„Когато излезем от ЕС, ще имаме повече пари и ще можем да подобрим здравеопазването“ – това бе един от ключовите аргументи на брекзитърите. Но вероятно ще се случи точно обратното, прогнозира Дойче веле.
Пациенти висят с часове пред кабинетите за спешна помощ, лекари преглеждат из коридорите на препълнените болници, отдавна планирани операции се отлагат: британското здравеопазване и бездруго страда от недостиг на финанси, а Брекзитът сега допълнително изостря проблемите.
Дълго време Великобритания беше привлекателна за лекари, медицински сестри и болногледачи от страни-членки на ЕС. Но след референдума за Брекзит на Острова пристигат все по-малко нови медицински кадри. А много от онези, които вече работят там, все още нямат яснота за бъдещето – не знаят дали ще могат да получат виза и дали ще запазят работното си място.
Лекари от ЕС напускат Великобритания
„Дамоклевият меч“ на Брекзита виси над цялото британско здравеопазване, писа преди време германският „Лекарски вестник“. Според данни, цитирани от вестник „Ди Велт“, през 2017 година поне 62 000 от щатните медицински кадри на държавната система за британско здравеопазване National Health Service (NHS) са били граждани на други страни от ЕС.
От анкета, проведена сред 221 държавни клиники, става ясно, че в 122 от тях през 2018 вече е имало по-малко лекари и медицински персонал от членки на ЕС, отколкото през предходната 2017 година. Всяка втора клиника, която се оплаква от отлив на кадри, посочва, че медицинските работници, които са граждани на ЕС, по-бързо се отказват и си тръгват от Острова, посочва „Лекарски вестник“.
„Медицински сестри и болногледачи от европейски държави напускат Великобритания. Подобни новини излизат почти всеки ден. Но по-лошото е, че на тяхно място няма да дойдат нови. А това може да се превърне в проблем дори за привържениците на Брекзита и ксенофобите“, казва испанският гинеколог Едуардо Кортес, който от 22 години работи в една болница в Югозападен Лондон. „През тези 22 години съм помагал при раждането на няколко хиляди британски деца. Чудя се колко ли от тях като пълнолетни граждани са гласували на референдума за Брекзит“, казва гинекологът. Пред „Дойчландфунк“ той споделя още, че усеща явна промяна в настроенията и ценностите на местните хора след Брекзита. Според него са се усилили ксенофобските тенденции в обществото. Той често чувал подмятания срещу чужденците, усещал отчетливо желание за дистанция спрямо всичко чуждо и значително по-ниска толерантност.
Кортес посочва и друг притеснителен факт. Той казва, че в бъдеще ще отпаднат европейските пари, с които досега са се финансирали различни научни изследвания. А това пряко би засегнало и неговата дейност.
Има и друго. В редица британски научно-изследователски центрове работят висок процент специалисти от други страни в ЕС. Без тях редица лаборатории ще закъсат. В допитване до над 1000 учени от реномирания Лондонски институт за медицински изследвания „Франсис Крик“, проведено през 2018 година, 97% от анкетираните отговорили, че Брекзитът „ще се отрази зле на британските научни изследвания“. Впрочем, 40% от учените във „Франсис Крик“ са граждани на други страни-членки на ЕС.
Може да се стигне до остър недостиг на медикаменти
Специализираното издание на германските фармакологични предприятия VfA пък предрича, че британците може и да се окажат изправени пред остър недостиг на медикаменти и други медицински материали, доставяни досега от ЕС. Изданието припомня, че натрупаните резерви от лекарства ще стигнат за период от 6 седмици. В случай на нерегламентиран Брекзит обаче, този запас ще се окаже недостатъчен. Досега Великобритания внася годишно по един милиард опаковки с лекарства от останалите държави в ЕС. Ако дори и само една малка част от този поток внезапно секне, ще се появят сериозни проблеми, пише още изданието и обяснява, че във Великобритания няма например нито един производител на инсулин, на който разчитат много британци, болни от диабет.
