От горещата новина на 2014-та, до събуждащ частичен интерес въпрос през 2015-та, темата “Какво се случва в Източна Украйна” днес е почти забравена.
Единствено някои паравоенни формирования отвреме-навреме напомнят, че някъде на свероизток, в не толкова далечна част на света съществуват така наречените “Донецка и Луганска народни републики”, които обявиха, че се откъсват от страната и неофициално са подкрепяни от Русия.
Специалният кореспондент на PBS NewsHour и бивш кореспондент на Al Jazeera за Америка и Средния изток Ник Шифрин публикува репортаж в сайта Pri.org, където описва следващата стъпка на паравоенните формирования в спорната област между Украйна и Русия, а именно наемането на тийнейджърки и момичета в името на проруската кауза.
Прочетете неговия репортаж:
В самопровъзгласилата се “Донецка народна република”, проблемният регион в Източна Украйна, подготовката за война започва от най-ранна възраст. Тийнейджърки, носещи руски военни униформи, прекарват съботните следобеди в разглобяване и сглобяване на автомат “Калашников”.
На средностатистическия руски войник са нужни над 10 секунди, за да го разглоби. 15-годишната Катерина, която отказва да назове фамилията си, се справя точно за 9 секунди. С вързани очи.
“От малка предпочитах да играя футбол с момчетата, вместо да си играя с кукли”, казва Катерина с усмивка, преди да стане сериозна. “Това е нашата история… Ние помним историята си. Помним кои сме.”
А те са млади украинци, които искат да се отделят от Украйна и да се присъединят към Русия.
Те се самоопределят като бунтовници, но Украйна предпочита определението “сепаратисти”.
Когато говори за историята, Катерина визира съветското минало на Украйна – включително възраждането на съветската традиция в градовете да се създават младежки отряди.
“От съветски времена военното и патриотично обучение на децата е приоритет”, казва инструкторът на тийнейджърите Сергей Фомченко. “Това е за да се изгради любов към училището, родината и града”.
Донецк като цяло е независим от Украйна след 2-годишната война, която избухна през 2014-та, когато стотици хиляди проевропейски ориентирани украинци свалиха проруското правителство.
В отговор проруските жители по границата с Русия в източна Украйна превзеха правителствени сгради. Руски войски влязоха в Донецк и помогнаха на местните бойци да отблъснат украинските сили.
Сега фронтът, който разделя Донецката народна република и съседната Луганска народна република от останалата част от Украйна, е дълъг 450 км. Украински войници пазят в контролните пунктове от едната страна, бойци от Донецк правят същото от другата.
“Украйна е разделена на две части”, казва Фомченко.
“Обичахме града си и региона си и продължаваме да го обичаме. Цяла източна Украйна е по-близка културно до Русия. Винаги е било така… Бих искал да станем част от Русия”.
Когато момичетата не тренират, набират доброволци.
Те обикалят из Горловка, град с население 250 000 души, където раздават флайъри за набор на доброволци в армията на Донецк на мъжете в боеспособна възраст – между 18 и 55 години.
Момичетата са пазени от местни полицаи, които носят руски униформи.
“Не мога да служа в армията. Твърде съм млада и не сме във военно положение в момента, така че няма мобилизация на жените. Това е начинът да допринеса за каузата ни”, заявява Катерина, докато крачи енергично с пакет бели листовки. “Преди всичко мъжът е този, който брани родината, дома, семейството си. Едва след това идва всичко останало”.
Докато регионът се отделя идеологически от Украйна, бъдещето на тийнейджърите става все по-несигурно.
Повечето жители, които са могли да напуснат областта, са го сторили отдавна: според ООН броят на заминалите е над 1 млн. души.
В Донецк няма работещи банки, а най-високата заплата – около 225 долара на месец – е войнишката.
Катерина спира, за да връчи флаери на две 17-годишни момчета.
“В момента тук няма перспектива”, казва Вадим Базей, отговаряйки на въпрос за икономическото си бъдеще.
“Най-добрият вариант като възможности е да отидем в чужбина, примерно в Америка или Англия, и да намерим работа там”, коментира Александър Горякин.
Това обаче е невъзможно – те са блокирани в Донецк.
Заради контролните пунктове, двамата 17-годишни младежи не могат да напуснат самообявилата се за независима република, за да получат украински паспорти. А техните лични документи от Донецк им дават достъп единствено до Русия.
Нищо от това няма значение за Катерина.
Независимо че Украйна и Русия се споразумяха, че Донецк в крайна сметка ще се интегрира наново в Украйна, момичето, както и почти всички останали жители региона, отхвърля тази идея, заради истината, която според нея тази война й е разкрила.
“Имаше снаряд в жилищния ни блок. Всичко беше взривено. Бягахме с цялото си семейство”, казва тя. “Когато някой, когото познаваш, е ранен или убит, е много трудно да продължиш. Когато преди малко си го видял, и две минути по-късно ти казват, че вече го няма, е много мъчително”.
Трудно е да се повярва, че тези бунтовници са малки момичета, все още тийнейджърки. Едната от тях хваща в ръка знамето, на което е изрисувано логото им: червена обувка на висок ток, съчетана с AK-47.
И всичките избухват в смях при вида му.
