнение с 13% средно за ЕС. Средно за ЕС почти половината от всички лекари са на 44 години или по-малко, в сравнение със само 27% в България.
Медицинските сестри съставляват около 70% от медицинския персонал с изключение на лекарите и са със средна възраст 53 г. Иначе България има едно от най-ниските нива на брой медицински сестри на глава от населението в ЕС, което създава натиск върху здравната система. Средно за страната се падат 4.3 медицински сестри на 1 000 души. Водещи са Северозападният и Югозападният регион, подобно на статистиката при лекарите. Югоизточният и Североизточният са регионите с най-ниски стойности на национално ниво.
Директен принос към икономиката
Лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения допринасят с около 7 млрд. лв. към икономиката в процеса на обслужване на пациентите. Лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения, както и техните служители допринасят с около 1.2 млрд. лв. към държавния бюджет чрез корпоративни данъци, осигурителни вноски и данъци върху доходите на физическите лица.
Лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения изплащат около 2.8 млрд. лв. в заплати на около 106 000-те души, които наемат.
Лечебните заведения плащат около 80 млн. лв. корпоративни данъци и около 890 млн. лв. осигурителни вноски. Работещите в извънболничните лечебни заведения плащат около 70 млн. лв. данъци върху доходите на физически лица, а служителите на болници допринасят с около 170 млн. лв.
Бъдеща перспектива на икономическия принос
Приносът на лекарските практики, болниците и другите лечебни заведения като дял от БВП е 4.7% през 2021 г. и 4.2% през 2022 г. Разходите на България за здравеопазване като процент от БВП са тясно свързани с дейността на лечебните заведения и са средно с 2.5% по-ниски от средните за ЕС. Без мерки за увеличаване на инвестициите в здравеопазването, които да ги доближат до средните за ЕС, до 2027 г. дейностите на лечебните заведения се очаква да намалеят като дял от БВП до 3.7%.
При запазване на историческите тенденции приносът на лечебните заведения в бъдеще се очаква да бъде по-нисък като процент от БВП. Здравните услуги, предоставяни от лечебните заведения подпомагат по-широката икономическа стабилност. Други ползи от дейностите на лечебните заведения са положително икономическо въздействие, ползи за други сектори, по-ниско социално изолиране и постигане на устойчиви във времето цели.
