Между 5 и 10 процента от хората на Земята са преживели стряскащото усещане да се виждат отвисоко като страничен наблюдател.
„Бях в леглото и тъкмо щях да заспя, когато получих отчетливото чувство, че съм на тавана и гледам надолу към тялото си в леглото. Бях много уплашен. Незабавно след това съзнателно се върнах отново в леглото”, разказва пациент.
Има ли логично и научно обяснение за феномена излизане извън тялото?
Наскоро специалисти откриват, че чувството за безтегловност и пропадане се създава в миниатюрна част от мозъка, локализирана на темето. Тя е отговорна за нашето усещане за реалност и за преценката кое точно от заобикалящото се случва с организма ни. Обработва информация от мускулите, нервите, ставите и други части, за да определи чувството за телесното аз и положението му в пространството. Откритието е публикувано в сп. „Неврон“.
То е резултат на експеримент, започнал след посещението на пациент при невролога от Станфордския университет Джоузеф Парвизи, водещ автор на проучването. Болният споделил, че при епилептичен пристъп сякаш се откъсва от себе си и се рее във въздуха. Докторът преценил, че всяка област в мозъка на пациента, подложена на необичайна активност заради заболяването, би могла да играе роля за промененото състояние на съзнанието.
Мъжът често получавал припадъци, по време на които загубвал представа за положението си в пространството. Докладвал, че чува разговор между двама души в мозъка си. Тази част, която идентифицирал като себе си, слушала диалога.
Когато в експеримента пускали слаб ток в мозъка му, чувствал същите симптоми на откъсване от аза като по време на припадък.
Как описва усещанията си, какво чувстват другите участници в експеримента, колко е реално случващото се с тези хора и какво може да направи науката за анестезия без странични ефекти на базата на този експеримент, четете в брой 9/2023 на сп. „Космос“.
