Сподели новината.

Запуснати имоти в проблемни квартали има в много германски градове. Но в тях по правило не живеят германци, а трудови мигранти, предимно от Източна Европа, които се опитват да преживяват някак в Германия. Агенция ДПА описва една такава кооперация в проблемния квартал на Дуйсбург – Лар: „Разбити пощенски кутии, липсващи стъкла на прозорците, мухъл по стените, неработещо осветление; купчини боклуци в дворовете, плъхове в мазетата и на таваните, опасност от болести и епидемии”.Подобни „дупки” има и другаде. Изследване на Съюза на наемателите в провинция Северен Рейн-Вестфалия сочи, че тези проблемни имоти стават все повече. След закриването на много стоманодобивни предприятия и мини в Рурската област, стотици хиляди напуснаха района, изоставяйки предишните си жилища. Много от тях не се поддържат от години и буквално се разпадат, казва говорител на градската управа в Гелзенкирхен. От началото на годината властите са запечатали 20 проблемни блока в града, а други 80 имота са включени в “черен списък” и са под наблюдение.

В Дортмунд има 145 запуснати сгради, повечето от които в проблематичните северни квартали на града, известни сред местните хора още като “No-Go-Areas”. Там в момента живеят около 4 хиляди трудови мигранти от България и Румъния, пише ДПА. Много от тях спят само на дюшеци направо на земята, но пък плащат по няколкостотин евро месечен наем. Тези места са превърнати в центрове за нелегална търговия или проституция.

В репортаж от Дуйсбург, електронното издание RP online засяга друг проблем, свързан с преселниците – осигуровките. Българските и румънските мигранти съставляват вече 1/5 от населението на проблемния квартал Марксло. В края на 2015 година в него са живеели 2200 български и малко над 1700 румънски граждани, а броят им продължава да нараства. Всички те са напуснали родината си по икономически причини, посочва изданието.

И още малко статистика: 40% от българите и румънците, заселили се в Дуйсбург -Марксло, са на възраст под 15 години. Групата на румънците е съставена основно от роми, а при преселниците от България става въпрос предимно за български турци, които имат предимството, че могат да се разбират на турски език с германските турци. Забележителен факт е, че сред преселниците румънци няма нито един, който да работи и да внася социални осигуровки, докато в групата на българите 2/3 са социално осигурени.

{josociallocker}И едните, и другите обаче се чувстват дискриминирани от местното население. То пък смята, че политиците не се интересуват от проблемите му. Това мнение беше изразено и пред германската канцлерка Меркел, която посети квартал Марксло през 2015 година. В проблемните квартали нерядко възникват нови етнически йерархии и капсулирания, твърдят изследователи. Така например някогашните преселници от турски произход, срещу които навремето германците са протестирали, сега се противопоставят заедно с местното германско население на новите преселници от България, и най-вече срещу тези от Румъния.

Казано по друг начин: местните германци и старите преселници с турски корени се смятат за по-висша категория жители на квартала, а новите пришълци от България и Румъния са непривилегированата част от местното население. Така възникват нови социални напрежения с негативни последици за интеграцията на тези групи хора, пише още RP online.{/josociallocker}