3 казарми стават нови лагери за бежанци

Натискът от бежанци по границата ни все повече се засилва, а центровете за настаняването им са препълнени. За това се обмисля отварянето на още няколко бежански лагера, които да поемат потока от нелегални мигранти. За опазването на границата, която е външна за Европейския съюз, България очаква помощ от страните членки, съобщава „Стандарт”. Поне три бивши военни поделения в областите Бургас, Ямбол, Хасково и в Югозападна България се подготвят за бежански лагери. Тези дни районите са били посетени от експерти, които преценяват годността на постойките, необходимите ремонти за да станат обитаеми, както и доколко може да бъде осигурена сигурността в тях.
 
Местата, които се оглеждат за бежански центрове се пазят в строга тайна, тъй като има притеснения, че местното население ще се вдигне на протести. Единият от вариантите е поделението на бившия сапьорен батальон в елховското село Бояново. 300-те декара обаче от години не се стопанисват и са в руини. Поделението е изоставено през 2003 г., а още през 2013 г. имаш е планове за превръщането му в миграционен център.
 
Местните твърдят, че ремонт не е възможен или ако бъде извършен такъв ще излезе изключително скъпо. В центъра на селото обаче са бившите военни блокове, към които също има планове за ремонт и превръщането им в общежития за бежанци.
 
Друг оглеждан терен е този на бившите казарми в Радомир. Там обаче вече имаше проблем с местните жители, които през есента на миналата година се вдигнаха на бунт и отказаха управляващите от плановете им. Сред спряганите е и някогашното поделение 22360 в Кресна, ликвидирано през 2000 г. Местните също ще се противопоставят на подобно решение и вече организираха протести през пролетта на тази година. Експерти се огледали и базите в Момчилград и Ардино, довериха наши източници.
 
Според хора от МО и МВР сред плановете за откриване на още три бежански центъра е и терен в Северна България, който да поема мигрантите заловени отвъд Стара планина. За такъв център се говори, че е подходящо бившето ж.п.-поделение в местността Сръбчето край Русе. В Харманли, където негодуват срещу лагера още при създаването му преди 3 години, недоволството нараства. Хората са против бежанският център да бъде разширяван. Зачестилите височайши визити определено правят впечатление на местните.
 
Тук само за няколко дни се изредиха да идват шефът на Държавната агенция за бежанците Петя Първанова, главният секретар на МВР Георги Костов, последва ги и вътрешният министър Румяна Бъчварова. Вместо да успокоят хората обаче, визитите им създават допълнително напрежение. Бежанците бързо се увеличават, а държавата, според местните, се готви да увеличи капацитета му. Той сега е за 2 700 души и скоро ще се изпълни. Самата Бъчварова в Хасково заяви, че се готвят палатки и фургони за всички центрове в страната.
 
Напрежението в Харманли съществува от както бяха приети първите бежанци. Всеки ден пристигат минимум по около 50 чужденци. До преди няколко седмици повечето от тях са си тръгвали почти веднага след пристигането си, сега обаче остават в града. Чужденците в лагера са около 1000, а само преди около 2 месеца бяха едва 170 души. Според директора на РПЦ Йордан Малинов почти никой не напуска вече центъра след като получи регистрационна карта. Правят се вечерни и сутрешни проверки. Вечерният час бе въведен през февруари 2015 г., след инцидент, предизвикан от чужденците. За режима настоя бившият областен управител, сега кмет на Хасково, Добри Беливанов пред ДАБ.
 
Преди дни стана ясно, че половината от центъра ще бъде обособен в лагер от затворен тип. Около месец е срокът, в който това трябва да се случи. Мигрантите, настанени в затворената зона, няма да могат да я напускат без разрешение. Служители на МВР ще обезпечават охраната на неговите обитатели. Новите мерки се въвеждат заради засиления приток на мигранти и заради инцидента, който възникна в лагера преди около две седмици. Тогава стана масово меле между 800 души. Конфликтът още повече увеличи напрежението сред местните. „Беше като на война, тези хора са агресивни”, коментират харманлийци. „Това са хора с друг манталитет, друга култура, няма как да живеят сред нас”, смятат жителите на града.