Стара Загора иска да намери нови инвеститори. Градът никога не е страдал от липсата на бизнес, а средната работна заплата в града е номер две за страната след София. Основната причина за това обаче е енергийният сектор, който дава огромна част от заетостта и БВП на региона. А за тецовете настъпват тежки времена заради европейската декарбонизация на енергетиката.
Бизнесът и местната власт вече работят по въпроса, стана ясно на срещата на “Капитал Градове” в Стара Загора.
Едно от решенията, които са в по-напреднала фаза, е изграждането на новата индустриална зона “Загоре”. Кметът Живко Тодоров посочи, че предстои гласуването на устройствения план на зоната, което трябва да стане този месец. Стефан Шоселов, управител на “Новотехпром” и председател на борда на директорите на зона “Загоре”, заяви пред “Капитал”, че пет компании, една от които австрийска, са проявили серозен интерес да инвестират в нея. Той обаче отказа да съобщи конкретни имена, като предпочете да изчака одобрението на ПУП-а.
Новата зона
Индустриална зона “Загоре” ще се намира в кв. “Зора” в близост до магазин “Метро” и вече се водят преговори с пет компании в напреднала фаза. Проектът ще се реализира в партньорство с държавата, като собствеността в акционерното дружество ще бъде разпределена 50:50. Възмездно ще бъдат прехвърлени 2 429 148 акции от капитала на “Индустриална зона Загоре” на “Национална компания индустриални зони”, собственост на Министерството на икономиката, като писмото до ведомството вече е изпратено и се чакат последващи действия оттам.
Към момента теренът, на който ще се изгражда зоната, е 115 декара, като по думите на Радослав Танев, изпълнителен директор на “Индустриална зона Загоре”, има готовност да бъдат включени и още около 110 декара. Скоро трябва да стане ясно и как компаниите могат да кандидатстват за закупуването на терени. Ще има определени изисквания към кандидатите.
За да се постигне максимален ефект, в управлението и надзора на зоната е включен активно бизнесът, посочи кметът. Шоселов от своя страна призова за повече български инвеститори, които да напълнят “Загоре”. Според него тя ще бъде една от най-привлекателните в България заради добрата си инфрастуктурна свързаност и обезпечението с всичко необходимо за един инвеститор.
“Няма да допуснем фирми, които замърсяват околната среда, да инвестират”, каза Стефан Шоселов. Няма да може и терен да бъде закупен с цел препродажба или с цел печалба от отдаването му под наем. Чуждестранни фирми, които ще предлагат заплати от по 300 – 400 евро, също не са сред желаните, каза още той.
1500 – 2000 лв. заплата
Стара Загора не може и не бива да си позволява да търси инвеститори, които биха дошли заради евтината работна ръка, посочи и Живко Тодоров. Той припомни, че от големите градове Стара Загора е с най-ниските данъци за бизнеса като такса сгради и такса смет, но в града има много бизнес и той се радва на ниска безработица. Така ние трябва да привличаме работна ръка или отвън, или от местния пазар на труда, което ще доведе до повишаване на заплатите, казва кметът.
“Търсим производства с висока добавена стойност, търсещи специалисти и предлагащи висока заплата”, заяви Живко Тодоров.
В залата дори се стигна до мнението, че заплатата в града трябва да бъде между 1500 и 2000 лв., за да успее да привлича обратно хора – най-липсващият ресурс. В момента по официални данни средната заплата в региона е малко над 1100 лв. Според Славин Янакиев, изпълнителен директор на “Прогрес”, “ние останахме зона на заготовките” както в производството, така и в образованието – и двете изпращат произведеното навън, където то прави други по-богати.
Къде са старозагорци
Въпреки традициите на града в сектори като машиностроенето, електротехниката и електрониката, които са със силен експортен потенциал, основен проблем остава това, че голяма част от образованите млади хора остават в София или заминават в чужбина, като според кмета е необходима по-целенасочена регионална политика, която да спре изтичането на кадри.
“За квалифицирани кадри отдавна спряхме да говорим. Търсим просто хора. Физически са се изпарили. Няма ги”, казва Евгени Станчев, прокурист на едно от големите предприятия “Енергоремонт – Гълъбово”.
Петко Петков, основател на ZaraLab, смята, че проблемът е по-дълбок. “Хората са обезверени и не вярват, че в Стара Загора може да се създаде бизнес от ново поколение, който да генерира приход от глобалния пазар”, казва Петков. Неправителствената организация се занимава с развитието на мрежа, позволяваща безплатното използване на датчици, които да предават информация. Това е основна стъпка в развитието на система за internet of things технология, която може да бъде използвана както от администрацията, така и от частни компании. Другата основна цел на организацията е провеждането на IT обучения.
Един от добрите примери за start-up в града е “Про Дрон Сис”, занимаваща се с производство на дронове и наземна роботика за селското стопанство, като около 50% от иновациите, с които се занимава компанията, са насочени към агросектора. Това, което Жулиета Димитрова, изпълнителен директор на компанията, намира за трудно към момента, е бавният начин за въприемането на новите технологии от крайните потребители и достигането до убеждението, че дадени иновации са необходими за бизнеса.
Скоро ще има много повече средства за компании като тази и за желаещите да започнат нов бизнес или да разширят начинанието си, обещаха Мартин Дановски от Фонда на фондовете и Надя Данкинова от Фонд “ФЛАГ”. ФнФ вече е обявила няколко стартъп фонда, а “ФЛАГ” заедно със Сибанк ще управляват регионалния фонд, който ще може да финансира публично-частни и само частни инициативи в градове като Стара Загора.
По темата работи и Сашка Панайотова
Мария Жекова, собственик на “Ате Пласт”
Новият индустриалният парк на Стара Загора ще стане много добър, не се съмнявам в това. Аз като управляващ фирма “Ате Пласт” имам интерес към закупуване на парцел в новата индустриална зона на Стара Загора.
Приветствам идеята на “Капитал” да проведе среща с бизнеса в отделните региони на страната. Дискутираха се важни въпроси, по които отдавна чакаме отговор. По време на срещата имах възможността да призова колегите от работодателските организации в нашия град да подкрепим регионалната политика, да настояваме за по-голяма самостоятелност на общините. Как да говорим за предприемачество, когато законът ни връзва ръцете?
Удовлетворена съм, че на срещата се роди идеята , ние работодателите да предложим промяна на законодателството по отношение на политика на регионите. Точно тези форуми допринасят за по-бързото решаване на проблемите.
Георги Симеонов, директор на дирекция “Устойчиво развитие и евроинтеграция” в община Стара Загора
По отношение на възможностите, които предоставят Фонд а на фондовете и Фонд за устойчиви градове, аз като специалист виждам две възможности, които ние като община ще използваме.
Имаме два основни типа проекти, които биха могли да ползват тези финансови инструменти. Първият тип е самият проект да генерира приходи, които да позволят изплащане на заема с малък лихвен процент. Такъв е проекта за преустройство на така наречения в град Стара Загора руски пазар. Имаме вече успешно изпълнен такъв аналогичен проект по програма “Джесика” за централния пазар на Стара Загора. По този начин със средства от фонда бихме могли да ремонтираме и Зоолгическата градина в Стара Загора.
Вторият тип проекти са тези, които имат крехък капацитет за изплащане на заема. Така, например за ремонта на Летният театър в града бихме могли да използваме възможностите, които ни дава “Фонд за устойчиви градове”. За ремонта на летния театър ще ни бъде необходима инвестиция в размер на около 2 млн.лева.
