Този месец се навършват 6 години от началото на Арабската пролет, поредица от събития, които бяха важна повратна точка в съвременния Близък изток. Това се припомня в редакционна статия на британския в. “Гардиън”.
Едно от тези събития беше самозапалването на тунизийския амбулантен търговец и кончината му на 4 януари 2011 г., което постави началото на революционна година. Последвалите протести активизираха обикновени араби, които откриха отново, така изглеждаше, народното самочувствие, избледняло от шест десетилетия еднолична власт.
Арабската улица беше отличена за смелостта и решителността на залелите я хора, вдъхновявайки движения по целия свят. Протестиращите не просто изразиха оплакванията си, беше заявено, че те промениха света. Четирима държавни ръководители на арабски страни слязоха от власт.
Обаче след шест кратки години на тези мечти, понастоящем те вече са се разпаднали. В Египет, арабската страна с най-многобройно население, контрареволюция върна военната диктатура на власт.
Голяма част от Либия и Йемен бяха сринати със земята във война, в която външни сили са главни действащи лица, готови да се бият, докато и последният местен не е мъртъв. Сирия е в руини, потънала в реки от кръв.
Единствено в Тунис демокрацията процъфтя, който видя мирен преход от авторитарно управление до правителство, идващо на власт чрез избори. Основната ислямска партия спечели властта и миналата година обяви, че ще прекрати всички свои културни и религиозни дейности, за да се съсредоточи само върху политиката – трансформирайки се в мюсюлманска демократична партия, подобно на своите западни християнски партньори. Но всяка светла перспектива има и своята тъмна страна: тунизийците съставляват най-големия брой от чуждестранни бойци в редиците на ДАЕШ (“Ислямска държава”).
Основните причини за бунта не са отминали. В много отношения условията днес са още по-взривоопасни, отколкото през 2011 г. Арабската държава е в криза почти навсякъде: понижаващите се цени на петрола удариха икономиката на Саудитска Арабия; дефектите в държавното ръководство на Египет създадоха криза след криза. Отчаяните мъже и жени, които бягат към Европа, искат по-добър живот от този, който намират у дома.
Според доклад на ООН за развитието в Арабския свят в Близкия изток живеят само 5 процента от населението на света, но предизвикват 45 процента от тероризма по света, дали са 68% от жертвите при боеве и 58% от бежанците по света. И това става в момент, предупреждава ООН, когато броят на младите араби надхвърля 100 млн. и нараства бързо – но не толкова бързо, колкото нивата на безработица, бедност и маргинализация.
Надигането на най-голямото, най-добре образованото и най-силно урбанизираното поколение от млади хора в историята на Близкия изток – далеч по-религиозни в сравнение с техните връстници в други части на света – изглежда дестабилизираща сила. Реакцията в региона е предприемането на крути репресивни мерки: смачкване на инакомислието, без да се обръща внимание на причините за неговото съществуване.
Нищо чудно, че ООН предупреждава за “натрупване на искания и тяхната повторна поява, но вече по-яростни”. Причините за нов цикъл на протести са очевидни. Арабският свят харчи по 75 млрд. долара годишно за оръжия през последните 25 години. Наследствен елит държи здраво властта. Бизнесът се основава на “уаста”, арабската дума за връзки. Корупцията е довела до загуби на огромни ресурси – според ООН около 1 трлн. долара са били откраднати през последния половин век.
В политиката опасностите са очевидни. Ако няма механизми за участие и отчетност, които позволяват мирни протести, тогава недоволните могат да се опитат да извършат преки, насилнически действия. В Арабския свят това изисква вникване в политическия ислям. Изповядващите сунитския ислям са разтревожени. Хора, които споделят богато културно, религиозно и езиково наследство, най-голямата етническа група в Арабския свят, станаха свидетели на това, че техните най-големи градове попаднаха под контрола на враговете им: Мосул, Алепо, Йерусалим, Багдад и Дамаск.
В геополитиката последните събития разкриха как арабите отново стават пионки на шахматната дъска. В историческата резолюция на Съвета за сигурност на ООН, настояваща за спиране на всички израелски заселнически дейности в окупираните територии, не беше представена от нито една арабска страна.
В Сирия мирен план не беше представен от сунитска арабска сила, а от Русия, Иран и Турция. Влизането на Доналд Тръмп в Белия дом ще позволи арабската безнадеждност да бъде преодоляна.
