Минаха времената, в които голяма купа, пълна с бланширани картофи, минаваше за деликатес в някои заведения. Отдавна търсим вкуса на истинския пържен картоф, наричаме го “домашен”, макар да ни е ясно, че това е само израз и се надяваме, че мазнината му се сменя достатъчно често. Нормално изпържените, току-що нарязани картофки вече са норма в много ресторанти, дори и в тези за бързо хранене. Ето някои от най-добрите в тази дисциплина:
“Meat”
Тук картофките се сервират в едни много сладки купички със син кант, които напомнят тези на баба ми. Идеално нарязани, хрупкави по края и мекички в средата.
“Клуб на архитекта”
Става дума за прочутия “чипс”, за който децата ни уговарят при всеки удобен случай. Получава се само от определен сорт картофи, които в ресторанта зареждат специално за целта.
“Скаптобара”
В компанията на бургер, сос и кетчуп, с много подправки – такива са картофките на “Скаптобара”.
“Скарабар”
Аз лично много ги обичам – може би заради подправките и лютеницата, в която можеш да ги топиш…
“Мимас”
Ами, класика. Дори и картонената кутийка не може да отмени този абсолютен празник на лакомията. Ако пък се прибавят и дежурните майонеза и кетчуп, нещата отиват към пълен разгул.
“Ракета”
Ами няма как, в соца пържените картофи бяха сред най-примамливите гастрономически изкушения. В “Ракета” пазят честта на този феномен.
“К.Е.В.А”
Най-хубавото на КЕВА е обстановката, в която българската кухня ти се вижда още по-хубава, това включва и пържените картофки.
Горната селекция не претендира за представителност, а се базира само на лични впечатления и пристрастия. Ако имате други предложения, ще се радваме да ги споделите с нас!
