Ако не се направят някои сериозни промени в земеделската ни система, светът може да се окаже без храна преди 2050 година. В нов доклад учени от Университета на Илинойс казват, че „ние трябва да започнем да увеличаваме производството сега и то по-бързо от всякога досега“.
Която и да е иновация в областта на продоволствените системи, която ние правим днес, няма как да стане бъде готова да функционира в полетата на земеделските производители в продължение на най-малко 20 години, предупреждават изследователите, пише GreenTech.bg.
До настъпването на 2050 година ние ще трябва да произвеждаме 87 процента повече от първичните хранителни култури – пшеница, ориз, соя и царевица – за да се справим с растежа на населението по света. Това би било предизвикателство дори при наличието на неограничено пространство, но реалността е, че такова няма.
Нивите и земеделските поля постоянно се свиват заради градското развитие, нарастващото население и промените в земеползването. Наред с това последиците от изменението на климата ще направят производството на растителни култури по-трудно поради покачващите се температури, тежки суши, както и силни бури.
Един потенциално решение, предложено от изследователи в университета, обаче е намесата на генното инженерство за основните хранителни култури, за да бъдат те в състояние да устоят на последиците от глобалното затопляне. В момента учените изучава ефектите от промяната на ензима в растенията, отговорен за улавянето на CO2 при фотосинтезата, за да направят процеса по-ефективен. Провеждат се тестове, чиято цел е да покажат дали тази технология може да издържа на тревожните темпове на промените, които се случват по целия свят.
„Пред лицето на извънредните бъдещи предизвикателства ние не разполагаме с лукса да изключим използването на която и да е технология, която може да ни осигури подобряване на производителността на културите“, казва Стивън П. Лонг от Университета на Илинойс.
