Фактология: Панделки, партньорства и показност
В Бургас беше открита Европейската купа по художествена гимнастика. Събитието се проведе в новата спортна зала „Арена Бургас“, където – разбира се – на първа линия беше кметът Димитър Николов. Сцената беше елегантна, речта – типично в негов стил:
пълна с фрази, които звучат сякаш са извадени от годишния доклад на кметската гордост и поетическо самодоволство.
Приветствието му съдържа задължителните елементи:
-
„празник на красотата и спортния дух“ (нищо конкретно, но звучи като лого на минерална вода),
-
„Бургас обича художествената гимнастика“ (което си е новина – аз мислех, че обича евтини ремонти и лоши спирки),
-
и любимото му: „Бургас се превръща във филиал“ – защото явно вече сме франчайз и на спортната грация.
Коментар: Димитър Николов – управленски шпагат между реалността и самохвалството
Димитър Николов говори така, сякаш лично е вързал панделките на състезателките, след което е полирал паркета с бюрократична грация. Класически стил на управленец, който винаги се появява на откриването, никога на проблема.
„Бургас обича художествената гимнастика.“ Бургас обича? Кой точно? И кога точно се влюби? Или имаме някакъв романтичен subplot, който не сме хванали? Да не би гимнастиката да е гласувала за него?
И това „малък филиал на художествената гимнастика“… звучи така, сякаш градът е отворил филиал на магазин за ритмична естетика до Кауфланд. Може би ще има и многофункционално бюро за пируети и администрация.
Николов обича да реже ленти и да прави речи, в които всеки глагол се опитва да звучи като принос към историята. В реалност:
-
„Арена Бургас“ е зала, чиято конструкция продължи по-дълго от много гимнастически кариери.
-
Бургас има проблеми в основни спортни бази, но това е дреболия, нали – щом има Европейска купа, всичко е наред.
-
А самият Николов сякаш живее в паралелен Бургас – един, в който всеки пирует автоматично решава проблема с градския транспорт.
Извод: Политическата художествена гимнастика е най-гъвкавата дисциплина
Речта на Николов е перфектен пример за това как можеш да кажеш много, без да кажеш нищо, и да се усмихваш така, сякаш лично си спасил спорта от бедствие. Бургас бил филиал? Не, господин кмете. Бургас е филиал на вашия дълъг, PR-ориентиран мандат, където събитията идват и си отиват, а само хвалбите остават.
