Предистория: Вот няма, величие също липсва
След като третият вот на недоверие към правителството на Росен Желязков буксува епично в калта на вътрешноопозиционни спорове – „Възраждане“ искат да гърмят по финансовата политика, а „Величие“ настояват за екологична тема, Ивелин Михайлов, лидерът на последните, реши да развърже сюжета с призив към президента Румен Радев. За какво? Елементарно: Да си направи партия и да „влезе в НС, за да разбута кочината“. Цитат.
Подкрепа за „вота за боклуци“ има от МЕЧ (разбирай: тихите съюзници от сенките), но „Възраждане“ не желаят да се включат, освен ако не е по тяхната тема. Класическа българска опозиционна оргия – много викане, малко обща кауза. И още по-малко гласове.
Коментар: Президентът като супергерой, Пеевски като всеможещ и Боташ като морална притча
Ивелин Михайлов продължава да играе ролята на Месия с Wi-Fi, който вика Румен Радев от балкона на политическия театър:
“Ела, Румене, влез в парламента и ни оправи!”
Като сюжет звучи като spin-off на „Мисия Лондон“, но с по-лоша CGI обработка. Радев, разбира се, мълчи, защото… има и други ангажименти. Например – държавата.
Но Михайлов не спира дотук. Хвърля тежки думи по Борисов и Пеевски, обвинявайки ги в икономически натиск, подкупи, и липса на управленски познания, сякаш се е събудил на TEDx Сопот и говори за „лоши практики в прехода към хармония“.
След това влиза в иронично молитвен режим, отправяйки апел към „всеможещия Пеевски“ да повиши заплатите на всички държавни служители с 50%. Стилът напомня леко на стенд-ъп комедия в градския транспорт – публиката е неудобна, но ти продължаваш да разказваш.
И накрая – ударът по темата газ. Михайлов привлича в защита Насим Талеб, автор и мислител, и го смесва с оправдание за договора с „Боташ“. Това не е обяснение, това е интелектуален скок с ластик, където всичко звучи логично, докато не осъзнаеш, че отговорността пак се размива.
Извод: Величие има нужда от сценарист, а парламентът – от монтажист
Речта на Михайлов съчетава класическите елементи на българската политическа реч:
един драматичен призив към някой по-голям да дойде и „оправи нещата“ (в случая – Радев), един-два злодея за освиркване (Пеевски и Борисов) и малко хуманитарно алиби с философска референция (Талеб, защото „Антихрупкавост“ звучи като нещо, което искаме за бюджета си).
С две думи – вот няма, а вместо „величие“ има само шум и политически сугестии към хора, които не са в залата.
